Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. София, 28. 04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 709/2009 година
Производството е по чл.218и във връзка с чл.218а ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./във вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № IV-107 от 25.06.2007 год. гр.д. № 359/2006 год.,постановено по реда на чл.218з ГПК,Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение № 152 от 19.11.2002 год.по гр.д. № 12/2001 год. на Н. районен съд, в частта,в която е отхвърлен иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение 1240 кв.м. от парцел ****span>V-161 и 120 кв.м. от парцел VII-162, кв. 28 по плана на с. К., област Б. , предявен от Д. Ж. Г., А. Ж. А., Л. А. Т., Е. А. С. срещу С. С. Т., А. Д. К., К. Д. Т., С. Н. П., М. Н. Ч. и К. К. К..
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Д. Ж. Г., А. Ж. А., Л. А. Т., Е. А. С.,в която развиват оплаквания за неправилност,поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и поради необоснованост – касационни основания по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковите претенции. Претендират разноски.
Ответниците в производството не са депозирали по реда на чл.218 г ГПК /отм./ писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218 а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество касационната жалба е основателна, поради следното:Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл.218з ал.1 ГПК,като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане поради това, че съдът не е изследвал при какви условия е бил изключен от регулацията на с. К. бивш имот с пл. № 208 по реда на Постановление № 216 от 08.11.1961 год. на МС за подобряване на градоустройственото планиране и увеличаване на фонда на обработваемата земя в частта относно парцели V и VII по плана на село К. от 1941 год и какъв е бил статутът на процесния имот след изключването му. По отношение на исковете с правно основание чл. 108 от ЗС за спорните 30 кв.м. от УПИ VIII-160 и спорните 250 кв.м от УПИ VI-162, решението на въззивния съд е влязло в сила, поради това, че не е обжалвано в тази част.
При повторното разглеждане на делото, въззивният съд се произнася по спора на делото само в рамките,очертани от касационното решение. Безспорно установено от приетите СТЕ и допълнителна СТЕ при новото разглеждане на делото е , че бившият имот пл. № 208-собственост на наследодателя на касаторите, попада в парцели V-161, VI-162, VII-162 и VIII-160, кв. 28 по действащия план на село Кошарица. По плана от 1941 год процесния имот попапада в парцели III, V и VIII от кв. 42 и в працел VI, кв. 41, а извън регулация са 500 кв.м. По графичини данни имот с пл. № 208 е с площ от 7850 кв.м., като видно от скицата на вещото лице има зачертаване на регулационния план от 1941 год. относно парцели III, V и VIII от кв. 42 и в працел VI, кв. 41, които не се запазват като такива. Парцел- III, V и VIII от кв. 42 и парцел ****, кв. 41 са записани в разписния лист на името на С. Т. С. ,а в отдел ТСУ и общинска собственост не се намират данни за отчуждаване на имота. Процесния имот е изключен от регулация във връзка с ПМС № 216 от 1962 год. С протокол № 4 от 11.10.1950 год. на ТПС комисия на село К. са отчуждени и причислени към държавния поземлен фонд собствените ниви на А. С. Т. ,сред които и нива с площ от 6.2 дка в местността „П”, като в протокола е посочено, че отчуждаването се извършва въз основа на постановление № 65 на МС.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел,че процесните имоти- 1240 кв.м. от УПИ V-161 и 120 кв.м. от УПИ VII-162, кв. 28 по плана на с. К. не са имали характера на земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС,поради което възстановяването на собствеността върху тях не следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ и решение № 77-К/18.12.1998 год. на ПК- Н. е незаконосъобразно. А доколкото са налице данни за изключването на имотите от регулация и загубване владението върху тях от страна на наследодателя на ищците,то тежеста на доказване е тяхно относно основанието за отнемането на имотите и респективно реституирането им.
Решението е валидно и допустимо,а по същество неправилно. Въззивният съд не е съобразил с дадените указания относно тълкуването и прилагането на материалния закон. Бившият имот с пл. № 208 попада в парцели III, V и VIII от кв. 42 и в працел VI, кв. 41, а извън регулация са 500 кв.м., по плана на село К. от 1941 год., тоест процесния имот не е земеделска земя към 1948-1950 год., когато е образувано ТКЗС в селото. В разписния лист посочените имоти са записани като собственост на С. Т. С. Безспорно е,че с Протокол № 4 от 1950 год. на ТПС комисия от А. С. Т. са отчуждени всичките му ниви, включително и нива в местността „П” с площ от 6.2 дка, които са включени в ДПФ. Безспорно е и обстоятелството, че имот с пл. 208 е изключен от регулацията на основание постановление № 216 от 1961 год. на МС,съгласно което имотите, изключени от строителната част на населените места въз основа на това постановление или ЗПИНМ, могат да бъдат включени в блокове на ТКЗС, ако собствениците имат в населеното място и други имоти, достатъчни за техните и на членовете на семействата им жилищни и стопански нужди. С изключването на имота от регулация същият губи своята индивидуалност и се променя неговото предназначение по силата на чл.7 и чл.12 от примерния устав на ТКЗС,като той се превръща в селскостопански, а член-кооператора загубва правото си на собственост в реални граници. Факта, че впоследствие процесния имот е включен в регулационния план от 1978 год., след като веднъж е бил изключен, не създава права на първоначалния собственик, нито може да бъде предмет на разпоредителна сделка между него и трето лице. Трето лице, в случая ответниците, не могат да придобият имота по давност, тъй като не може да се владее и придобива по давност собственост, включена в ДПФ./аргумент от чл. 86 от ЗС /отм./Съгласно действалия материален закон давност по отношение на държавата не тече и не могат да се придобиват по давност имоти, държавна собственост. В ЗВСОНИ/чл.5 ал.2/ едва с промените от ноември 1997 год. беше предвидено, че може да се придобива по давност земеделска земя,като давността започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила,т.е. десетгодишния давностен срок изтича през 2007 год. В настоящия случай с предявяването на ревандикационния иск през 2000 год. давността е прекъсната и следователно не е изтекъл минималния десетгодишен срок по чл. 79 ал.1 от ЗС за оргинерно придобиване на собствеността.
Следователно с изключването от регулация и включването на процесния имот в държавния поземлен фонд е променен статута му от регулационен в селскостопански,поради което подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.
С оглед изхода на спора на касаторите се дължат направените разноски за настоящата инстанция в размер на 320 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр.2 пр.2 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № IV-107 от 25.06.2007 год.на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д. № 359/2006 год и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ж.к. „М”, бл. 45 и М. Н. Ч., ЕГН: ********** с адрес: гр. Н., ул.”Х” № 11, вх. Г на основание чл. 108 от ЗС да предадат владението на Л. А. Т.,ЕГН: ********** с адрес: с. К.,ул. „23-ти септември” № 2*: ********** с адрес: гр. Ш., ул.”С” № 16, вх. Б, ап.34, А. Ж. А.,ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., к-с, „И”, бл. 39вх.4, ап.13 и Д. Ж. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., к-с „И”, бл. 58, ап.89 върху следния недвижим имот: 1240 кв.м от парцел ****, кв.28 по плана село К., при граници: улица, УПИ VII-162, УПИ VI-162 и УПИ VIII-160.
ОСЪЖДА К. Д. Т. с адрес: с. К.,област Б. на основание чл. 108 от ЗС да предаде владението на Л. А. Т., ЕГН: ********** с адрес: с. К.,ул. „23-ти септември” № 2*: ********** с адрес: гр. Ш., ул.”С” № 16, вх. Б, ап.34, А. Ж. А., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., к-с, „И”, бл. 39 ,вх.4, ап.13 и Д. Ж. Г. ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., к-с „И”, бл. 58, ап.89 върху следния недвижим имот: 120 кв.м. от парцел ****span>VII-162, кв.28 по плана село К., при граници: улица, УПИ VI-162 и УПИ V-161.
ОСЪЖДА С. С. Т.,А. Д. К.,К. Д. Т.,С. Н. П. и М. Н. Ч. да заплатят на Л. А. Т., Е. А. С., А. Ж. А. и Д. Ж. Г. разноски за настоящата инстанция в размер на 320/триста и двадесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :