4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
гр. София, 19.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2489 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], срещу решение №176/18.01.2013г. по в. т. д. №1919/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С него е потвърдено решение № 99 от 16.01.2012г. по т. д. №1412/2009г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -1 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗД [фирма] иск с правно основание по чл.213, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 108 800 лева, представляваща изплатено от [фирма] застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” №А060723214201/600122 от 04.04.2007г. на МПС „Мерцедес” С320, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], по повод на настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на МПС „Форд фиеста” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Росица Николова Н., управлявано от С. Н. Н., чиято гражданска отговорност за вреди е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД [фирма], като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че договорът за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и водача на лекия автомобил „Форд фиеста” с рег. [рег.номер на МПС] С. Н. Н., е бил прекратен към датата на ПТП. Касаторът счита за неправилни изводите на съда,че при неплащане на вноските от застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност”, договорът се прекратява по силата на закона при фингираното връчване на известие за прекратяване по реда на чл.202 ал.2 от КЗ и без да е изпълнено задължението на застрахователя по чл.294 ал.1 от КЗ.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в решение № 161/ 13.11.2012г. по т.д. № 607/ 2011г. на ВКС, IІ ТО, а именно: Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл.260 ал.2 от КЗ, във връзка с чл.202 ал.2 от КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 от КЗ и да е вписано в регистъра на Г. фонд прекратяването на договора? Действа ли този договор по отношение на трети за правоотношението лица?
Ответникът по жалбата, ЗАД [фирма], конституиран във въззивното производство като правоприемник на ответника ЗК [фирма], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.213, ал.1 от КЗ, въззивният съд е установил, че в издадената от ЗД [фирма] застрахователна полица №04/506-1-062432 от 21.09.2006г. по застраховка „Гражданска отговорност” е посочено, че ако застрахованият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване падежа на задължението, застрахователният договор се счита прекратен, на основание чл.260 ал.2 от КЗ, във връзка с чл.202 ал.2 от КЗ. Също така съдът е установил пълно неизпълнение на задължението на застрахованото лице за заплащане на втората, третата и четвърта вноски от дължимата застрахователна премия. Поради това е приел,че договорът за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №04/506-1-062432 от 21.09.2006г., е бил прекратен по реда на чл.202 ал.2 изр. второ от КЗ, с изтичането на 15 дневният срок от настъпване на падежа на задължението за заплащане на втората анюитетна вноска от застрахователната премия.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност” се прекратява при фингираното връчване на известие за прекратяване по реда на чл.202 ал.2 изр. второ от КЗ, без да изследва наличието на други предпоставки за прекратяването на договора. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на посочения в изложението въпрос „Действа ли договорът по отношение на трети за правоотношението лица?”, следва да се приеме, че той съставлява уточнение на първия формулиран въпрос, а не самостоятелен материалноправен въпрос. В този смисъл следва да се тълкува и изричното искане на касатора, който заявява в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, тоест формулиран е един въпрос като предпоставка за допускане касационно обжалване.
По поставения въпрос “Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл.260 ал.2 от КЗ, във връзка с чл.202 ал.2 от КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 от КЗ и да е вписано в регистъра на Г. фонд прекратяването на договора?” е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, вкл. и служебно известна на настоящия състав, материализирана в решение № 161 от 13.11.2012г. по т.д. №607/2011г. на ВКС, IІ ТО и решение № 147 от 07.12.2012г. по т. д. №850/2011г. на ВКС, I ТО, поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2176 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176/18.01.2013г. по в. т. д. №1919/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
УКАЗВА на касатора ЗД [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 2176 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.