РЕШЕНИЕ
№ 122
София, 11.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1328/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област Стара Загора въззивно решение №115/14.12.2007 г. по гр.д. №449/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, т.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
П. к. “Н” – град К., област Стара Загора, е предявила против Д. , представлявана от министъра на р. развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на област Стара Загора, иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. В исковата молба ищецът твърди, че ПК “Н”е съставна к. , която е създадена и съществува на територията на град К. и 10 села, като през годините Селкооп – с. Х. е била в състава на Селкооп – с. К. и след това е преминала към “Н”. Твърди се също така, че през 1969 г. бившият Селкооп е построил в с. Х. търговска сграда и фурна по стопански начин и със собствени средства.. Излага се, че от построяването досега посочените обекти са се стопанисвани, владяни и ползвани от ищеца, заведени са били като ДМА в балансовите му книги, плащани са били данъци за тях. Сочи се, че по разписния лист сградите се водят на ПК “Н”, но в областната администрация са записани като държавна собственост. Поради това се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на двете сгради.
С решение №120д/27.6.2007 г. по гр.д. №230/2007 г. Казанлъшкият районен съд,г.к., е уважил предявения иск.
С решение №115/14.12.2007 г. по гр.д. №449/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба, Старозагорският окръжен съд, т.о., е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че по делото е доказано по безспорен начин, че процесните сгради са построени със средства на ищеца, макар и върху държавна земя и съгласно изискването на § 26 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите/обн. В ДВ, бр.41 от 2007 г./ имотите следва да се деактуват.
Срещу въззивното решение Старозагорският окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. В касационната жалба се прави оплакване, че в процесният случай не е налице хипотезата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК, тъй като не е доказано, че ПК “Н” – Казанлък, е изградила със свои средства търговската сграда и фурната. Твърди се, че не е налице доказано правоприемство, тъй като както писмените доказателства, тъй и гласните такива, не установяват, кой е бил инвеститор на обекта, и същите се явяват противоречиви. Освен това се твърди, че след като ищцовата к. е регистрирана през 1989 г., а обединението на потребителните кооперации в Е. , Ш. и Ш. с ГПК “Н” е станало през 1971 г., то ищецът не се явява правоприемник. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касация – ПК “Н” – град К. област Стара Загора, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК:отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на въззивната инстанция неправилно.
Незаконосъобразно и необосновано Старозагорският окръжен съд е приел, че предявеният иск е основателен. За да бъде уважен един иск, ищецът следва да докаже своята материалноправна легитимация, т.е. че нему принадлежи правото на иск. От събраните по делото доказателства не се установява П” “Н” да е правоприемник на ГПК “Н” – Казанлък. Действително последната е регистрирана следствие сливането на потребителните кооперации в Е. , К. и Ш. през 1971 г. Ищцовата к. обаче е регистрирана с решение №4839/26.7.1989 г. по ф.д. №175/1989 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е правоприемник на регистрираната през 1971 г. ГПК “Н” – Казанлък, за да може да се приложи разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК. Посочената норма е приложима когато когато кооперацията е изградила сгради и постройки със свои средства до 13 юни 1991 г. Липсата на доказателства за правоприемство води нейната неприложимост.становяването на този факт следва да бъде извършено от ищеца, нещо което той не е сторил. Поради това искът се явява неоснователен. Като е приел обратното Старозагорският окръжен съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза трета ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №115/14.12.2007 г. по гр.д. №449/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, т.о., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК “Н” – град К., област Стара Загора, против Д. , представлявана от министъра на р. развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Стара Загора, иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, за признаване за установено по отношение на Д. , че ПК “Н” – Казанлък, е собственик на търговска сграда с площ от 240 кв.м, състояща се от четири помещения – магазин, складово помещение, ресторант и кухненски бокс, и фурна с площ от 185 кв.м, построени върху място – държавна собственост, съставляващо УПИ ХVІ в кв.11 по плана на с. Х., Община К., като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: