13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
София, 06.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6600 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ф. О. и по касационна жалба на С. Н. Е. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.07.2013г. по в.гр.д.№2348/2012г.
С определение №85/17.02.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпросите: длъжен ли е въззивният съд да даде указания за посочване на доказателства за установяване на определен факт с правно значение, за който първоинстанционния съд е приел, че е установен или безспорен или може без да дава указания да направи извод, различен от този на първата инстанция; дали ако постройката е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години неговият правоприемник има правото да иска премахването й; следва ли решението по чл.109 ЗС да се ограничи само до обема на правата на ищеца или може да навлезе и в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца, т.е. да се постанови премахване на цялата постройка ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото; налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производството по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка да бъде привлечен като трето лице-помагач неговият съсобственик, на когото той е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката суми; за начина на доказване на факта дали регулацията по отношение на два съседни имота е била приложена.
К. С. Ф. О. поддържа, че в обжалваната от нея част, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което Ж. Х. е осъдена по предявения срещу нея обратен иск да заплати на С. Ф. О. сумата 1500лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което С. Ф. О. е осъдена по предявения от С. Н. Е. по реда на чл.109 ЗС иск да премахне изцяло постройката, изградена върху двата процесни имота и долепена до сградата в УПИ ІХ-1201, е неправилно-неправилно съдът е приел, че е допустимо да бъде премахната цялата постройка, включително и онази част от нея, която не се намира на недопустимо отстояние от регулационната линия между двата имота; неправилно е прието, че не се установява идентичност между сега съществуващата постройка и съществувалата към 1958г. салма; неправилно не е взето предвид обстоятелството, че пристройката е изградена и ползвана още от родителите й без оспорване на ползването и без противопоставяне от страна на праводателя на С. Н. Е.; неправилно е прието, че не са налице предпоставките за привличане на Ж. Х. като помагач и предявяване на обратен иск срещу нея. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявения срещу нея по реда на чл.109 ЗС иск бъде отхвърлен като неоснователен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
К. С. Н. Е. поддържа, че в обжалваната от нея част, с която е уважен предявеният срещу нея иск за предаване владението на част от УПИ ІХ-1201 в кв.35 по плана на [населено място] с площ от 11 кв.м. решението на въззивния съд е неправилно-неправилно въззивният съд е приел, че не е проведено доказване на твърденията за наличие на неуредени регулационни сметки, както и че не е доказано придаване по регулация, извършено с частично изменение на ЗРП, както и че не е доказано защитното й възражение за придобиване по давност на владяната от нея част от урегулирания поземлен имот. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявеният срещу нея ревандикационен иск бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК С. Ф. О. изразява становище, че подадената от С. Н. Е. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК С. Н. Е. изразява становище, че подадената от С. Ф. О. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С. Ф. О. е предявила срещу С. Н. Е. иск за предаване владението на заеманата без основание част от УПИ ІХ-1201 в кв.35 с площ от 11 кв.м.
С. Н. Е. е предявила срещу С. Ф. О. иск за премахване на постройката, изградена върху части от УПИ ІХ-1201 и УПИ VІІІ-1201 в кв.35. Така предявените искове са съединени от съда за общо разглеждане, като С. Ф. О. е поискала привличането на Ж. Ф. Х. като трето лице-помагач и е предявила срещу нея обратен иск за сумата, необходима за събарянето на постройката, както и за преустройството на останалата, несъборена част за обитаване.
С обжалваното решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която Ж. Ф. Х. е осъдена да заплати на С. Ф. О. сумата 1500лв., от които 1000лв. представляващи ? ид.част от стойността на предвидената за събаряне част от пристройката, а останалите 500лв., представляващи ? ид.част от разходите, необходими за събарянето и преустройството на останалата несъборена част за обитаване, както и допълнително решение от 05.10.2012г., с което е отхвърлен искът за осъждане на Ж. Ф. Х. да заплати на С. Ф. О. сумата от 7295лв., представляващи ? от стойността на предвидената за събаряне постройка и производството по тези искове е прекратено поради недопустимост; отменено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, предявени от С. Ф. О. против С. Н. Е. и вместо това С. Н. Е. е осъдена да предаде на С. Ф. О. владението на част от собствения й УПИ ІХ-1201 в кв.35 по плана на [населено място], която част е с площ от 11 кв.м. и е защрихована в зелено на комбинираната скица от допълнителното заключение на вещото лице В. Г., както и да премахне частта от масивната ограда по лицето на УПИ VІІІ-1201 в кв.35, която част навлиза в лицето на УПИ ІХ-1201 в кв.35 с 1.60м.; потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен искът на С. Н. Е. против С. Ф. О., като последната е осъдена да премахне постройката, изградена върху части от УПИ ІХ-1201 и УПИ VІІІ-1201 в кв.35 по плана на [населено място] и долепена до къщата, изградена в УПИ ІХ-1201.
Прието е, че страните са собственици на съседни имоти : С. Е. е собственик на УПИ VІІІ-1201, а С. О. – на УПИ ІХ-1201, като С. О. е продал на Н. О. дворно място с площ от 468.60 кв.м., представляващо парцел ІІ в кв.151 по плана на [населено място], заедно с намиращата се в него къща /н.а. №57/27.03.1958г./. Н. О. и съпругата му Ж. О. са починали съответно през 1980г. и 1987г. и са оставили за своя единствен наследник дъщеря си С. Е.. С. О. е продал на Ф. О. дворно място с площ 253.25 кв.м. в [населено място], представляващо парцел ІІІ в кв.151, заедно с намиращата се в него къща и салма /н.а.№56/27.03.1958г./ като със строително разрешение №167/1966г. на Ф. О. е позволено да ремонтира салмата, която е прикрепена към жилищната сграда като ремонта обхваща покрива и северната стена. Прието е, че Ф. О. е починал през 1992г. и е оставил като законни наследници дъщерите си Ж. Х. и С. О., като на 16.10.2008г. двете са сключили съдебна спогодба по гр.д.№188/2006г. на Айтоския районен съд, съгласно която дворното място, за което е отреден УПИ ІХ-1201 в кв.35 по плана на [населено място], заедно с построената в него масивна жилищна сграда и допълнителна масивна сграда са поставени в дял на С. О., която се е задължила да заплати на Ж. Х. за уравнение на дела сумата 30000лв. Прието е също така въз основа на удостоверение за търпимост №248/30.01.2007г., че по отношение на жилищната сграда и допълнителната пристройка в УПИ ІХ-1201 са налице условията на §16,ал.1 ПІЗР ЗУТ.
Въз основа на изслушаната СТЕ на в.л. В. Г. е прието, че съществуващата между УПИ VІІІ и УПИ ІХ телена ограда не съвпада с действащата регулационна линия и навлиза в УПИ ІХ с 9 кв.м., а масивната ограда по лицето на УПИ VІІІ към [улица]навлиза в лицето на УПИ ІХ с 1.60кв.м. и доколкото не е установено регулационите сметки между страните по отношение на тази част да не са били уредени, а и не е доказано да е имало придаване по регулация на части от двата имота с действащия план от 1986г., е прието, че исковете за предаване владението върху тези части и за премахване на оградата са основателни. За неоснователни са приети възраженията на С. Е. за прилагане на §8 ПЗР ЗУТ за придобиване на процесните части по давност и за това, че оградата е била изградена от сина й и тя не е легитимирана да отговаря по иска. Прието е, че имотите са владяни от страните в границите по плана, а действията на сина на Е. са били извършени без противопоставяне от нейна страна и тя като собственик на мястото е легитимирана да отговаря по иска по чл.109 ЗС.
По отношение на пристройката в УПИ ІХ е прието, че е изградена в нарушение на отстоянието от вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, а освен това навлиза в собствения имот на С. Е.. Това е прието за достатъчно, за да се приеме, че е налице пряко посегателство върху правото на собственост на Е.. За ирелевантни са приети доводите, че това положение е било възприето от наследодателите на страните, както и обстоятелството, че къщата на Е. също се намира на по-малко отстояние от нужното. За неоснователно е прието и възражението, че О. е придобила по давност правото да държи постройката в имота на Е., тъй като от заключението на в.л. Г. е установено, че такова допълващо застрояване не е предвидено в действащия застроителен план от 1986г.
Прието е, че постройката е незаконно изградена както с оглед на това заключение, така и въз основа на приложеното удостоверение за търпимост, според което сградата е построена без строителни книжа, като не е спазено и отстоянието до съседния имот. Изложени са и съображения, че пристройката не представлява самостоятелен обект,а има статут на допълващо застрояване, поради което не може да бъде придобита по давност в частта, с която навлиза в имота на Е.. Приложеното строително разрешение от 1966г. е прието за ирелевантно, тъй като касае преустройство на съществуващата към този момент салма, продадена с н.а. от 1958г., като по делото липсват доказателства за идентичност между тази салма и пристройката. За неоснователно е прието възражението, че пристройката не може да бъде съборена, тъй като за нея е издадено удостоверение за търпимост по смисъла на §16,ал.1 ПР ЗУТ. Изложени са съображения, че тази разпоредба урежда статута на строежите от гледна точка на техническите изисквания за законност и търпимост, което не лишава собственика от възможност да предяви иска по чл.109 ЗС, когато постройката създава пречки за ползване на имота му. За неоснователни са приети и доводите, че не следва да се събаря цялата постройка, а само частта й до регулационната линия, респ. на отстояние от 3 метра от същата. Изложени са съображения, че постройката представлява единно цяло и не се установява възможност същата да бъде запазена като самостоятелен обект на отстояние от 3 метра от съседния имот.
По отношение на предявените срещу Ж. Х. искове е прието, че същите са изначално недопустими, тъй като привличането й като трето лице-помагач е незаконосъобразно. Изложени са съображения, че предпоставка за привличането на трето лице и за предявяване на обратен иск срещу него е да е налице възможност на лицето, в полза на което се допуска привличането, да предяви регресен иск против третото лице-помагач. Прието е,че в случая липсва такава възможност,а предявените обратни искове нямат връзка с първоначалните и насрещни искове.
По въпроса длъжен ли е въззивният съд да даде указания за посочването на доказателства за установяване на определен факт с правно значение, за който първоинстанционният съд е приел, че е установен или безспорен или може без да дава указания да направи извод, различен от този на първата инстанция в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречие с разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №367/12.12.2012г. на ВКС, І ГО по гр.д.№155/2012г., в което е прието, че въззивният съд не може да приеме за недоказани факти от значение за делото във връзка с доводи по жалба, когато районният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване или когато е приел, че страните не спорят по тези факти, освен ако не даде указания за това. Настоящият състав напълно споделя разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№155/2012г. по описа на ВКС по съображения, че предмета на спора и предметната рамка на доказването, очертани от изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад не могат да бъдат променяни, включително и разширявани извън изрично предвидените в чл.266, ал.1 и 2 ГПК изключения и въззивният съд не може да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това.
По въпроса следва ли решението по чл.109 ЗС да се ограничи само до обема на правата на ищеца или може да навлезе в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца, т.е. да се постанови премахване на цялата постройка ако само части от нея навлизат в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото, настоящият състав приема следното:
Решението по чл.109 ЗС следва да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да навлезе в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца. Съдът не може да постанови премахване на цялата постройка, ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото.
Съображенията за това са следните:
По реда на чл.109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. По този ред не може да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца. Принадлежащата на ответника сграда може да бъде съборена само в онази част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява. Целта на производството е да бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца. Разпоредбата няма за цел за налага на ответника допълнителна санкция или ограничение.
По въпроса дали ако една постройка е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години, неговият правоприемник има правото да иска премахването й, настоящият състав приема следното:
Ако постройката е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години, неговият правоприемник няма правото да иска премахването й.
Съображенията за това са следните:
Собствениците на съседни имоти могат да постигнат съгласие за застрояване на регулационната линия /дори и неформално/ и са длъжни да съобразяват поведението си с това фактическо състояние, ако то е трайно установено. Така постигнатото съгласие следва да обвързва и техните правоприемници, които придобиват собствеността с оглед правното и фактическо състояние на вещта, като съществуващите ограничения в ползването, включително и касаещи отстоянията и разположението на съществуващите в имота сгради, не представляват скрит недостатък на вещта, видими и известни са за приобретателя. Поради това следва да се приеме, че правото на собственост е придобито и с оглед съществуващите ограничения в ползването.
По въпроса налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка, да привлече като трето лице-помагач съсобственика, на когото е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката като уравнение на дела суми, настоящият състав приема следното:
Налице са предпоставките на чл.219 ГПК за привличане като трето лице-помагач в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на постройка, получена в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ на съсобственика, на когото при делбата е било изплатено парично уравнение. По реда на чл.219, ал.3 ГПК съсобственикът, в чийто дял е бил поставен имота, може в производството по чл.109 ЗС да предяви обратен иск срещу помагача за възстановяване на платените за постройката като уравнение на дела суми.
Съображенията за това са следните:
Привличане на трето лице като помагач и предявяване на обратен иск срещу него е допустимо само при наличие на правен интерес. В поставената на разглеждане хипотеза следва да се приеме, че такъв интерес за лицето, което е получило в дял при делбата сграда, за която се иска премахване по реда на чл.109 ЗС, е налице.
Ако обектът, чието премахване се иска, е съществувал към момента на извършване на делбата в същото състояние, за което в производството по чл.109 ЗС се поддържа, че препятства възможността на собственика на съседния имот да упражнява в пълен обем правото си на собственост и ако собственикът на съседния имот беше поискал премахването на постройката преди делбата, и двамата съсобственици щяха да носят отговорност за преустановяване на действието, което ограничава правата на предявилото иска за премахване на постройката лице. Отговорността за ситуирането на постройката на място и по начин да пречи на собственика на съседния имот в подобна хипотеза е на всички съсобственици. И след като единият от тях е заплатил при делбата стойността на имот, който още към момента на извършването й е следвало да бъде премахнат, в който случай суми за уравнение на дяловете за този обект нямаше да се дължат, лицето, получило постройката в дял при делбата може да иска от получилия суми за уравнение на дула съсобственик възстановяване на даденото, ако съдът постанови премахване на постройката.
По въпроса за начина на доказване на факт дали регулацията по отношение на два съседни имота е била приложена настоящият състав приема следното:
При спор за собственост върху част от имот, за която се поддържа, че е била придадена по регулация към съседен имот, в тежест на лицето, което твърди, че регулацията е била приложена, е да докаже това. Твърдението може да бъде доказано чрез представяне на писмени доказателства за заплащане на дължимите суми за придадените към имота части, чрез изслушване на експертиза за установяване на този факт, както и чрез свидетелски показания, ако се поддържа, че върху придадената част е била упражнявана фактическа власт повече от 10 години. Изслушването на съдебно-техническа експертиза е необходимо и за установяване на състоянието на имота при първоначалното му урегулиране, доколкото от съществено значение е и обстоятелството дали при последващо урегулиране границите на съседните имоти са били променени или е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни, в който случай регулацията следва да се счита за приложена /ТР №3/15.VІІ.1993г. на ОСГК на ВС/. Ако от един общ имот са били образувани два самостоятелни урегулирани имота от съществено значение е кога е била прокарана вътрешната регулационна граница, къде е била ситуирана и дали в последващите регулационни планове е предвидена промяна по отношение на тази граница, свързана с необходимостта да бъде заплатено обезщетение за придадени към съседния имот части. Ако към момента на изменението на регулационния план и двата съседни имота са принадлежали на едно и също лице, заплащане на обезщетение не се извършва.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.
По предявения от С. Н. Е. иск за премахване на постройка:
Както вече беше отбелязано, по реда на чл.109 ЗС съдът не може да постанови премахване на цялата постройка, ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото. В случая само част от постройката навлиза в УПИ VІІІ-1201 и е ситуирана на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото, поради което неправилно въззивният съд е приел, че следва да бъде премахната цялата постройка. Неправилно е прието също така, че липсват данни за идентичността между описаната в н.а.№56, том І, н.д.№66/1958г. салма със сега съществуващата постройка, след като между страните не е съществувал спор за това обстоятелство и във въззивната жалба доводи в тази насока не са навеждани. Именно този извод е обусловил по същество неправилността на обжалваното решение, тъй като при последващите констатации за имащите правно значение факти и обстоятелства и изводите за правните им последици не е взето предвид, че сградата, чието премахване се иска, е съществувала в имота още при първоначално извършените разпоредителни сделки и при неговото първоначално урегулиране. Не е взето предвид и обстоятелството, че първоначално двата съседни урегулирани имота са били образувани от общ имот, принадлежащ на едно лице-С. А. О., който е прехвърлил правото на собственост върху единия имот, представляващ понастоящем УПИ ІХ-1201, заедно със съществуващата салма на Ф. С. О., а другия имот, представляващ понастоящем УПИ VІІІ-1201 в кв.35 по плана на [населено място]-на Н. С. О.. Извършвайки първото по време с оглед поредния номер на нотариалния акт и нотариалното дело разпореждане в полза на Ф. С. О., праводателят С. А. О. като собственик и на съседния имот, е изразил воля за прехвърли и собствеността върху онази част от салмата, която навлиза в съседния имот, т.е. изразил е воля да предостави на Ф. С. О. да държи тази част от постройката върху съседния имот, собственост на прехвърлителя към момента на сключване на тази сделка. Приложимата правна норма към така осъществилите се факти е установената в чл.63, ал.2 ЗС-правото на собственост върху постройката е прехвърлено отделно от земята, върху която тя е изградена. Като не е взел предвид това обстоятелство, а именно поредността при извършването на разпоредителните сделки и естеството на изразената от сключилите ги лица воля, въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че разположената върху УПИ VІІІ-1201 част от постройката следва да бъде премахната по реда на чл.109 ЗС.
Неправилно също така въззивният съд е приел, че собственика на УПИ VІІІ-1201 може да иска премахването, въпреки че между първоначалните приобретатели на съседните имоти не са съществували спорове, свързани с разположението на постройката, включително и след извършените през 1966г. ремонтни работи и извършеното преустройство, като не е взел предвид и обстоятелството, че сградата е съществувала още при извършените през 1958г. разпоредителни сделки, че лицето, придобило на 27.03.1958г. правото на собственост върху имота, представляващ понастоящем УПИ VІІІ-1201, е знаело за съществуването на сградата и е сключило договора за покупко-продажба със съзнанието, че част от тази сграда е разположена върху придобивания от него имот. Както вече беше отбелязано, ако едно лице, придобивайки право на собственост върху недвижим имот, знае за съществуването на такава постройка, то , както и неговите правоприемници, могат да искат премахването й само при промяна на обстоятелствата, свързани с упражняването на правото на собственост, каквито в случая не са налице. След като повече от 40 години собствениците на съседните имоти са упражнявали правата си в състоянието, което е установено още при придобиване на собствеността, основаната на наследяване промяна в носителите на правото на собственост сама по себе си не дава право да се иска премахване на постройката. И тъй като в настоящия случай обстоятелството, че част от постройката навлиза в УПИ VІІІ-1201 не обосновава наличие на основание за премахването й по реда на чл.109 ЗС, по реда на чл.293, ал.2 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от С. Н. Е. иск бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения от С. Ф. О. иск за предаване владението на част от имот, за която се поддържа, че попада в УПИ ІХ-1201, на първо място следва да се отбележи, че с оглед твърденията на спорещите страни в тежест на предявилото иска лице е да установи, че регулацията от 1986г. е приложена. С оглед на установените по категоричен начин в производството релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно образуването на самостоятелни парцели от общ и принадлежащ на един собственик имот през 1958г., липса на твърдения за наличие на грешка при нанасянето на имотите в регулационния план от 1971г. и липса на данни за заплащане на обезщетение за придадени по плана от 1986г. части, неправилно въззивният съд е приел, че регулацията от 1986г. е приложена.
След като от общ имот, принадлежащ на едно лице през 1958г., са образувани два парцела, следва да се приеме, одобреният към тази дата регулационен план е приложен. По делото не се твърди да е била допусната грешка при нанасянето на имотите в регулационния план, одобрен през 1971г., поради което следва да се приеме, че този регулационен план отразява положението на имотите по идентичен начин с плана от 1958г., който не се съхранява. Последващите изменения в местоположението на вътрешната граница между двата съседни урегулирани имота по регулационния план от 1986г., както правилно е приел и въззивният съд, сочат на придаване на площи по регулация. С оглед на обстоятелството, че предявилото иска лице не е ангажирало доказателства да е било заплатено дължимото обезщетение за придадените по регулация части, нито да е установено по делото от 1986г. до влизане в сила на ЗУТ да е упражнявало фактическа власт върху тези части непрекъснато и необезпокоявано, неправилно е прието в обжалваното решение, че регулацията от 1986г. следва да се счита за приложена. И след като исковата претенция е основана на твърдението, че правото на собственост върху частите от имота, чието владение се претендира, са придобити по силата на влезлия в сила регулационен план, одобрен през 1986г. и не се твърди, нито се установява наличие на друго основание за придобиване право на собственост върху тези части, следва да се приеме, че твърдението на С. Ф. О., че притежава правото на собственост върху претендираните части от имота не е доказано. Установено е по категоричен начин, че праводателят на ищцата е придобил право на собственост върху имота в границите му, очертани с регулационния план от 1958г., за които, както вече беше отбелязано, следва да се приеме, че съвпадат с границите на имота, очертани с одобрения през 1971г. регулационен план. В този обем наследодателят Ф. С. О. е притежавал правото на собственост към момента на своята смърт /31.05.1992г./ и в този обем правото е преминало в патримониума на наследниците му по закон, тъй като не е установено по отношение на придадените към имота през 1986г. части да е платено дължимото за това обезщетение. Не е установено в срока по §6, ал.2 и ал.4 ПР ЗУТ да е поискано извършването на необходимите оценки, нито определените по този ред суми да са били заплатени, поради което следва да се приеме, че отчуждителното действие на влезлия в сила но неприложен регулационен план, одобрен със заповед №РД-14-02-123 от 10.02.1986г. е прекратено /§8, ал.1 ПР ЗУТ/ и собственикът на УПИ ІХ-1201 не може да иска предаване на владението на това основание. Обстоятелството, че съществуващата на място ограда не съвпада и с регулационната граница по плана от 1971г. не може да обоснове извод за основателност на предявения иск, тъй като такова основание не е въведено в спорния предмет по предвидения в ГПК ред, нито имащите правно значение с оглед на това основание факти са били включени в предмета на доказване.
Не може да бъде споделена поддържаната от С. Ф. О. теза, че след като двата процесни парцела са представлявали винаги и по всички планове един общ поземлен имот с общ планоснимачен номер /и по плана от 1971г. и по сега действащия план от 1986г./, то не следва да бъдат заплащани и суми за придадени по регулация части от единия към другия парцел.
При промяна във вътрешната регулационна граница между два съседни урегулирани поземлени имота при приложена предходна регулация собственикът на имота, към който се придават по регулация части от съседен имот следва да заплати стойността на придадените части на собственика на съседния имот независимо дали в кадастралния план двата имота са нанесени като самостоятелни. Заплащане на суми за придадени части не се извършва само ако двата съседни имота, както беше отбелязано и по-горе по отношение на първоначалното урегулиране на имотите, принадлежат на едно и също лице.
По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и в тази част и вместо това предявеният от С. Ф. О. ревандикационен иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.07.2013г. по в.гр.д.№ 2348/2012г. в частта, с която е С. Н. Е. е осъдена да освободи и предаде владението на част от собствения на С. Ф. О. УПИ ІХ-1201 в кв.35 по плана на [населено място], която част е с площ от 11 кв.м.1 защрихована в зелено на комбинираната скица от допълнителното заключение на вещото лице В. Г. /л.96 от гр.д.№379/2010г. по описа на А./, както и в частта, с която е потвърдено решение №57 от 09.04.2012г. по гр.д.№379/2010г. на Районен съд-Айтос в частта,с която е уважен искът на С. Н. Е. против С. Ф. О. като последната е осъдена да премахне постройката, изградена върху части от УПИ ІХ-1201 и УПИ VІІІ-1201 в кв.35 по плана на [населено място] и долепена до къщата, изградена в УПИ ІХ-1201 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. Н. Е. против С. Ф. О. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на постройката, изградена върху части от УПИ ІХ-1201 и УПИ VІІІ-1201 в кв.35 на [населено място], долепена до къщата, изградена в УПИ ІХ-1201.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. Ф. О. против С. Н. Е. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на част от УПИ ІХ-1201 в кв.35 по плана на [населено място] с площ от 11 кв.м., намираща се между поставената от нея телена ограда в УПИ ІХ-1201 откъм [улица]към постройката в дъното на УПИ ІХ-1201 и регулационната линия между двата имота.
Председател:
Членове: