О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123/29.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 195 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 147/ 09.10.2015 г. по гр. д. № 320/ 2015 г, с което Варненски окръжен съд, като потвърждава решение № 799/ 24.04.2015 г. на Варненски районен съд, отхвърля иска с правна квалификация чл. 108 ЗС на [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] за предаване на владението на сгради и производствени площадки върху стоманобетонови фундаменти – недвижим имот в [населено място], представляващ съвкупност от вещи от шест елемента.
Решението се обжалва от ищеца [фирма] (в несъстоятелност) по материалноправния въпрос (допълнен и уточнен в духа на касационните основания – ТР № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица, придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба? К. счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд, а искането за допускане на касационния контрол извежда от допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество намира решението неправилно, постановено в нарушение на § 14 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/ 2013 г.). Претендира разноски.
От ответника [фирма] не постъпва писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е с допустим предмет. Подадена е след датата, на която влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) и е срещу въззивно решение по ревандикационен иск за недвижим имот. Налице е изключението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно което цената на иска е без значение за допустимостта на касационната жалба. Подадена е от легитимирана страна – ищецът по отхвърления иск. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
В решението се приема, че страните не спорят по относимите факти. те са следните: 1. С констативен нотариален акт № 70/ 08.12.2000 г. касаторът е признат за собственик на недвижимия имот при придобивното основание на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ. 2. С договор по н. а. № 25/ 03.07.2002 г. касаторът продава на Й. А. Г. и Ц. Г. Г. съвкупността от вещи. 3. С договор по н. а. № 58/ 06.04.2004 г., вписан на 08.04.2004 г, Й. и Ц. Г. я продават на ответника по касация. 4. С решение от 11.10.2004 г. по т. д. № 200/ 2004 г. на Великотърновски окръжен съд на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на касатора с начална дата 11.10.2001 г. и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. 5. На 10.10.2008 г. е вписана искова молба за прогласяване по отношение на кредиторите на несъстоятелността на нищожността (относителната недействителност) на договора по н. а. № 25/ 03.07.2002 г, защото даденото по него значително надхвърля по стойност полученото (чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста)). 6. На 10.09.2012 г. е влязло в сила решението по т. д. № 901/ 2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен предявеният иск и 7. Производството по несъстоятелност продължава да е висящо.
В. съд е съобразил, че по иска по чл. 108 ЗС е длъжен да реши конкуренцията на правата на кредиторите на несъстоятелния търговец, произтичащи от влязлото в сила конститутивното решение и тези на ответника по касация, произтичащи от вписания договор по н. а. 58/ 06.04.2004 г. Приел е, че производството по несъстоятелност е заварено към влизане в сила на ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/ 2013 г), а съгласно § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ, параграф 9 ЗИДТЗ се прилага за заварените от този закон производства по несъстоятелност. Част от параграф 9 ЗИДТЗ е и правилото на чл. 647, ал. 3 ТЗ. Според него недействителността на решението по отменителните искове не засяга правата, придобити възмездно от трети добросъвестни лица преди вписване на исковата молба. С тези съображения въззивният съд е решил конкуренцията на правата в полза на ответника и е приел, че последният има основание да владее имота.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че на повдигнатия от касатора въпрос въззивният съд е дал положителен отговор и този въпрос е обусловил изхода на правния спор. На състава не е известна съдебна практика по този въпрос, а допускането на касационния контрол е от значение за точното прилагане на § 14, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/ 2013 г. и за развитието на правото. Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 147/ 09.10.2015 г. по гр. д. № 320/ 2015 г. на Варненски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, тъй като касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.