Р Е Ш Е Н И Е
№123
гр. София, 18 април 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №107 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. К. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №286/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин.
С присъда №155 от 21.08.2012 г., постановена по НОХД №93/2012 г. по описа на РС- гр.Белоградчик, осъдените А. К. И., В. В. К. и Т. Т. В. са признати за виновни в това, че за времето от 5 до 18.02.2012 г. в Гара Орешец, чрез използване на техническо средство, след като се уговорили предварително помежду си и при условията на „опасен рецидив” (за И.), са извършили кражба на метален проводник на обща стойност 4246, 70 лева, собственост на ЧЕЗ „Елекетроразпределение- България” АД, като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и чл.26, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК на осъдения И. е наложено наказание две години и осем месеца „лишаване от свобода”, което трябва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на осъдените К. и В. на основание с чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК наказания по една година и четири месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на които е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато от наказанието на осъдения И. времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С присъдата И., К. и В. са осъдени да заплатят 4246, 70 лева на ЧЕЗ „Елекетроразпределение- България” АД, представляващи имуществени вреди, претърпени в резултат на извършеното престъпление и законната лихва върху тази сума, считано от инкриминираната дата до окончателното изпълнение на задължението, сумата от 170 лева- държавна такса върху уважения граждански иск и сумата от 267 лева – разноски по водене на делото.
С въззивно решение №143 от 21.11.2012 г., постановено по ВНОХД №286/2012 г. от Окръжен съд- гр.Видин е потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда.
Осъденият И. е депозирал жалба, в която излага оплаквания от постановените съдебни актове, като поддържа, че отмереното му наказание е явно несправедливо. Твърди, че е бил уговорен от другите двама осъдени да извърши кражбата и не е притежавал техническото средство, с което са били отнети инкриминираните вещи. Изразява недоумение защо неговата присъда е ефективна, а на съпроцесниците му условна, като поддържа, че единствена причина за това е обстоятелството, че К. и В. са сравнително заможни и са имали възможност да упълномощят адвокат, а той е бил представляван от служебен защитник.
В хода на касационното производство защитникът на осъдения И. поддържа жалбата, като поддържа, че наказанията на К. и В. са несправедливи, тъй като неправилно първостепенният съд е приел, че те са реабилитирани. Предлага се атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Осъденият И. моли да му бъде намалено наказанието.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че отмереното наказание е справедливо и са съобразено с многобройните осъждания на И.. Моли да бъде отчетено това, че разликата в наказанията на тримата осъдени е обоснована с различното им съдебно минало и конкретно с това, че И. е действал при условията на опасен рецидив за разлика от съпроцесниците си.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
По допустимостта на искането:
От текста на депозираната жалба може да бъде направен извод, че в нея е изразено общо недоволство от определеното наказание и е отправена молба за коригирането му. Независимо от това, че документа е наречен жалба, той имат характер на искане за възобновяване по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 НПК и за съда съществува задължение да го разгледана по този ред.
По основателността на искането:
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
В писмената си жалба осъденият И. не прави оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на закона а единствено за това, че отмереното му наказание е явно несправедливо. Ето защо касационният съд ще провери единствено наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
При определяне на наказанието на този осъден решаващите съдилища правилно са ценили като смекчаващи отговорността му обстоятелства тежкото семейно и материално положение, направените пълни самопризнания и изразеното съжаление за извършеното, а като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на няколко квалифициращи признака на престъплението, сравнително високата стойност на отнетия метал, това, че същото е извършено с две самостоятелни изпълнителни деяния и многобройните предходни осъждания.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказанието на И. е определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.196 НК и впоследствие е било редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 НК.
Касационната инстанция не намира никакви основания да редуцира наказанието, наложено на осъдения И.. Прегледа на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства води до извод, че същите обосновават по- скоро налагане на наказание при условията на баланс, около средния размер, предвиден в закона. В това производство съдът е отмерил наказанието при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и го е определил в размер, който не е в никаква степен несъответен на обществената опасност на осъдения и извършеното от него престъпление.
При преценката на наказанието на И. решаващите съдилища са пропуснали да оценят като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че той е осъждан четиринадесет пъти, като преобладаващият брой от предходните осъждания са били все за престъпления срещу собствеността- идентични с предмета на приключилото наказателно производство. Това обстоятелство, без съмнение, е индиция за завишена лична обществена опасност и е допълнителен аргумент за това, че наложеното наказание не трябва да бъде редуцирано.
Касационната инстанция категорично не споделя доводите на осъдения, подкрепени от защитата му, че неговото наказание е несправедливо и несъответно на наказанията на съпроцесниците му В. и К.. Принципно за съда съществува задължение да определи наказанието на всеки един от признатите за виновни осъдени, като отчита единствено тези обстоятелства, които са относими към тяхната наказателна отговорност, в това число правната квалификация на извършеното от тях престъпление и смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства. Именно това са направили решаващите съдилища, като са отчели различната правна квалификация на извършените от И., В. и К. престъпления, както и съществените разлики в съдебното им минало.
Ето защо, няма как тримата да получат едно и също наказание, независимо, че са извършители на едно и също престъпление. Не съществува и възможност за касационната инстанция по искане за възобновяване на приключило наказателно производство, направено от един от осъдените да проверява законосъобразността на влезлите в сила съдебни актове по отношение на останалите осъдени лица, които не са депозирали искания. На това основание и не следва да бъде даван отговор на оплакванията, отразени в писмената защита на защитника на осъдения И., тъй като те са относими към незаконосъобразност на съдебните актове, в частта им за правната квалификация и наказанията на осъдените В. и К., а не по отношение на изводите, относими към неговия подзащитен.
С оглед изложеното касационният съд прие, че наложеното на осъдения А. И. наказание е справедливо и съобразено с обществената опасност на личността на този осъден и на извършеното от него престъпление. Евентуалната редукция на отмереното на И. наказание не би гарантирала постигането на целите на чл.36 НК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №286/2012 г. по описа на Окръжен съд-гр.Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.