Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
Гр.София, 31 март 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март, 2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора КОЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 88/15 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С присъда №150/22.04.14 г., постановена от РС-Пловдив /ПРС/ по Н.О.Х.Д. 1690/14 г., С. П. П. и С. А. К. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.195,ал.1,т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК им е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода и на двамата, чието изтърпяване е отложено за срок от три години в съответствие с чл.66,ал.1 НК. На основание чл.53,ал.1,б.А НК е отнет в полза на държавата л.а. Хюндай с [рег.номер на МПС] и 1 бр.ключ за автомобил от бял метал с черна хватка с буква М от едната страна и емблема на автомобилна марка Хюндай от другата.
Тази присъда е потвърдена с решение № 287/17.11.14 г., постановено от ОС-Пловдив /ПОС/ по В.Н.О.Х.Д. 1003/14 г.
В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /18.11.14 г./, на 07.01.15 г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от страна на осъдения К., чрез неговия защитник, в което са релевирани основанията по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивния и на първоинстанционния съдебен акт и оправдаване на дееца поради недоказаност; оправдаване поради наличие на предпоставките на чл.9,ал.2 НК; изменение на присъдата с отмяна на приложението на чл.53,ал.1,б.А НК; или изменение с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода от осем на три месеца.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с отразените в него доводи.
Представителят на ВКП намира същото за основателно по отношение на оплакването за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното:
В производството по глава 33 от процесуалния закон върховната съдебна инстанция по наказателни дела е инстанция по правото, каквато е нейната същност въобще. При този извънреден способ тя не се превръща в инстанция по същество, изводимо обстоятелство и от приложимите основания по чл.348,ал.1 НПК- предвид разпоредбата на чл.426 НПК.
Казаното е свързано с първата част на искането по възобновяване, депозирано от осъдения К.. В същото са развити оплаквания за необоснованост, макар и да се твърди, че се релевира подход по превратно тълкуване на доказателствената съвкупност от страна на решаващите съдилища, което се субсумира под съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК. Необосноваността не е касационно основание, защото е относима за съд, който е легитимиран да се произнася по фактите, какъвто ВКС в обсъжданата процедура не е. Затова той има правомощие за оправдаване само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда- чл.425,ал.1,т.2,пр.посл. НПК.
Видно от съдържанието на коментирана част на искането за възобновяване, е направен пространен анализ на събраните по делото доказателства по начина, по който те следва да се третират според осъдения и неговия защитник, с оспорване на оценъчната дейност на съдилищата по фактите. Точно в тази връзка най-напред се настоява касационната инстанция да възприеме позицията, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и искателят да бъде оправдан. Следователно, претендира се ВКС да се произнесе по необоснованост на съдебните актове и сам да установи фактология, различна от приетата от ПРС и ПОС престъпна такава. А това, както бе обяснено, е процесуално неиздържано.
Налице е обаче друго основание, което налага възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановеното въззивно съдебно решение. Поначало второстепенното дело е образувано по жалби на П. и К., чрез техните защитници. Те са бланкетни, доколкото е бил постановен само диспозитивът на атакувания съдебен акт. На л.18 и сл.от В.Н.О.Х.Д.1003/14 г.обаче е приложено допълнително изложение към депозираната въззивна жалба, представено на основание чл.320, ал.3 НПК от защитника на искателя К.. В същото подробно се атакува както доказателствената оценка на първостепенния съд по осъществяване на престъпното деяние от страна на подсъдимия, така и как е установено, че процесните платна па изключително ниска стойност са собственост на свидетеля К. и дали са се намирали вътре в неговия двор или извън него /последното обстоятелство е важно с оглед преценка на субективната страна на кражбата/. Не на последно място е отразена обширна мотивация за наличие на условията за малозначителност на престъпното поведение, ако бъдат намерени предпоставки за реализиране на противозаконното посегателство и от субективна страна.
ПОС е дал ход на допълнително въззивно съдебно следствие и е пристъпил към повторен разпит на свидетелката Е. Т., четени са по съответен процесуален ред депозирани от нея на досъдебното производство показания и тя е уточнявала конкретните си възприятия. Изявленията й поначало са предоставяли възможност на защитата на К. да претендира необходимост от постановяване на оправдателен съдебен акт поради неустановяване по категоричен начин на начина на отнемането.
Видно от решението на второинстанционния съдебен състав, събраният доказателствен материал е обсъден повърхностно, като отчасти показанията на свидетелката Т. са цитирани неправилно /изявленията й, че през процесния ден не е забелязала да има платна извън оградата на съседите са изведени като категоричност за това обстоятелство/. Не са дадени отговори на отправените в допълнението към въззивната жалба на К. възражения по цялостната оценка на доказателствената съвкупност.
Липса на задълбочен отговор се наблюдава и по отношение на желанието за приложение на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Бегло е възпроизведено приетото от първоинстанцонния съдебен състав, но няма развитие на теза за дължимо противопоставяне на доводите, изтъкнати в допълнението към въззивната жалба на К..
На последно място, в решението на ПОС липсват каквито и да са съображения за отнемане на л.а. Хюндай и ключ за него на основание чл.53 НК, а присъдата на ПРС е потвърдена и в тази част. Това поведение заслужава сериозен укор. Трябва да се отбележи, че първата инстанция е приложила тази законова разпоредба, но не е отразено въз основа на какви доказателства приема, че автомобилът е лична собственост на К., за да пристъпи към отнемане на основание чл.53,ал.1,б.А НК. Действително, ВКС съзира, че на стр.33 от ДП е приложена справка от Централна база на КАТ, но, ако съдържанието й е счетено за информативно, трябва да се обмисли дали е достатъчно за установяване на собственост и обосноваване на извод, че К. е единствен притежател на автомобила.
Изложеното дотук обуславя заключение за неотговаряне на въззивното решение на правилата, заложени в нормата на чл.339,ал.2 НПК. Това от своя страна е равнозначно на липса на дължими мотиви- абсолютно процесуално нарушение, предвидено в разпоредбата на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК- което винаги е основание за отмяна на атакувания съдебен акт, а в конкретната процедура- предхождано от възобновяване на наказателното производство. Посоченото нарушение е довело и до същностно накърняване на правото на защита на осъдения, което трябва да бъде отстранено- нарушение по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1, т.2 НПК.
Предвид казаното, въззивното наказателно производство следва да бъде възобновено, решението на ПОС-отменено в частта,в която първоинстанционната присъда е потвърдена по отношение на осъдения К. и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция в тази част.
Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2,пр.1 вр. ал.1, т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.1003/14 г.по описа на ОС-Пловдив.
ОТМЕНЯВА решение №287/17.11.14 г.,постановено от ОС-Пловдив по В.Н.О.Х.Д.1003/14 г. в частта, с която е потвърдена осъдителна присъда № 150/ 22.04.14 г., постановена от РС-Пловдив по Н.О.Х.Д.1690/14 г.по отношение на подсъдимия С. А. К..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/