О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
Гр.София, 19.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 943 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М., гр. К. срещу решение № 220/22.06.1009г., постановено по гр.д. № 261/2009г. от С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61/22.01.2009г. по гр.д. № 1088/2008г. на К. районен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че М. А. К. не дължи сумата от 3500 щ.д. по запис на заповед.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът М. А. К. , гр. К. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което отрицателният установителен иск по чл.254 ГПК /отм./ е уважен, въззивният съд е приел, че ищецът М се е задължил по запис на заповед да заплати на касатора сумата от 3500 щ.д. на падежа на 27.05.2001г. Изпълнителен лист е издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./ на 14.01.2004г., а длъжникът е получил призовка за доброволно изпълнение на 04.07.2008г. Решаващият състав е изложил съображения, че исковете срещу издателя на записа на заповед се погасяват с 3-годишна давност, а с молбата по чл.242 ГПК /отм./ давността не се спира или прекъсва, както и не започва да тече нова 5-годишна давност. Извън тези аргументи окръжният съд е посочил, че в тежест на кредитора е установяването на основанието, от което произтича вземането му и неговия размер.
Касаторът поставя следния материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: С каква давност се погасява искът на издателя на записа на заповед срещу длъжника по него – 5-годишна или с 3-годишна? З. тезата, че в 3-годишния срок по чл.531 вр. чл.537 ТЗ кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, което действие е прекъснало течението на погасителната давност и от този момент тече нова 5-годишна давност, ако кредиторът не е направил постъпки за принудително събиране на сумата. Процесуалният въпрос е: Върху кого пада тежестта на доказване при оспорване на съдържанието на частен документ? Т. въпрос е въведен във връзка с мотивите на въззивния съд, че кредиторът не е доказал основанието за възникване на вземането му.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по първия въпрос.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Въпросът за погасителната давност на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./ е от значение за крайния резултат от спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК /отм./. В приложеното към жалбата Решение № 1546/14.09.1967г. по гр.д. № 1009/1967г. на ВС, І г.о. е прието следното: Издаването на изпълнителен лист по чл.237 ГПК /отм./ не изменя характера на задължението. Същото остава такова по запис на заповед и се погасява с 3-годишна давност. Само ако длъжникът не възрази срещу издадения изпълнителен лист по реда на чл.250 ГПК /отм./, вземането ще се погаси с 5-годишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.
Това решение е постановено по молба за преглед по реда на надзора на съдебно решение, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело на основание на погасяване на вземането по изпълнителния лист.
ВКС констатира несъответствие между разрешенията в цитирания от касатора акт на ВС и обжалваното въззивно решение, поради което касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставеният въпрос следва да се преформулира така: С каква давност се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед – 3-годишна или 5-годишна, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./, но не е предприел действия по принудително събиране на сумата по записа в продължение на 3 години от депозиране на молбата по чл.242 ГПК /отм./, а призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника преди изтичане на 5 години от този момент?
По втория въведен с жалбата въпрос не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Въпросът за тежестта на доказване при оспорен частен документ не е разглеждан от въззивния съд. Касаторът точно възпроизвежда в жалбата твърденията на ищеца, а именно, че се оспорва дължимостта на сумата по издадения изпълнителен лист, а не автентичността или съдържанието на записа на заповед.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 143 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220/22.06.1009г., постановено по гр.д. № 261/2009г. от С. окръжен съд.
Указва на касатора Н. Х. М. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 143 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.