О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
София, 01.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4345/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 вр.чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К., чрез процесуален представител главен инспектор П. М. срещу решение №343/26.02.2014 г. по гр.д.№3663/2013 г. на Апелативен съд-София.
Ответниците по касационната жалба В. Д. Ц. и Р. И. Ц. не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима , тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
С обжалваното решение е отменено решение № 309/11.07.2013 г. по гр.д.№ 688/2011 г. на Окръжен съд-Враца в осъдителната част и вместо това е постановено отхвърляне на мотивираното искане на комисията по чл. 28 от ЗОПДИППД / отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност,на основание чл.4 ал.1 от закона, както следва: от двамата ответници: ? ид.ч. от апартамент, намиращ се на описан адрес и товарен автомобил „И. Форд”; само от ответника В. Д. Ц.: 500 дружествени дяла от капитала на „А. Финанс”-Е.,500 дружествени дяла от капитала на „К. инвест”-Е., 33 дружествени дяла от капитала на „Е. Г.”-О., сумата 5 534,56 лв. представляващи продажна цена на 2174 акции; на основание чл.4 ал.2 от закона, от двамата ответници на суми,представляващи продажна цена на четири леки автомобила и един товарен автомобил и сумата 50 450 лв. постъпила по разплащателна сметка; потвърдил е решението в частта с която искането е било отхвърлено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че ответникът В. Д. Ц. със споразумение е признат за виновен по чл.201 НК- за това, че от началото на 2003 г. до 22.12.2003 г. е присвоил чужда движима вещ – лекотоварен автомобил „Форд транзит” на стойност 2 500 лв. и му е наложено наказание 1000 лв. глоба .Намерил е, че от тази престъпна дейност не са получени облаги,които да са вложени в придобиването на имуществото. Апартаментът е закупен с ипотечен кредит, няколко автомобила последователно са били закупувани и отчуждавани,постъпилата по разплащателната сметка сума е във връзка с извършвана търговска дейност.Налице са били приходи от два продадени земеделски имота, от наеми от същите имоти, получени трудови възнаграждения, доходи от превоз на употребявани автомобили.Направил е обобщаващ извод,че всички тези обстоятелства изключват дори логическото предположение за връзка с престъпната дейност, за която е бил осъден ответникът В. Д. Ц..Извършеното престъпление е резултатно,като предметът на престъпление е бил върнат на собственика, с това вредата е възстановена и това обстоятелство изключва предположението да са извлечени други облаги от конкретната дейност.
В приложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Извежда следния материалноправен въпрос:
-каква трябва да е причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност.
Счита,че становището на въззивния съд за необходимост от връзка между конкретното престъпно деяние и конкретното придобито имущество противоречи на приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,които цитира.
С ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д..№7/2013 г. на ОСГК е консолидирана съдебната практика по въпросите:
-необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество,за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./;
-достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./,за да е налице основателно предположение,че имуществото е придобито от престъпна дейност.
С ТР е прието,че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и то именно с установената по чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ конкретна престъпна дейност, като тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането за отнемане. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко,така и косвено от престъпната дейност.Връзката трябва да е установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Тя е пряка,когато имуществото е директно придобито от престъпното деяние.Косвена е когато придобиването не произтича от конкретното престъпление, а е опосредено чрез други действия.Достатъчно е и основателно предположение за наличие на връзка, ако не е установен законен източник за придобиване на имуществото.Предположението е основателно когато по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество. Неустановяването на законен източник за придобиването му обаче не може да замести основателното предположение за връзка,а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.
Изводите на въззивния съд не се отклоняват от приетото в ТР. Въз основа на опитните и логическите правила, при неустановен източник на доходи трябва да може да се направи извод за връзка между извършеното деяние и придобиването на имуществото.
По-нататък в изложението, касаторът поставя и въпроса:
-придобиването на имущество с банков кредит означава ли,че не може да се направи основателно предположение по чл. 4 ЗОПДИППД/отм./.
Счита, че въззивният съд се е отклонил от приетото в решение № 231/11.07.20120 г. по гр.д.№848/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, че „само по себе си придобиването на имущество с банков кредит не изключва възможността да се направи основателно предположение по чл.4 ал.1 ЗОДИППД. В случая не са установени каквито и да било законни източници на доходи за изплащането на банковия кредит”.
За да бъде обосновано допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът трябва да аргументира противоречие на правните изводи на въззивния съд с приетото в решение, представляващо задължителна съдебна практика и което е постановено при идентична фактическа обстановка, с разглеждания по делото случай.Не може да бъде споделено становището на касатора за наличие на такова, тъй като очевидно фактите по спора са съществено различни, доколкото въззивният съд е изброил множество източници на доходи за ответниците-от трудови възнаграждения, от наеми и продажба на имоти, от търговска дейност и др.
Тъй като касаторът не е обосновал общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване ,касационната жалба не следва да бъде селектирана.
По изложените съображения ВКС състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343/ 26.02.2014 г. по гр.д.№3663/2013 г. на Апелативен съд-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: