О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София 02.02.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3833 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Р. М. И., чрез адв.Ф. М. срещу решение № 102/10.05.2016 г., по в. гр.дело № 140/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 503/12.11.2015 г. по гр.дело № 553/2015 г. на Габровския окръжен съд. С решение № 151/29.06.2016 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 102/10.05.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в.гр.дело № 140/2016 г. в диспозитива на решението в частта, с която е посочено, че се потвърждава решение № 503/12.11.2015 г. на Габровския окръжен съд по гр.дело № 553/2015 г. като следва да се чете, че се потвърждава решение № 503/12.11.2015 г. на Русенския окръжен съд по гр.дело № 553/2015 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на Русенския окръжен съд по гр.дело № 553/2015 г., с което е осъден жалбоподателя да заплати на К. Г. В. сумата 30 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е поставен правният въпрос – ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях, пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента. Налице е неудовлетворена вреда, само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решение № 425/13.01.2012 г. по гр.дело № 39/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 478/22.07.2010 г. по гр. дело № 943/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 306 по гр.дело № 1556/2009 г. на ВКС, I г.о., по чл.290 ГПК. Решенията не са приложени към изложението.
Ответникът по касационната жалба К. Г. В. не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗК [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че с решение № 223 от 06. 03. 2013 г. по НАХД № 76/2013 г. Русенският районен съд е признал Р. М. И. от [населено място] за виновен в това, че на 19. 07. 2012 г. в [населено място] при управление на МПС – лек автомобил „С. К.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил на К. Г. В. от [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на горната трета на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок, по-дълъг от 30 дни, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предложение 2 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение 2 във вр. с чл. 78 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. С решение № 71 от 14. 05. 2013 г. Русенският окръжен съд по ВНАХД № 219/2013 г. е изменил решението на Русенския районен съд само в частта относно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, като го е намалил на три месеца. В останалата част решението е потвърдено.
От допуснатата съдебномедицинска експертиза е установен вида и характера на получените от ищеца телесни увреждания. Получените увреждания от К. В. са – счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило двукратни оперативни интервенции, първоначално метална остеосинтеза, след което поради забавена консолидация е извършена алопластика на тазобедрената става, счупване в горната трета на лявата малкопищялна кост, сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток на меките тъкани в дясната теменна част на главата. Установените увреждания са преценени като трайно затрудняване на движението на двата долни крайника за срок по вече от 30 дни. Прието е, че с най-голям интензитет са били болките в резултат на счупването на дясната бедрена кост, че болки със значителен интензитет са усещани и в следоперативните периоди в процеса на раздвижване на крайниците. По време на лечението е настъпило усложнение – забавена консолидация на счупването на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило втора оперативна интервенция с поставяне на изкуствена тазобедрена става на 27. 09. 2013 г. Функционалното възстановяване на дясна тазобедрена става е постигнато. Посочено е, че изкуствените тазобедрени стави имат функционален срок на живот около 10-15 години, след което е необходима подмяна.
С експертно решение № 1534 от 15. 07. 2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ Р. е направена оценка на работоспособността и степента на увреждане 50% за срок от две години. С експертно решение № 1755 от 30. 06. 2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ Р. е определена 50% трайно намалена работоспособност пожизнено.
Съдът е приел за установено, че между ЗК [фирма] и К. В. е подписано споразумение № 616 от 30. 08. 2013 г., с което ЗК [фирма] се задължава да изплати на В. сумата 15 038 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
На 27. 02. 2014 г. между ЗК [фирма] и К. В. е подписано споразумение № 124 с което ЗК [фирма] се задължава да заплати сумата 8 260 лв. на В. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, от които 3 000 лв. за неимуществени вреди и 5 260 лв. за причинени имуществени вреди.
С разпореждане № 35 от 03. 11. 2014 г. на ТП на НОИ, [населено място], е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 261.51 лв. От представената по делото застрахователна полица № 22111890389243 от 12. 09. 2011 г. е установено, че между ЗК [фирма] и Р. М. И. е сключена застраховка „Гражданска отговорност” по отношение лек автомобил „С. К.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , със срок на действие до 12. 09. 2012 г.
Относно претърпяните неимуществени вреди от ищеца съдът е обсъдил и възприел показанията на разпитан по делото свидетел М. Г. В..
Въззивният съд е преценил първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.
Приел е, че причинените вреди на ищеца, предмет на заявената претенция са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от пътнотранспортното произшествие,станало на 19.07.2012г в [населено място] на пешеходна пътека при управление на лек автомобил „С. К.” от Р. И., че автомобилът е застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество, с което се ангажира неговата отговорност за обезщетяване на причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Прието е също, че с влязло в сила решение № 223 от 06. 03. 2013 г. по НАХД № 76/2013 г. Русенският районен съд е признал Р. И. за виновен в това, че на 19. 07. 2012 г. в [населено място] при управление на МПС – лек автомобил „С. К.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил на К. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на горната трета на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предложение 2 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение 2 във вр. с чл. 78 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. Според въззивния съд това решение е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието,съгласно чл.300 ГПК относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.
Съдът е приел, че фактическата обстановка е установена от събраните доказателства и правилно е приета за установена от първата инстанция. Преценил е за правилни правните изводи на първоинстанционния съд и е препратил към тях. За обоснован е приет извода на първоинстанционния съд за основателността на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 30 000лв обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 19.07.2012г. Посочил е, че увреденият има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,съгласно разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ или от прекия причинител по реда на чл.45 от ЗЗД.
Преценени са за неоснователни оплакванията ответника Р. И. за допуснато нарушение на материалния закон. Прието е, че първоинстанционният съд, отчитайки настъпилите вреди, при определяне размера на дължимото за тях обезщетение не е нарушил критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД като е приел,че за обезщетяването на посочените увреждания за претърпените неимуществени вреди следва да се определи сумата от 30 000лв. Според въззивния съд критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД изисква преценка на всички обстоятелства от значение за правилното определяне размера на обезщетението, включително социално-икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на увреждането. Въззивният съд е съобразил получените увреждания от ищеца-средни телесни повреди, тежестта и продължителността на претърпяните болки и страдания, оперативните лечения, възрастта на ищеца- 44г към деня на увреждането, прогнозите за възстановяване,пожизнена инвалидност, социално-икономическата обстановка в страната, съдебната практика при определяне на обезщетения за подобни увреждания и е формирал извод, че за получените увреждания следва да се определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв, който размер е определен и от първата инстанция, извън обезщетението получено по сключените споразумения в размер на 18038лв. Прието е, че няма основание за намаляване на този размер, поради това, че са настъпили сериозни телесни увреждания,които са увредили здравето на ищеца и са свързани с много интензивни болки в продължителен период от време.
Съдът е посочил, че ищецът е получил уврежданията: счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило двукратни оперативни интервенции, първоначално метална остеосинтеза, след което поради забавена консолидация е извършена алопластика на тазобедрената става, счупване в горната трета на лявата малкопищялна кост, сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток на меките тъкани в дясната теменна част на главата, съответно установените увреждания са преценени от съдебно-медицинската експертиза като трайно затрудняване на движението на двата долни крайника за срок по вече от 30 дни като с най-голям интензитет са болките в резултат на счупването на дясната бедрена кост. Посочил е също, че болки със значителен интензитет ищецът е усещал и в следоперативните периоди в процеса на раздвижване на крайниците. Приел е, че функционалното възстановяване на дясна тазобедрена става е постигнато, като е отчел обстоятелството,че изкуствените тазобедрени стави имат функционален срок на живот около 10-15 години, след което е необходима подмяна. С експертно решение № 1755 от 30. 06. 2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ Р. е определена 50% трайно намалена работоспособност пожизнено.
Преценени са за неоснователни доводите на третото лице-помагач, че претенцията срещу ответника – пряк извършител на непозволеното увреждане е преклудирана, тъй като претендираните неимуществени вреди попадат изцяло в обхвата на сключените споразумения със застрахователя. Според въззивния съд пострадалият има право да претендира от деликвента обезщетение и ако е постигната спогодба по чл.365 от ЗЗД със застрахователя на деликвента, като се е позовал на практика на ВКС.
Не е възприето становището, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя за изплащане на вредите от застрахования, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, той няма основание да търси обезщетение по съдебен ред от причинителя на вредата, поради това, че неточно е определил вредите в споразумението. Съдът е приел, че споразумението представлява по правната си същност спогодба по смисъла на чл.365 и сл.от ЗЗД, че е нормално и обичайно един дълъг и скъпо струващ спор за обезщетение за вреди, основан на прякото право на увреденото лице срещу застрахователя да приключи с взаимни отстъпки. Посочил е, че при застраховка „гражданска отговорност” и застрахования и застрахователя имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вредите от осъществения риск. Прието е, че сключеното споразумение между пострадалото лице и застрахователя поражда действие само между страните и няма законова разпоредба, която да предвижда, че спогодбата поражда действие и за застрахования. Според въззивния съд има връзка между деликвента и застрахователя-касае се за едно и също вредоносно събитие, за едни и същи вреди, за едно и също пострадало лице. Приел е, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент, че отговорността на деликвента не е обусловена от отговорността на застрахова теля. Приел е също, че е еднакво и правото на третото лице да иска пълно обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди на основание чл.51 и чл.52 от ЗЗД и на основание чл.226 КЗ/отм./. Съдът е приел, че третото лице не е длъжно да иска от застрахователя пълно обезщетяване на всички вреди, че той може да разпредели обезщетението между застрахователя и деликвента, може да иска обезщетението и само от последния. Изведен извод, че ако се откаже на пострадалото лице да претендира разликата между пълния размер на вредите и платеното застрахователно обезщетение, което е успял да издейства от застрахователя ще се накърни правото на пълно обезщетяване на пострадалия. Прието е, че изявлението на пострадалия,че със споразумението се считат обезщетени всички вреди от увреждането е обвързващо само в отношенията между него и застрахователя, че това споразумение поражда действие между страните,но не и срещу деликвента, ако той не е участвал при сключването му.
При тези изводи въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен за сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от деня на увреждането – 19.07.2012 г. до окончателното изплащане.
По правния въпрос:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
С т.решение № 1/30.01.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от деликвента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. С оглед на това се установява наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса, формулиран от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 102/10.05.2016 г. по в.гр.дело № 140/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, неразделна част от което е решение № 151/29.06.2016 г. постановено по в.гр.дело № 140/2016 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба вх. № 2622/14.06.2016 г., подадена от ответника Р. М. И., чрез адв. Ф. М., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Ф. М..
Указва на жалбоподателя Р. М. И., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Ф. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 300 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е постановено при участие на третото лице помагач на страната на ответника Р. М. И. – ЗК [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: