Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
936_11_opr288_329_kt_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
С., 02.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 936 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение от 29.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 409 /2011 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 11.02.2011 г. по гр.д. № 5381 /2010 г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която са уважени искове на С. С. З. – Ц. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3, вр. чл.225,ал.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнение поради съкращаване на щата със заповед на кмета на общината от 01.10.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт” към отдел „дейности по устройство на територията”, дирекция „териториално и селищно устройство” и за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконното уволнение в размер на 2,515.16 лева за посочен период от време, ведно със законната лихва и разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна С. С. З. – Ц. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че съкращението е реално, извършено е от компетентен орган и по надлежния ред и предхожда уволнението и в случая работодателят е бил длъжен да извърши подбор, като приложи критериите за извършване на подбор, които са визирани в чл.329 КТ и са задължителни и единствени и в спора работодателят носи тежестта да докаже, че се е съобразил с тези критерии и само с тях, да докаже конкретните факти въз основа на които е достигнал до извода кои работници имат по-висока квалификация и работят по-добре, а в случая чрез съдържанието на представения протокол за подбор и индивидуални карти за подбор на четиримата работници (по 15 определени от работодателя критерии), между които е извършен подбор, не може да се направи извод въз основа на какви конкретни факти е извършен подборът, кой от четиримата какви познания и умения притежава; съдът е приел и че подборът е извършен по други критерии, които не са установени от законодателя, че критерият дисциплинарни нарушения е визиран като отделно основание за прекратяване на трудовите правоотношения и не може да бъде критерий за извършване на подбор; така съдът е достигнал до извод, че неустановяването от работодателя, че подборът е извършен при спазване на всички установени от законодателя изисквания, обосновава извод за незаконно уволнение.
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя и уточнен от съда съгласно приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материално-правен въпрос : при извършване на подбор по реда на чл.329 КТ работодателят разполага ли с право да въвежда критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, е обусловил изводите на въззивния съд.
Както твърди жалбоподателят, въпросът е разрешен от въззивния съд по различен начин от други въззивни състави на Великотърновския окръжен съд, които в решение № 112 /01.04.2011 г. по гр.д. № 293 /2011 г. и решение № 153 /27.04.2011 г. по гр.д. № 405 /2011 г., са се произнесли по искове по чл.344 КТ на други съкратени от общината служители и въз основа на обсъждане на въведените от работодателя критерии за подбор и съставени протоколи и карти, са приели, че въведените от работодателя критерии за подбор не противоречат на тези по чл.329 КТ, а представляват негово приложение и че извършеният въз основа на тях подбор по чл.329 КТ е законосъобразен.
Противоречивото разрешаване на този въпрос представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 110.30 лева за разглеждане на касационната му жалба, т.к. спорът е частноправен – за частни общински вземания съгласно чл.84,т.3 ГПК.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 29.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 409 /2011 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на [община] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 110.30 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.