Р Е Ш Е Н И Е № 125
гр. София, 27.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в публичното заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 114 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Решение № 660/ 21.10.2013 г. по гр. д. № 849/ 2013 г. по описа на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия е допуснато до касационно обжалване в частта, с която след частична отмяна на решение № 312/ 24.02.2013 г. по гр. д. № 5131/ 2010 г. по описа на Русенски окръжен съд на основание чл. 108 ЗС е признал за установено по отношение на И. Е. Д., че С. Д. Р., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] със седалище Р., че на основание договор за покупко-продажба по н. а. № 76/ 24.08.2007 г. е собственик на поземлен имот от 682 кв. м. с идентификатор по КК на КР на [населено място] 63427.159.88 и И. Е. Д. е осъден да предаде владението на имота.
К. обжалва решението в тази част с оплакване, че няма опора в действащото ни право изводът на въззивният съд, който изключва възможността ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който е имал върху имота права по § 4а или по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, да се брани с възражение за придобивна давност. Счита, че след отмяната на въззивното решение касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество и да отхвърли иска, като приеме за доказани предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС. Претендира разноски.
Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Изключен ли е оригинерният способ на чл. 79 ЗС за ползувателите по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ? и 2. Включен ли е отговорът на този въпрос в предметния обхват на ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация С. Д. Р., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], намира решението правилно. Също претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира въззивното решение за допустимо. При преценката на оплакванията за неговата неправилност и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК приема следното:
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в допустимата негова част и е уважил иска с правна квалификация чл. 108 ЗС. Приел, че договорът с н. а. № 70/ 24.08.2007 г, по който ищецът е купил имоти, го легитимира като собственик на процесния като един от тези, включени в предмета на договора. При събраните доказателства, че продавачите са правоприемниците на Г. Д. Д., бившият собственик на имоти, собствеността върху които е била възстановена по ЗСПЗЗ с решение № 269/ 05.01.1996 г. на О. [населено място], включително и процесния, въззивният съд е отрекъл принципно възможността ответникът да придобие имота по давност. Аргумент е намерил в събраните доказателства, че ответникът е имал права върху имота по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
По въпросите, по които въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, Върховния касационен съд приема следното: Ползувателят с права върху имота по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ може да придобие и по давност имота, собствеността върху който е била възстановена по ЗСПЗЗ. Тази възможност е извън предмета на общото нормативно тълкуване, извършено с ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС.
Съображенията на настоящия състав са следните:
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти, предвидени в обективното ни материално право (чл. 77 и чл. 85 ЗС). Единствено по законодателен ред е допустимо да бъде изключено неговото осъществяване. Такова изключение има за вещите, които са публична държавна и общинска собственост (чл. 86 ЗС и чл. 7, ал. 1 З.). То е проекция на чл. 17, ал. 4 от Конституцията на Република България, която предвижда, че режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. Конституционно обосновано е и правомощието на обикновения законодател, уреждайки този режим, да изключи възможността за осъществяване на всеки придобивен способ за имотите, публична държавна или общинска собственост, включително и придобивната давност. Обикновеният законодател не предвижда други изключения, които да препятстват давностното владение като един от способите за придобиване на вещни права. Вярно е, че режимът на придобивната давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, разкрива специфика. Една от проявите на специалния режим е чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно който изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на разпоредбата в сила, а именно след 22.11.1997 г. С ТР № 10/ 05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/ 2012 г. ОСГК на ВКС чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ бе подложен на нормативно тълкуване относно вида на владението за имотите, собствеността върху които се възстановява в приложението именно на ЗСПЗЗ. Следователно в своята дейност по нормативно тълкуване на ЗСПЗЗ ВКС не отрича възможността чрез давностно владение да се придобие имот, собствеността върху който се възстановява по този реституционен закон. Обратният извод не намира подкрепа в обективното ни материално право. Съответно и ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС не изключва оригинерния способ на чл. 79 ЗС за ползвателите по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. В този тълкувателен акт ОСГК на ВКС обсъжда обхвата на косвения (инцидентен) съдебен контрол за законосъобразност на решението за възстановяване на правата по ЗСПЗЗ като индивидуален административен акт при иск в защита на собствеността и приема обхватът стеснен за ответника, противопоставил права по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Чрез възражението за придобивна давност ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, изключва активната материална легитимация на ищеца не по причини, свързани с възникването на реституционното основание, а чрез изявление, че то е погасено като резултат от осъществен оригинерен придобивен способ. И по тази причина ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС не обсъжда възможността такъв ответник да придобие имота по давност.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Въззивният съд е нарушил правото на защита на ответника, като по въведеното възражение за придобивна давност е отказал да обсъди предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС. След отмяна на обжалваното решение касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество, защото няма необходимост от извършване на нови процесуални действия. Още пред първата инстанция са уважени всички доказателствени искания на страните за установяване, респ. отричане на предпоставките на оригинерния способ.
Настоящата инстанция съобрази, че ответникът не въвежда основание за владението, което да е годно да го направи собственик. От друга страна, решението, с което са възстановени правата по ЗСПЗЗ, предхожда датата, на която влезе в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Следователно за установяване на оригинерния способ, чрез който е отречена легитимацията на ищеца като купувач по договора по н. а. № 70/ 24.08.2007 г, частен правоприемник на реституирания собственик, са необходими доказателства, че в период след 22.11.1997 г. (датата, от която има действие чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) до 30.06.2010 г. (датата на предявяване на иска) ответникът е осъществявал непрекъснато владение върху имота за срок не по-малък от 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС).
Свидетелите О. Д. и Вяра И. дават показания, че след възстановяване на правата на Г. Д. Д. с решението на О. по ЗСПЗЗ, имотът е ползван от ответника и трето за процеса лице срещу наем по съглашение с реституирания собственик. След 1999 г. единствено ответникът остава да го ползва като наемател (макар и неизправен). Показанията настоящият състав е длъжен да прецени според изискванията на чл. 172 ГПК, защото тези свидетели са близки роднини на лицата, от които ищецът купува имота и последиците на евикцията ги прави възможно заинтересовани от изхода на спора. Съдът намира техните показания за достоверни, тъй като не се опровергават от другите двама свидетели В. Д. и А. В.. Д. и В. свидетелстват единствено за това, че ответникът и неговото семейство в последните 20 години ползват и облагородяват имота, не и за намерението на осъществяваната фактическа власт.
От доказателствата, изискани от областния управител на област Р., се установява, че през 2007 г. и 2008 г. ответникът е упражнил право на изкупуване за същия имот с оглед възможностите по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което не е разгледано по същество поради пропускане на законните срокове.
Следователно съвкупната преценка на така събраните доказателства налага извода, че релевантният период не включва момент, в който ответникът да е установил владение върху имота. Договорът за наем с реституирания собственик и предприетите административни действия в упражнение на възможностите по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ оборват презумпцията на чл. 69 ЗС. Обратното доказване е успешно проведено от ищеца.
Касационната инстанция приема, че спорът следва да се разреши според събраните доказателства, но и съобразно изискванията на чл. 153 ГПК. Възражението за придобивна давност е единственото, въведено от ответника. Според обсъдените доказателства то е неоснователно. Останалите събрани не само не изключват, а подкрепят извода, че процесният имот е единият от тези, собствеността върху които е била възстановена с решение на О. по ЗСПЗЗ. С договора по н. а. № 70/ 24.08.2007 г. ищецът го е купил от правоприемниците на бившия собственик. Искът при квалификацията на чл. 108 ЗС е основателен. Въззивното решение подлежи на потвърждаване от касационната инстанция, защото е правилно като резултат.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, извършени пред ВКС от ответника по касация, който е ищецът по делото.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 660/ 21.10.2013 г. по гр. д. № 849/ 2013 г. по описа на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДАИ. Е. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Д. Р., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 150. 00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.