2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1242
С., 03.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 475 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 29.10.2010 година по гр.д. № 11800/2009 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. В. В. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, в изпълнение на което служителката е изпълнявала длъжността „координатор продажби”, прекратено от работодателя на 30.01.2009 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че трудовият договор е прекратен в нарушение на закона, тъй като в заповедта за уволнение е вписано, че служителката се уволнява от длъжност „мениджър продажби”, каквато тя не е заемала; че дори и разликата в наименованието на длъжността да е резултат на техническа грешка, то работодателят не е доказал съкращаването на щатна бройка за длъжност „мениджър продажби”, както и че длъжността е била единствена по щата на предприятието, поради което не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос: допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 457 от 11.04.2005 г. по гр.д. № 4/2003 г. и решение № 1708 от 13.01.2000 г. по гр.д. № 592/1999 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По повдигнатия в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 6, ал.2 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 КТ е налице противоречива практика, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2010 година по гр.д. № 11800/2009 година на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 280 лева, както и че при неизпълнение на указанията жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: