Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр.София, 22.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА
като разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гражданско дело № 13 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.7 ал.7 от Закона за адвокатурата/ЗА/.
Образувано е по жалба, подадена от С. Г. С., срещу решение на Висшия адвокатски съвет /ВАС/, взето по протокол № 25/26.09.2014г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу решения на Адвокатски съвет/АС/ -гр.В., взети с портоколи №6/23.04.2014г. и №7/13.05.2014г., с които се отказва вписването й в регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия /АК/-гр.В..
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението.
Ответникът по жалбата – ВАС, чрез адв.В. взема становище, че жалбата е неоснователна и моли решението да се остави в сила.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
ВКС, състав на ІІІ г.о. установи по делото следното:
Безспорно е по делото, че С. Г. С. е била вписана ката адвокат във В. адвокатска колегия. С решение на дисциплинарния съд при АК, [населено място] от 16.02.2011 г. по д.д. № 48/2010 г. адвокат С. С. е призната за виновна в това, че за времето от 2007 г. до постановяване на решението в отношенията си с клиента Я. Д. К. не е изпълнила задълженията си компетентно и добросъвестно да води делата му, с което е извършила дисциплинарно нарушение по см. на чл.132, т.10 ЗА и на основание чл.133, т.2 ЗА е наложено наказание – глоба в размер на шест минимални работни заплати- в размер на 1440 лв. и на основание чл.133, т.4 ЗА е лишена от право да упражнява адвокатска професия за срок от 16 /шестнадесет/ месеца. С решение от 4.11.2011 г. по д.д. № 21/2011 г. Висшият дисциплинарен съд на Адвокатурата в България е потвърдил решението на дисциплинарния съд при АК, [населено място]. Решението е обнародвано в ДВ на 10.04.2012г. С решение № 7 от 30.05.2012г. Адвокатския съвет на Адвокатска колегия В. на основание чл.22, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата е отписал от адвокатската колегия С. Г. С.. Срокът на изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” е започнал с оповестяването му в „Държавен вестник”, бр.29 от 10.04.2012г. и е изтекъл на 10.08.2013г. Пред Адвокатския съвет във В. е подадена молба от С., в която последната сочи, че на основание наложени й дисциплинарни наказания за лишаване от право да упражнява професията същата е била заличена като адвокат. Тъй като срокът на наказанието бил изтекъл и по силата на закона били възстановени адвокатските й права, то моли да бъде служебно вписана в списъка на адвокатите.
С решение по протокол № 6/23.04.2014г. Адвокатският съвет е взел решение С. да бъде уведомена, че Законът за адвокатурата не предвижда служебно вписване на адвокати, каквото е нейното искане, както и че следва да конкретизира молбата си и да приложи към нея необходимите за вписването й документи.
С допълнително решение, взето по протокол № 7/13.05.2014г., Адвокатският съвет е оставил без уважение молбата на С. Г. С. за вписването й в регистъра на адвокатите от колегията, с мотиви, че не е подала изискуемото се заявление за вписване, придружено със задължителните документи, и не е платила наложените й глоби. Г-жа С. е уведомена на 06.08.2014г. за това решение, обжалвала го е в срок, като претендира то да бъде отменено, а искането й за служебно вписване в регистъра на адвокатите – уважено, със същите мотиви, които излага пред Адвокатския съвет във В..
С обжалваното решение ВАС е оставил без уважение жалбата на С. С. против цитираните протоколни решения на Адвокатски съвет [населено място]. За да постанови този резултат ВАС е приел, че с молба свободен текст, не по утвърдените от Висшия адвокатски съвет образци, жалбоподателката е сезирала АС-В. за служебното й вписване като адвокат поради изтичане срока на наложените й наказани. АС-Варна обосновано и правилно е приел, че няма правомощието служебно да впише С. като адвокат. При изтичане на срока на наказание „лишаване от права”, адвокатът може да не поиска вписване в регистъра на адвокатите по различни съображения, вкл. и поради настъпили правни пречки за упражняване на дейността му. Поради отписването му по реда на чл.22, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата лицето няма качеството на адвокат. Затова ЗА изисква след изтърпяване на наказанието лишеният от права адвокат да сезира съответният адвокатски съвет с нарочно заявление за вписване по утвърден образец и към него да приложи доказателства, че отговаря на условията и не са настъпили пречки по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от Закона за адвокатурата. Приел е също, че С. Г. С. не е депозирала такова заявление, нито е удостоверила, че към момента на изтичане на дисциплинарното й наказание „лишаване от права” и момента на подаване на искането си, отговаря на условията за вписване като адвокат. Искането за служебното й вписване не намира опора в закона, тъй като адвокатският съвет няма такива правомощия, а представянето на изискуемите доказателства относно обстоятелствата по чл.4 и чл.5 от ЗА лишава адвокатския съвет от възможност да извърши преценка по същество. Обосновал е извод, че Адвокатският съвет не може да бъде поставян в ролята да преценява служебно, без да е сезиран по изискуемия се от закона и наредбата ред, наличието и условията и предпоставките за вписване на един адвокат към момента на възстановяване на неговите права и вписването му в регистъра. По изложените съображения е счел, че жалбата следва да бъде оставена без уважение и в сила атакуваните решения.
ВКС, състав на ІІІ г.о., намира жалбата за основателна. В ЗА не се съдържат разпоредби, установяващи определен ред за възстановяване на правата, след изтърпяване на наказанието „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия”. В аналогични наказателни производства, при липса на специална регламентация, възстановяването на отнетите права става по право след изтичане срока на наказанието, напр. лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност по чл.50 ал.1 НК. Срочният характер на наказанието означава, че лицето не губи своето право. При липса на законови изисквания и специален ред за възстановяване на отнетото право, то се възстановява след изтичане на срока. Въпросите относно налагане на дисциплинарно наказание и правните последици от това са предмет на законодателна уредба. Поради това не могат да бъдат споделени доводите на ВАС, че възстановяването на правата не става автоматично след изтичането на срока, а след подаване на молба от лицето и преценка на адвокатския съвет налице ли са предпоставките по чл.5 ал.1 и 2 ЗА след изтичане срока на наказанието. В чл.4 ЗА са посочени условията, при наличието на които кандидатът може да бъде вписан като адвокат, като сред тях е и притежаването на нравствени и професионални качества. Те се различават от пречките за това – когато дори и да отговаря на условията да бъде адвокат, за кандидата е налице несъвместимост с адвокатската професия, при наличие на посочените в чл.5 ЗА хипотези. При приемане на кандидата в адвокатска колегия, адвокатският съвет преценява дали са налице условията, респ. дали липсват пречки за това. Когато намери, че са налице предпоставките, съгласно чл.6 ал.2 ЗА адвокатският съвет произнася решение за вписване и кандидатът придобива права на адвокат. В случай на наложено наказание „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия”, същият не губи качеството си на адвокат. И за срока на наказанието той следва да изпълнява своите задължения като такъв, които не кореспондират на правото да упражнява адвокатска професия – напр. задълженията по чл.45, 47 ЗА и др. По тези причини и поради липсата на специална регламентация в ЗА, не е налице правна възможност, след изтичане срока на наказанието, да се извършва нова проверка на условията за придобиване на адвокатски права, каквато се извършва при първоначалното вписване. Възникването на различни обстоятелства би могло да бъде преценявано в други предвидени от закона производства, но не и в настоящото.
Останалите доводи и съображения на жалбоподателката касаещи по същество самото дисциплинарно производство и наложеното й дисциплинарно наказание, са ирелевантни за процесния спор и не подлежат на разглеждане .
Поради изложеното следва решението на ВАС и на АС-гр.В. да бъдат отменени. Вписването на жалбоподателя следва да се извърши по реда на чл. 35 ал.2 от Наредба №3/29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети.
По тези съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Висшия адвокатски съвет, взето по протокол № 25/26.09.2014г., и решения на Адвокатски съвет – [населено място], взети с портоколи №6/23.04.2014г. и №7/13.05.2014г., с които се отказва възстановяване на адвокатските права на С. Г. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: