4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
София24.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 877/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 122 от 05.05.2011 г. по в.т.д.№ 46/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е обезсилено решение № 135 от 20.12.2010 г. по т.д.№ 337/2010 г. на Окръжен съд – Русе за уважаване на предявените срещу [фирма], [населено място] искове по чл.71 и чл.74 ТЗ и е прекратено производството по делото.
К. поддържа доводи за незаконосъобразност на решението, с искане за неговата отмяна. Счита за неправилен извода на въззивната инстанция за прекратяване на участието му в дружеството – ответник, на основание чл.517, ал.3 ГПК, водещо и до липса на активна легитимация да води исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ. Твърди се, че изпълнението по образуваното срещу него изп.дело не е насочено към дела му в дружеството с ограничена отговорност – ответник в процеса и не е осъществен фактическия състав на посочената норма, пораждащ правото на взискателя по изп.дело да иска прекратяване участието на длъжника, съответно прекратяване на дружеството. Позовава се и на нарушаване на чл.428, ал.4 ГПК предвиждащ изрично, че при преминаване от един начин на изпълнение към друг, съдебният изпълнител изпраща съобщение до длъжника за наложения запор или възбрана, като именно с налагане на запора следва да се счита, че е налице насочено изпълнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото правни въпроси: „1. Кога е налице насочено изпълнение към дяловете на ограничено отговорния съдружник, какъв е фактическия състав, който следва да е налице, за да се приеме, че е налице насочено изпълнение, респ. да се приеме, че е породено потестативното право за взискателя да поиска прекратяване на участието на длъжника – ограничено отговорен съдружник”. Твърди се, че е налице противоречиво произнасяне по тези въпроси, като се позовава на определение № 283 от 28.05.2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК и на влязло в сила решение на АС – В.Т. по в.т.д.№ 192/2006 г. К. е основал приложното поле на касационно обжалване и на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционния съдебен акт, с който е било прието за установено по отношение на [фирма], че П. П. е с ненарушени членствени права и не е прекратено неговото участие в дружеството с уведомлението по изп.дело № 721/2010 г. на СИ Ц. Г.,рег.№ 760 на К. на ЧСИ и е бил уважен предявеният иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 19.09.2009 г., с което освободените 250 дяла от капитала на дружеството, след прекратяване на членството на съдружника П., са поети от останалите съдружници – Р. П. С. – 125 дяла и В. Г. Т. – 125 дяла, приет е нов дружествен договор, приет е годишния финансов отчет на дружеството за 2008 г. и да освободени от отговорност управителите на дружеството за дейността им през 2008 г. и да прекрати производството по делото по предявените искове, въззивният съд е приел, че към момента на депозиране на исковата молба ищецът не е бил съдружник в ответното дружество и не е активно легитимиран да предяви иска по чл.71 ТЗ. По конститутивния иск с правно основание чл.74 ТЗ е обоснован извод, че след като ищецът не е бил съдружник към датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват, не е процесуално легитимиран да иска тяхната отмяна. За да направи този извод, решаващият съдебен състав е приел, че по искане на [фирма] /взискател по изп.дело № 721/2010 г. на ЧСИ Ц. Г./ принудителното изпълнение е насочено върху дяловете на физическото лице П. П. от капитала на [фирма], като ЧСИ с резолюция от 17.09. 2010 г. е наложил запор върху дяловете на длъжника. Съобразено е, че изявлението на взискателя за прекратяване на участието на П. в [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК е връчено на управителя на 17.08.2010 г., а налагането на запора чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията/ чл.517, ал.1 ГПК/ е извършено на 18.09.2010 г. Въззивната инстанция е изложила подробни правни съображения, свързани с правните последици от волеизявлението на кредитора/взискател, както и за предвиденото в чл.517, ал.3 ГПК самостоятелно основание за прекратяване участието на съдружник, което настъпва от деня, в който дружеството получи изявление на взискателя.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Безспорно, с оглед съображенията на въззивната инстанция за формиране на извод за недопустимост на предявените искове по чл.71 и чл.74 ТЗ, поставените от касатора въпроси, свързани със фактическия състав на прекратяване участието на длъжника в дружеството и дали налагането на запора върху дружествени дялове следва да предхожда връчването на изявлението на взискателя, с което се упражнява потестативното право за прекратяване участието на длъжника в съответното дружество, са значими за изхода на делото. Като доказано следва да се прецени и поддържаното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 156 от 27.06.2006 г. по в.т.д.№ 192/2006 г. на Апелативен съд – Велико Т.. Определението на ВКС, ІІ т.о., на което се позовава касатора, е постановено по реда на чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК и с него съставът на ВКС не се е произнесъл по същество по предмета на делото. Този съдебен акт, макар и да обективира специфична правораздавателна дейност, не попада в обхвата на съдебните актове нито по т.1, нито по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като основание за преценката на ВКС при селекция на касационните жалби.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 122 от 05.05.2011 г. по в.т.д.№ 46/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т..
УКАЗВА на касатора П. Г. П. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: