6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
гр.София, 01.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 538 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството по реда на чл.288 от ГПК е било спряно с определение № 140 от 29.04.2014 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. С приемане на ТР № 4 от 19.11.2014 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС тази пречка по движението на делото вече не съществува, поради което производството следва да бъде възобновено..
Делото е образувано по касационна жалба на Н. П. А. срещу решение № 429 от 06.11.2013 г., постановено по гр. д. № 856 по описа за 2012 г. на Хасковския окръжен съд, граждански състав, въззивна инстанция, с което е потвърдено решение № 126 от 13.05.2013 г. по гр.д. № 856 описа за 2012 г. на Свиленградския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против А. „М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 7196 от 23.07.2012 г. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 5 526,60 лв.
Касаторът Н. П. А. твърди, че решението на Софийския градски съд е нищожно, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи точки 1 и 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При предявяване на иск за оспорване на уволнението заедно с искане за прогласяване на нищожност на административен акт, който се явява преюдициален по отношение на главния иск за отмяна на уволнението на работника или служителя, длъжен ли е гражданският съд да се произнесе по него, или следва да го изпрати по компетентност на съответния административен съд и до решаването на делото за нищожност да спре разглеждането на трудовия спор? Прилага ли се в случая чл.17, ал.2 от ГПК?
2. Заповедта за утвърждаване на щатните разписания има ли характер на индивидуален административен акт и може ли гражданският съд да се произнесе по искане за обявяване на нейната нищожност?
3. След параграф 9 от ПЗР на НПДА длъжността, посочена като инспектор в Агенция „Митници”, идентична ли е с посочената в щатното разписание на М. С. „инспектор в А. „М.”? Може ли органът по назначаването да извършва такива промени, които не са само граматически, защото изискванията за заеманата длъжност в чл.3, т.7 от НПКДА допускат заемането на длъжността с лица със средно образование?
4. Може ли с оглед разпоредбата на чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗНА, според която обратна сила на нормативни актове се дава само по изключение, НПКДА, КДА и ПМС № 129 от 26.06.2012 г. да се прилагат за заварените случаи? Не следва ли в тези случаи лицата, заемащи длъжностите младши, старши и главен митнически специалист да бъдат преназначени на длъжността „инспектор”?
5. След като в параграф 9 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията е разписано, че служителите заемащи длъжностите, главен, старши и младши митнически специалист в отменения ЕКДА да се преназначават на длъжността инспектор, не се ли изключва хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 от КТ?
6. Как се разграничават тези три различни трансформирани длъжности?
7. Може ли да се извършва промяна в щатното разписание в която и да е структура на А. „М.”, след като не са внесени промени в Устройствения правилник на Агенцията относно числеността на персонала, структурата на агенцията и функционалната характеристика на структурните звена и може ли без такива промени в Устройствения правилник да се приемат длъжностните характеристики на служители. Има ли задължителен характер правната норма на параграф 10, ал.1 и ал.3 от ПЗР на НПКДА, в която е разписано, че компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация по реда и в срока, посочен в параграф 84, т.2 от ЗИДЗДл./ДВ.бр.38/2012 г./, както и нормата на ал.3, в която е разписано, че ръководителите на администрациите в срок от десет дни от приемането на измененията в Устройствените актове утвърждават промените в длъжностните разписания в съответствие с нормативите за численост съгласно чл.12. Тъй като тези промени в Устройствения правилник са в сила от 14.08.2012 г.,тогава защо щатното разписание е в сила от 1.7.2012 г. и преждевременното му изготвяне, и то в нарушение на горепосочените нормативни актове, не води ли до нищожност на утвърждаването му и до незаконосъобразност на уволнението?
8. Може ли след като НПКДА влиза в сила от 1.7.2012 г. съгласно параграф 12 от ПЗР, заповедта за утвърждаване на щатното разписание да е от предходната дата/29.06.2012 г./ и не е ли нищожна тази заповед?
9. Следва ли заповедта по чл.325, ал.1, т.12 от КТ да се мотивира и в нея да се посочва коя длъжност от стария класификатор се определя за заемане от държавен служител и следва ли да се посочва в заповедта защо служителят не се преназначава на тази нова длъжност?
10. След като в КДА в т.305 има длъжност „главен специалист” с изискване за средно образование и минимален професионален опит от две години, може ли работодателят да променя длъжността в главен специалист/контрольор и главен специалист/отчетник с оглед забраната на параграф 6 от ПЗР на НПКДА за използването на други наименования?
11. Може ли работодателят след като запазва длъжността старши специалист да не извърши подбор за заемането и?
12. Допустимо ли е съдът да извършва преценка за идентичност, ползвайки длъжностна характеристика, която не е била изготвена към момента на прекратяване на трудовия договор на служителя?
13. При наличие на доказателства за несъответствие на правното и фактическо основание за прекратяване на трудовия договор длъжен ли е съдът да отмени уволнението?
14. След като във Върховния административен съд е образувано административно дело за оспорване на параграф 9 от ПЗР на НПКДА, не следва ли да бъде спряно гражданското дело?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата А. „М.” счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Н. А. е изпълнявал длъжността „старши митнически специалист” и трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 7196 от 23.07.2012 г. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Работодателят се е позовал на параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Според тази разпоредба служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор” в А. „М.” по служебно правоотношение при условията и по реда на параграф 36 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител/ДВ, бр.24 от 2006 г./. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че при тези обстоятелства уволнението на касатора е законно и са отхвърлили предявените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Трудовият спор не е бил спрян заради заведено дело пред Върховния административен съд за оспорване законността на параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, което е мотивирало касатора да постави първия и последния въпрос в изложението. Отговор на тези въпроси е даден с ТР № 4 от 19.11.2014 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Следователно въззивното решение е съобразено с тази вече задължителна практика на ВКС, поради което касационното му обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
По втория въпрос обжалваното решение също съответства на съдебната практика/ППВС № 4 от 1976 г., т.2/, според която заповедта на ръководителя на учреждението за утвърждаване на щатното разписание не е индивидуален административен акт, а вътрешнослужебен акт. С нея не се създават задължения, нито се засягат права или защитени от правото интереси на граждани или организации. От този акт произтичат задължения само за лица, които се намират в служебнойерархическа подчиненост на административния орган. Съдът може да зачете или да не зачете последиците на заповедта в гражданскоправен спор, възникнал във връзка с приложението и. При този отговор на втория въпрос осмият въпрос също не е обуславящ изхода на делото. Няма никакво значение за законността на уволнението и посоченото в щатното разписание наименование на длъжността/трети въпрос на касатора/, тъй като евентуалното преназначаване като държавен служител не е елемент от фактическия състав на уволнението по чл.326, ал.1, т.12 от КТ и не подлежи на съдебен контрол от гражданския съд. Затова са неотносими към спора четвъртият, петият, шестият и десетият въпрос на касатора, които предполагат възможност за съдебен контрол върху преназначаването или отказа за преназначаване. Седмият въпрос на касатора е израз на схващането му, че устройствените правилници трябва да бъдат приети преди промените в длъжностите и щатните разписания. Такава последователност не произтича от цитираните разпоредби, но дори да съществува, не би могла да послужи като основание за разпростиране на съдебния контрол за законосъобразност на уволнението върху такива детайли от оперативното управление на учреждението.
Въззивният съд е разрешил въпросите за мотивиране на заповедта/9 въпрос/, за подбора/11въпрос/, за идентичността на длъжностите/12въпрос/ и за липса на противоречие между фактическото и правно основание за уволнение/13въпрос/ в съответствие с приложимата съдебна практика при уволнение с правно основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ. Това основание не налага мотивиране извън съдържанието на изискващите се от закона реквизити, нито извършване на подбор. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител работодателят може да премахне част от присъщите и трудови функции, както и да и предаде някои нови функции. Във всички тези случаи уволнителното основание ще бъде налице, когато длъжността запазва основните си характеризиращи я функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите.
В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение съответства на съдебната практика на ВКС по приложението на чл.325, ал.1, т.12 от КТ във връзка с параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията/ ПМС № 129 от 26.06.2012 г./ при уволненията в А. „М.” на това основание. Тази практика се съдържа в определения № 935 от 5.08.2013 г. по гр. д. № 3493/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 6 от 3.01.2014 г. по гр. д. № 5297/2013 г. на ІV ГО, № 142 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 6213/2013 г. на ІV ГО, № 1259 от 16.12.2013 г. по гр. д. № 5949/2013 г. на ІІІ ГО, № 1011 от 30.07.2014 г. по гр. д. №2931/2014 г. на ІV ГО и много други. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 538 по описа за 2014 г. на ІІІ ГО на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 429 от 06.11.2013 г., постановено по гр. д. № 856 по описа за 2012 г. на Хасковския окръжен съд, граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: