Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
София, 28.10. 2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 899/2014 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от [община], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решение от 09.01.2014 г., постановено по арб. дело № 5/2013 г. на арбитраж ad hoc О. С..
С атакуваното решение [община] е осъдена да заплати на [фирма] и [фирма], в качеството им на солидарни кредитори, сумата 548 757.07 лв. – обезщетение за забавено плащане върху присъдената им по т. 1 на арбитражно решение от 15.04.2011 г. по арб. д. № 2/2011 г. сума като главница 3 423 007.71 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасения остатък от тази главница 1 651 857.38 лв., считано от постановяване на решението до окончателното й плащане.
В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решение е постановено по недопустим иск, доколкото същият е предявен от неправосубектно лице – гражданско дружество по ЗЗД „И.-Дедево”, докато [община] е осъдена да заплати прететндираната сума в полза не на гражданското дружество, което е ищец в производството, а в полза на съдружниците в него [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], без да е предявен иск от тяхна страна. С оглед на това, ищецът счита, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България (отменително основание по чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗМТА), както и че съдържа произнасяне по въпроси извън предмет на спора (отменително основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА). По съображения, че спорът е разгледан от арбитражния съд без наличието на валидно арбитражно споразумение, в исковата молба е заявено и основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗМТА. Липсата на такова споразумение е обоснована с твърдението, че арбитражната клауза за споровете по сключения между страните при условията на Закона за обществените поръчки договор № 123 от 09.09.2008 г. е уговорена не в самия договор, а в подписаните впоследствие анекс от 25.06.2009 г. и спогодба от 17.01.2011г. към него, което е недопустимо, предвид установената в чл. 43 ЗОП забрана за изменение на този вид договори.
Ответниците – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – оспорват исковете като неоснователни по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 30.04.2014 г. и в писмена защита от 29.09.2014 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания, приема следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от съдържащото се по делото арбитражно удостоверение, препис от арбитражното решение е получено от страните на 13.01.2014 г. С оглед на тази дата, следва да се приеме, че с подаването на исковата молба на 18.03.2014 г. установеният в закона 3-месечен срок е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявените искове.
По основателността на исковете:
По исковете с правно основание чл. 47, т. 3, пр. 2 и т. 5, пр. 2 ЗМТА:
В правната доктрина и последователно в съдебната практика наличието на посоченото основание се свързва с нарушаването на онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, в които са закрепени основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципът за законност, за равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина и др. Безспорно, произнасянето по недопустим съгласно националното законодателство иск, какъвто би бил искът, предявен от лице без процесуална правоспособност, представлява нарушение на принципа за законност. В случая, обаче, от данните по делото не може да се счете, че такова нарушение е допуснато.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че атакуваното арбитражно решение е постановено по иск, предявен от неправосубектен и следователно процесуално неправоспособен ищец – дружество по ЗЗД. Това твърдение е в противоречие със съдържанието на исковата молба, по която е образувано арбитражно дело № 5/2013 г. Сам по себе си, фактът, че в адресната част на същата при посочването на ищеца фигурира Дружество по ЗЗД „И.-Дедево”, не може да обоснове извод, че исковете са предявени именно от гражданското дружество. Това следва, от една страна, от обстоятелството, че едновременно с дружеството са посочени и подробно индивидуализирани съдружниците в него – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], а от друга страна – от начина, по който са изложени фактическите и правни твърдения и е формулирано отправеното до арбитражния съд искане. Граматическата употреба на първо лице, множествено число сочи категорично, че волеизявленията изхождат от повече от едно лице, т. е. от двете търговски дружества, образуващи дружеството по ЗЗД „И.-Дедево” и изрично посочени като ищци по спора. Ето защо, следва да се приеме, че исковете са предявени не от това неперсонифицирано и съответно неразполагащо с процесуална легитимация дружество, а от юридическите лица-съдружници в него, което е потвърдено изрично и в подадените от тях в хода на арбитражното производство заявления от 30.09.2013 г. Поради това неоснователно е твърдението на ищеца по настоящото дело, че по този начин е извършено недопустимо изменение на исковете чрез замяна на страната-ищец.
Горният извод не се променя от факта, че исковата молба е подписна от законния представител само на единия съдружник – [фирма], [населено място]. Неподписването й от другия съдружник и ищец [фирма], [населено място] води единствено до нередовност на исковата молба, която впоследствие е отстранена с депозираната по делото молба вх. № 74 от 03.10.2013 г.
Поради изложените съображения не може да се приеме, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред на Република България и че съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, което обуславя отхвърляне на предявените искове по чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗМТА и чл. 47, т. 5, пр. 2 ЗМТА като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 47, т. 2, пр. 2 ЗМТА:
Неоснователно е становището на [община], че атакуваното арбитражно решение е постановено при липса на валидно арбитражно споразумение, произтичаща от нищожността на сключените между страните анекс от 25. 06.2009 г. и спогодба от 17.01.2011г. към него, която нищожност е аргументирана с нарушение на чл. 43, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Безспорно, процесният договор № 123 от 09.09.2008 г. за извършване на строително-монтажни работи, във връзка с изпълнението на който е разгледаният от арбитражния съд спор, е сключен по реда на Закона за обществените поръчки и в него не се съдържа клауза за арбитраж. Такава е уговорена между страните впоследствие с посочените по-горе анекс и спогодба. Сключването на тези допълнителни съглашения не представлява, обаче, недопустимо изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗОП, тъй като с тях не се променя предметът на този договор. Независимо дали е обективирано в пораждащия материалното правоотношение договор или в отделен документ, арбитражното споразумение е самостоятелен процесуален договор. Арбитражната клауза не е съществен елемент от договора за строителство, който именно е задължителен обект на обществена поръчка (чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОП). Поради това, допълнителното й уговаряне не представлява изменение на този договор в нарушение на установената в закона забрана. Нещо повече, нормата на чл. 4, т. 5 ЗОП изрично изключва арбитражните и помирителните услуги от обектите на обществена поръчка. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че по приключилото между страните арб. дело № 2/2011 г. [община] не е оспорвала валидността на анекса и спогодбата досежно уговорената в тях арбитражна клауза, което има за последица преклудиране на правото й да заявява такова възражение впоследствие в рамките на новото арбитражно производство, където компетентността на арбитража е обоснована със същите съглашения.
Поради всички изложени съображения настоящият състав намира, че атакуваното арбитражно решение не е постановено при липса на арбитражно споразумение, което налага извод за неоснователност на иска по чл. 47, т. 2, пр. 2 ЗМТА.
Независимо от този изход на спора, искането на ответниците за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като същите не са ангажирали доказателства за извършването на такива – към отговора на исковата молба е приложено само пълномощно на процесуалния им представител адвокат В. К., но не и доказателства за уговорено и съответно платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от [община], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 47, т. 2, пр. 2, т. 3, пр. 2 и т. 5, пр. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 09.01.2014 г., постановено по арб. дело № 5/2013 г. на арбитраж ad hoc О. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: