О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4478 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от ПГ по химични технологии и биотехнологии „Проф. Д. Б.”-гр.Р., представлявана от директора М. Е. и процесуален представител адв.П. И., срещу решение № 194/19.03.2013 г. по гр.д.№150/2013 г. на Русенския окръжен съд.
След образуване на касационното производство, с влязла в сила заповед № РД-14-10/13.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл.10, ал.6 Закона за народната просвета /ЗНП/ гимназията е закрита, считано от 01.08.2013 г. С разпореждане от 16.09.2013 г. по настоящото дело на нейно място е конституирано Министерство на образованието и науката/МОН/. Същото чрез процесуален представител гл.експерт М. Х. приподписва касационната жалба и изразява становище,че я поддържа.Същевременно намира,че в заповедта не е посочено като правоприемник и следователно не следва да се счита за такъв.Действително в по-старата съдебна практика се е приемало ,че общата правосубектност на училището като юридическо лице, както и специалната му работодателска компетентност отпадат със закриването му и че правоприемство на МОН няма, след като това не е посочено в ЗНП и в заповедта за закриване на училището. При постановяване на цитираното разпореждане касационният съд се е съобразил с новата задължителна по своя характер съдебна практика- решение №339/05.05.2010 г. по гр.д.№77/2009 г. ,ІІІ г.о., постановено по реда на чл.291 т.1 ГПК, според което когато в акта за закриване на държавно училище не е посочен друг правоприемник, държавата чрез министерството, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, носи отговорност за задълженията на съответното училище. Въпросът не е уреден изрично в ЗНП, но следва от тълкуването му.Училищата са държавни структури, които осъществяват държавната образователна функция. Държавата ги създава, финансира и контролира дейността им съгласно чл.53, ал.6 от Конституцията на Р България. Училищата се финансират от държавния бюджет, чрез министерството, при осъществяване на дейността си имат самостоятелност в качеството си на юридически лица, те се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката – чл.10, ал.2 , 5 и 6 от ЗНП. От така уредения статут следва, че при закриване, когато в акта за това не е посочен правоприемник, такъв е държавата чрез министерството, като субект, който създава и съответно закрива училището. Като правоприемник то носи отговорността на закритите от него училища за задълженията им. В този смисъл е и решение №.691/22.01.2010 г.по гр.д.№ 3737 / 2008 г., ІІ г.о., решение №999/09 г. на І-во г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
Ответницата по касационната жалба Р. Н. Стоянова не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима ,тъй като с обжалваното решение предмет на разглеждане са неоценяеми искове , а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 21.12.2012 г. по гр.д.№5070/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от ответницата по касационната жалба искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и вместо това e признал за незаконна и е отменил заповед № 232/26.04.2012 г. на директора, с което е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност, без да посочва коя е тя , уважил е иска по чл.225 ал.1 КТ до размер на сумата 4 679,40 лв. за периода 02.05.2012 г.-02.11.2012 г., а за разликата до претендирата сума от 4 800 лв. за която е отхвърлен го потвърдил, присъдил е разноски в размер на 350 лв. Въззивният съд е приел, че уволнението е повторно; към момента на прекратяването на трудовия договор в щатното разписание са били предвидени две щатни бройки за учители по практическо обучение в професионално направление код 524; на работа на тази длъжност са били четири лица. Направил е извод, че анализът на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор между всички лица, заемащи засегнатата от съкращението длъжност и следствие на това не е доказал, че останалите на работа учители по практика работят по-добре и са по квалифицирани.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа ,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя процесуалноправния въпрос : трябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание. Намира, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. ОСГК, т.19, според което въззивният съд следва да направи самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото и да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора. Твърди, че на практика обжалваното решение е без мотиви, не е направена самостоятелна преценка на доказателствата, не са изложени фактически и правни изводи по съществото на спора, въззивният съд е заключил изводите си в две единствени изречения.
Така формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е обусловил произнасянето на въззивния съд , който е мотивирал изключително лаконично постановеното от него решение, не е направил конкретни фактически и правни изводи, нито констатации за различията си с първоинстанционния съд. Така постановеното решение е в противоречие с цитираното ТР.К. съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така поставения процесуалноправен въпрос, който е обусляващ и разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика.
По нататък в изложението касаторът поставя и материалноправния въпрос: сходни ли са учителските длъжности по различни предмети от професионалната подготовка. Намира ,че отговорът на този въпрос е от значение за развитие на правото ,тъй като липсва практика по чл.90 и чл.100 ППЗНП, с който са въведени тези понятия.
По този въпрос не е обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.Той не е свързан с правните разрешения на въззивния съд.Съгласно т.1 ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК поставеният от страната въпрос, трябва да е във връзка с решаващата воля на съда по предмета на делото. Той следва да обхваща произнасянето му по конкретна проблематика, да е свързан с разсъжденията му в тази насока.В случая въззивният съд не е изразявал становище дали са сходни учителските длъжности по различни предмети от професионалната подготовка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194/19.03.2013 г. по гр.д.№150/2013 г. на Русенския окръжен съд.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС сумата 123,58 лв. държавна такса и да представи документ за това в 7-дневен срок от съобщението.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: