О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 14.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2284 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 1350/14.06.2017г. по т.д. № 1149/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено решение от 19.12.2015г. по гр.д. № 1231/2015г. на Софийския градски съд, I – 5 състав и вместо него е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 81 236,69 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по градска автобусна линия № 27 по договор № РД-56-1067 от 24.10.2007г. за периода 01.10.2012г. до 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.09.2015г. до окончателното ? изплащане, както и сумата от 22 889,96 лв., представляваща законната лихва за забава за всяко месечно вземане от главницата за периода от 21-во число на следващия месец до 29.05.2015г., както и разноски в размер на 10 870,92 лв.
Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че актуализацията на цената на превоза настъпва автоматично, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение по чл.43 от договора, а също и че е налице алтернативност на основанията за актуализиране на цената на превоза, предвидени в клаузата на чл.5 ал.3 от договора. Поддържа, че съдът е тълкувал тази клауза в противоречие с установените в чл.20 от ЗЗД правила за тълкуване на договорите. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1/Допустимо ли е само и единствено на основание разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от договора увеличение на цената с натрупаната инфлация?; 2/ Допустимо ли е след провеждане на конкурс, търг, обществена поръчка или друга процедура, определена с нормативен акт и гарантираща правилата на конкуренцията, да бъдат едностранно изменяни договорите, сключени в резултат на тази процедура без това да наруши принципа на чл.63, ал.1 ЗЗД за добросъветстно изпълнение на поетите с договора задължения ? Въведено е и по двата въпроса допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, при твърдение, че същите са решавани противоречиво от съдилищата, като касаторът се позовава на влезли в сила решения, постановени по спорове между същите страни за присъждане на възнаграждение за други периоди от изпълнението на същия договор, както следва: решение от 01.10.2014г. по т.д.№ 434/2014г. на САС, ТО, 6 състав, решение от 25.04.2014г. по т.д.№ 3367/2013г. на САС,ТО, 6 състав.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от превозвача против Столична община искове по чл.79 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на СО, срещу заплащане на месечно възнаграждение от 2,80 лв./ км без ДДС на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание. САС е намерил, че както при буквалното езиково тълкуване, така и според правилата на чл.20 ЗЗД на клаузата на чл.5, ал.3 от договора следва, че в нея са уговорени три алтернативни, а не кумулативни основания за изменение размера на единичната превозна цена за 1 км. пробег. Размерът на инфлационния индекс за предходната година, приет в клаузата на чл.5, ал.3 от договора, като релевантен за определяне на превозното възнаграждение през следващата година не подлежи на договаряне, а се определя по специална методология от Националния статистически институт. Ето защо, за актуализиране на превозното възнаграждение с индекса на инфлацията за предходната година не е необходимо сключването на допълнително споразумение за изменение на договора, по реда на чл.43 от него. Достатъчно е той да е бил определен по размер от НСИ, за да бъде инкорпорирана инфлационната надбавка в превозното възнаграждение, респ. да възникне задължение за заплащането ? като елемент от него.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора първи материалноправен въпрос касае извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузата на чл.5, ал.3 от сключения между страните договор от 24.10.2007г. за обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на Столична община, а не принципно тълкуване на правните норми, уреждащи правата и задълженията на страните по договор за превоз. Въпросите са от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно – за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на обективираните в договора за превоз уговорки. Според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 от ГПК.
Вторият поставен материалноправен въпрос не съответства на мотивите на съда, поради което също не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че волята на страните, обективирана в чл.5, ал.3 е цената по чл.5, ал.1 /определена в размер на 2,80 лв. на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание въз основа на отчетите за изпълнение/, да се променя автоматично в трите хипотези, предвидени в ал.3 от договора. Автоматичното изменение на договора е изменение, което настъпва при осъществяване на предвидените в договора условия – предпоставки. То не зависи от волята на страните, поради което не може да се разглежда като едностранно изменение на договора.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваната въззивно решение на САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1350/14.06.2017г. по т.д. № 1149/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: