6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
София, 14.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №211/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. А. Ч. чрез адв. К. и адв. М. срещу решение №89 от 22.10.2010г по гр.дело №139/2010г. на Бургаски апелативен съд ,с което в една част ,по жалба на насрещната страна ,е обезсилено решение № 72 от 16.04.2010г на БОС ,а в останалата част същото е потвърдено .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1т.1, т.2 и т.3 от ГПК по процесуалноправни въпроси ,първият от които е произнасянето с въззивно решение при нередовна жалба на насрещната страна ,при следните факти:
Въззивната жалба постъпва в срок ,но без да е внесена дължимата държавна такса .С разпореждане се указва и съобщава на страната за нейното задължение –да се внесе държавна такса и да се представи доказателство за нейното внасяне , като се дава законния седемдневен срок Държавната такса е внесена в последния ден на срока , но молбата , към която е приложен и вносния банков документ, е депозирана в съда на следващия ден , т.е. с един ден просрочие . Въззивният съд приема жалбата за редовна и се поризнася по нея ,вместо да я върне на основание чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК ,което разрешение касаторът изтъква като противоречащо на практиката на ВКС ,основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Изтъкнати са решение №50/2010г по д.№2757/2003г ІІ г.о и реш. № 125/2010г по ч.т.д№73/2010г на ТК на ВКС . Основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК се цитират предвид необходимостта от еднозначно разрешение .
С цитиране и прилагане на редица решения от практиката на ВКС защитата на касаторите изтъква доводите ,развити в касационната жалба за недопустимост и неправилност на въззивното решение , като следващ процесуалноправен въпрос , за това по какъв начин следва да се възприемат и квалифицират правните действия на страните в случай ,че видно от съдържанието , целта и смисъла им , те не отговарят на квалификацията , заявена от страната . С довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се поддържа противоречие с реш.№45/1972г на ОСГК и реш. № 1616/2005г на ІV г.о на ВКС .Следващият въпрос е кога искът и предметът на спора е достатъчно уточнен , за да се постанови решение по същество ,в която връзка се цитира противоречие с реш. № 577/2000г на ІV г.о и се поддържа ,че в случая при предявяването си искът е бил неуточнен по отношение на претенцираната лихва до завеждане на исковата молба (мораторна лихва ), но ищецът е сторил това допълнително в хода на делото , т.е, сам е отстранил нередовност, независимо от неправилно и непрецизно цитирания чл. 214 ал.2 от ГПК – произнасянето по иска при това положение е допустимо и въззивният съд не е следвало да обезсилва решението в тази част . В същата връзка е поставен следващият въпрос , как следва да процедира въззивния съд ,когато за първи път констатира нередовност на искова молба . Поддържа се обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение да е в противоречие с т. 4 от ТР № 1/2001г на ОСГК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Следващият въпрос е материалноправен , за задължението на съда да изследва действителната обща воля на страните при тълкуването на договорите, поставен с оглед потвърждаване на отхвърлителното решение по иска за присъждане на неустойка и обезщетение за пропусната полза . С довод за противоречие са цитирани решения от практиката на ВКС , основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Като материалноправен въпрос се поставя освобождаването на ответника от отговорност по чл. 83 от ЗЗД за неизпълнение. В противоречие с възприетото в ТР № 128/1986г ОСГК и цитирани решения от практиката на ВС и ВКС е липсата на мотив и изследване каква е причинната връзка между неизпълнението на задължения на купувача и тези на продавача в случая , основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване в частта , в която е обезсилено първоинстанционното решение, предвид служебното задължение за настоящия съд да следи за допустимостта на постановените решения, когато те са обжалвани . Обосноваваща допускане на жалбата до разглеждане е вероятността този порок да е налице ,както се изтъкна и в ТР № 1 от 19.02.2010г по т.д. № 1 /2009 на ОСГКТК на ВКС . В настоящия случай вероятността е обусловена от обективираното в данните по делото неизпълнение в срок на конкретно указание за представяне на вносния документ за дължимата по въззивна жалба държавна такса и от преценката на съда, че при това положение въззивната жалба на насрещната страна подлежи на разглеждане,а не на връщане.
Процесуалният въпрос за допустимостта на първоинстанционното решение в частта по иска за мораторна лихва ,обезсилено от въззивния съд поради това, че такъв иск не е бил заявен първоначално в исковата молба, е предпоставен от доводите на защитата за неуточнена искова молба , което дава възможността недостатъкът да бъде поправен от самия ищец и без указание на съда , а искът разгледан. Цитираната практика е за тези случаи ,а данните по делото не сочат настоящата искова молба към момента на нейното предявяване да е имала недостатък и да е подлежала на уточнение във връзка с иск за лихва , претендирана за минало време. Друг въпрос е след кой момент ищецът ,при вече внесен в съда иск ,не ще може да прибавя нови претенции ,по реда на изменението или уточнението. Поради това не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с формулирания по –горе от защита процесуален въпрос
По материалноправните въпроси , поставени в изложението , също не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение по отхвърлените претенции за присъждане на неустойка и обезщетение за пропуснати ползи .Въпросът за тълкуването на договора (чл. 20 ЗЗД ) жалбоподателят счита за разрешенен в противоречие с приложените решения №454 от 02.04.2007 ІІ г.о и и №807 от 05.05.1997г , но общо формулиран , като задължение да се търси действителната обща воля на страните ,същият няма отношение и връзка с решаващите изводи на въззивния съд и обстоятелствата по делото , които са ги обусловили . Щом по един двустранен договор задължението на едната страна е за плащане на вноски ,обвързани с посочен краен срок , уговорката заплащането да се извършва след писмено уведомление не отменя последиците на изпадането в забава за длъжника по паричното задължение ,ако плащането е след датата падежа. Приложените от касатора съдебни решения от практиката не съдържат тълкуване на договор при така уговорен срок , а даденото от въззивния съд разрешение , според което при посочена дата на падежа покана до длъжника не е необходима , е в съгласие с константната практика. Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице .
Въпросът за освобождаване от отговорност за неизпълнение по чл. 83 от ЗЗД , ако по един двустранен договор и двете страни са неизправни ,касаторът обвързва с тезата си , че не е бил неизправна страна или че няма връзка и обусловеност между просрочените (предвид датата на крайния срок) вноски от негова страна и неизпълнението на ответника. Въпросът преформулира оплакване ,че въззивният съд не е изложил съображения за причинна връзка и се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, като се цитират решения №1792 от 06.10.1961г І г.о и реш.№1190 от 06.01.1994г Vг.о на ВС .
Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице. Въззивният съд не е развил самостоятелно съображения в какво се изразява връзката между неизпълнението на двете страни , но в случая се касае за двустранен договор – предварителен и за изграждане на обекта на продажбата , като и двете страни не се явяват на уговореното за сключване на окончателния договор дата и място , за което обективна пречка не е имало. От насрещната страна се претендира неустойка, уговорена за забава ,при положение че купувачът също е бил в забава по отношение на вноските. Претендира се и пропусната полза от това ,че имотът не е бил прехвърлен на купувача , при положение че никоя от страните не се е явила за сключване на окончателен договор.Приложената практика обективира прилагане на института при други факти . Връзката по смисъла на чл. 83 ал.1 от ЗЗД в случая произтича от естеството на договора и нейната очевидност не предполага издирване , а съобразяване, което решаващият съд е сторил. Неоснователен е и доводът на защитата за противоречие на обжалваното решение с постановките на ТР № 128 от 25.03.1986г на ОСГК ,в което се коментира приложение на института (чл. 83 ал.1 ЗЗД ) при спестовен влог ,ако Д. добросъвестно е изплатила сумата на лице ,което въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явило овластено да я получи. Тълкувателните указания нямат връзка с приложното поле на института в настоящия случай и от изложението не става ясно къде защитата съзира противоречие с тях .
Воден от горното , ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение №89 от 22.10.2010г по гр.дело №139/2010г. на Бургаски апелативен съд в частта , с която в една част е обезсилено решение № 72 от 16.04.2010г по т.д. № 412/2009г на Бургаски окръжен съд .
В седмичен срок от съобщението касаторът да внесе 687 лв по сметка на ВКС ,в противен случай производството ще бъде прекратено .
Не допуска касационно обжалване на решение№89 от 22.10.2010г по гр.дело №139/2010г. на Бургаски апелативен съд в останалата част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .