3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 26.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Теодора Нинова
Маргарита Соколова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7061/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат А. П. А. – пълномощник на Т. С. К., срещу въззивното решение от 27.06.2013 г. по гр. д. N 3958/2006 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация В. С. А. и С. М. А. в писмения отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, поддържат становище, че касационно обжалване не следва да се допуска; третите лица помагачи С. В. А. и П. Т. Д. не са подали писмени отговори.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, Софийският градски съд отменил частично решението от 15.09.2006 г. по гр. д. № 4855/1998 г. на Софийския градски съд и разпределил на основание чл. 292 ГПК /отм./ двата дяла, образувани след проведени процедури по чл. 203 ЗУТ от допуснатите до делба апартамент и мазе, като в дял на С. и В. А. поставил апартамент № 21 с площ 81.44 кв. м., ведно с мазе № 21 с полезна площ 5.70 кв. м., на стойност 102 580 лева, а на Т. К. – апартамент № 21А с площ 43.16 кв. м., ведно с мазе № 21А с полезна площ 2.72 кв. м., на стойност 56 470 лева; Т. К. е осъден да заплати 3 453.43 лева за уравнение дела на съделителите А. и е отхвърлен предявеният от същия съделител иск за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 04.09.1998 г. до 29.10.1999 г. в размер на 2 010.12 лева; присъдени са следващите се държавни такси.
Срещу въззивното решение в посочените части е подадена касационна жалба от Т. С. К..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на първо място е поставен въпросът: следва ли въззивният съд да се съобрази изцяло с влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което се определя кои са делбените имоти, кои са съсобствениците и какви са техните дялове в съсобствеността.
Касаторът изхожда от предпоставката, че на делба подлежи само апартамент № 21 при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки съделител, като придобитите от А. части са в режим на съпружеска имуществена общност. Но ако се приеме, че предмет на делбата е и мазе № 21, то по отношение на него дяловете са 1/2 ид. ч. за А. и 1/2 ид. ч. за касатора. Данните по делото, обаче, сочат друго. С първоинстанционното решение от 29.10.1999 г. по гр. д. № 4855/1998 г. на Софийския районен съд е допусната делба на апартамент № 21, заедно с мазе № 21 и принадлежащите му 2.29% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти 1/2 ид. ч. в съпружеска имуществена общност за В. и С. А. и 1/2 ид. ч. за Т. К.. Решението е обжалвано относно квотите, оставено е в сила с решение от 14.07.2003 г. по гр. д. № 1700/2000 г. на Софийския градски съд и в същата част последното е било предмет на касация. С решение № 550/21.07.2004 г. по гр. д. № 88/2004 г. на ВКС, І-во г. о., след отмяна в тази част, са определени дялове от по 1/3 ид. ч. за всеки от тримата съделителите, като придобитите от А. са в режим на съпружеска имуществена общност.
Следователно, както въззивният съд, така и касационната инстанция не са били сезирани и не са се произнасяли по въпроса за кои имоти ще се извърши делбата. Действително, в решението на ВКС е записано, че се определят права от допуснатия до делба апартамент, но от това не следва извод, че мазето е изключено от предмета на делбата. Това на първо място е така, защото, както се посочи, по въпроса кои са делбените имоти първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, а според него част от предмета на делбата е и мазе № 21. На второ място мазето не притежава статут на самостоятелна вещ. То е сервизна /складова/ площ и следователно вещ, принадлежаща към главната вещ. В случая главната вещ е апартаментът – жилището, а съгласно чл. 93, ал. 3 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по Т. /отм./, съответно чл. 40, ал. 1 ЗУТ, всяко жилище трябва да има складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Съгласно чл. 98 ЗС принадлежността следва главната вещ. Ето защо, макар да не е посочено изрично в решението на ВКС, следва да се приеме, че мазето, като принадлежност към жилището, е част от делбената маса, а промяната на квотите за апартамента се отнася и за квотите, при които ще се извърши делбата на мазето. Съдът е извършил делбата при очертаната с решението по допускането й рамка по отношение на обектите и правата, така че не се разкрива противоречие между обжалваното въззивно решение и представената от касатора съдебна практика на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал 1, т.т. 1 и 2 ГПК: р. № 1283/20.11.2008 г. по гр. д. № 6028/2007 г. на V-то г. о.; р. № 1458/16.12.2008 г. по гр. д. № 5048/2007 г. на ІV-то г. о. и р. № 487/05.07.2010 г. по гр. д. № 1277/2009 г. на І-во г. о. /последното постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата/.
Вторият поставен в изложението въпрос е: допустимо ли е инвестиционен проект, влязъл в сила и приет като доказателство от първоинстанционния съд, да бъде променен чрез допълването му с нов инвестиционен проект. Касаторът счита, че разглеждането от касационната инстанция на този въпрос, който е свързан с контрола за законосъобразност на инвестиционния проект в производството по извършване на делбата, ще допринесе за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че, според данните по делото, не се касае за изменение на влязъл в сила инвестиционен проект чрез допълването му с нов проект, а за изследване от въззивната инстанция на въпроса дали и допуснатото до делба мазе е поделяемо, както е прието от първоинстанционния съд за жилището съгласно представения пред него проект. Производството по делото е започнало при действието на ГПК /отм./, според който, в хипотезата на пълен въззив, не съществува ограничение за попълване на делото с нови доказателства и за изследване на нови обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на спора /т.т. 6 и 7 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/. При така възприетия модел на въззивно обжалване и съобразно чл. 205 ГПК /отм./, А. са поискали въззивната инстанция да изследва въпроса за поделяемостта на допуснатото до делба мазе на две складови помещения и с такъв предмет е изготвеният във въззивното производство инвестиционен проект. Следователно, поставеният от касатора въпрос не съответства на данните по делото, при което положение не е и от значение за изхода на спора и не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Въззивното решение е обжалвано и в частта относно сметките между съделителите, но касаторът не е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос /въпроси/, по който иска допускане на касационно обжалване. Затова съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната жалба и в тази част не следва да се допуска за разглеждане по същество.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация А. следа да се присъдят разноски за водене на делото във ВКС в размер на 600 лева по договор за процесуално представителство от 16.09.2013 г., доказателства за заплащането на което са представените вносна бележка от УНБ от 16.09.2013 г. и фактура № [ЕГН] от 17.09.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.06.2013 г. по гр. д. N 3958/2006 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. С. К. да заплати на В. С. А. и С. М. А. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: