О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
София, 14.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4281/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Г. Б.”-Е. представлявано от управителя В. А. и процесуален представител адв.В. Д. срещу решение № 8336/12.12.2012 г. по гр.д.№ 9441/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба Ц. С. Й. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-58-109/04.05.2012 г. по гр.д.№50158/2011 г. на Софийски районен съд, 58 състав, с което са отхвърлени предявените от ответника по касационната жалба искове по чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ и вместо това уволнението му въз основа на чл.325 ал.1 т.2 КТ , извършено със заповед № 513/28.09.2011 г. на управителя, е признато за незаконно и е отменено, възстановен е на заеманата длъжност „шофьор”, присъдено му е обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в периода 29.09.2011 г.-29.03.2011 г., в размер на сумата 2 803 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба , като в отхвърлителната част до размер на сумата 3 300 лв. същото е потвърдено. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д.№4345/2009 г. на Софийски районен съд,53 състав предходно уволнение на ответника по касационната жалба е признато за незаконно и той е възстановен на длъжността „шофьор”. На 07.09.2011 г. е получил съобщение по чл.345 ал.1 КТ, явил се в офиса на работодателя на 19.09.2011 в двуседмичния законов срок и връчил същото на намиращия се там адв. В.И., който е представлявал касатора по предходното дело. Направил е извод, че личното явяване се признава от работодателя в заповедта за уволнение и че с действията си работникът е изразил готовност да изпълнява трудовите си функции.Не е бил допуснат от работодателя, който не му е определил автомобил ,с който да работи ,график и дестинации на пътувания. Позовал се е на решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г., ІV г.о., и на решение №893/27.07.1999 г., ІІІ г.о. При така установените обстоятелства е счел прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ за незаконосъобразно и е уважил исковете.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Относно приетото от районния съд, че „явяването на работа е налице,когато работникът се е явил еднократно и първоначално за започване на работа” твърди наличие на съдебна практика ,че е необходимо ежедневно да изявява готовност да престира работната си сила и се позовава на решение № 1288/25.01.1995 г. по гр.д.№860/1994 г. ІІІ г.о.То е постановено по иск по чл.225 ал.3 КТ и не е във връзка с настоящия спор.Освен това предмет на обжалване пред касационния съд е въззивното, а не първоинстанционното решение. Намира, че по делото не са ангажирани доказателства за това, че ответникът по касационната жалба е изразил по надлежен начин желанието си да започне работа , след като и срокът на удостоверението му за психологическа годност е изтекъл, но това доказателство не било обсъдено.Относно извода на въззивния съд за липсата на конкретни действия на работодателя по допускане на възстановения работник на работа се позовава на решение №550/16.12.2011 г. по гр.д.№228/2011 г. , ІV г.о., с което твърди, че се дава обратно разрешение и че такива не се изискват. Намира за неправилен и извода ,че връчването на съобщението на адвокат е равнозначно на лично явяване пред работодателя. Твърди, че пълномощията на адвоката с приключване на делото са прекратени , на него не могат да се връчват съобщения след този момент и посочва решение № 440/10.06.2010 г. по гр.д.№537/2009 г., ІV г.о. в този смисъл. Във връзка с така направените оплаквания не е извел обуславящи правни въпроси и сам ги квалифицира по чл.281 т.3 ГПК..
В заключение поставя такива, за които счита,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
-как следва да се тълкува изразът „явяване за започване на работа”; еднократното явяване на работника,възстановен на предишната си работа, в офиса на работодателя равнозначно ли е на изпълнение на чл.345 ал.1 КТ, ако не е съпроводено с ясно изразена воля, доказуема по надлежен начин, от страна на работника, че наистина желае да започне работа; равнозначно ли е то „на явяване за започване на работа”.Формалното връчване на съобщение по чл.345 ал.1 КТ, ако при това не е налице надлежно изразено желание за заемане на длъжността, равнозначно ли е на фактическото явяване на работника при работодателя и на предоставяне на работната му сила. По така поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, която настоящият състав споделя: решение № 245 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2009 г., IV г. о., решение № 145 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г., III г. о., решение № 314 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 307/2012 г., III г. о., и др. постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които еднократно отправеното изявление на възстановения на работа работник обвързва работодателя да изпълни задължението си да го допусне до работното му място за изпълнение на съответните на заеманата длъжност трудови функции.
-формалното връчване на съобщение по чл.345 ал.1 КТ следва ли да е съпроводено с ясно изразяване от страна на работника на волята му да заеме длъжността, на която е възстановен, как трябва да е обективирано това:с гласно изразено желание пред работодателя, свидетели, нарочна молба или по друг начин, физическото присъствие в офиса на работодателя равнозначно ли е на воля за започване на работа,съответно на изпълнението на чл. 345 ал.1 КТ.Този въпрос е свързан с оплакването на касатора за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и твърдението му,че по делото не са ангажирани доказателства за това,че ответникът по касационната жалба е изразил по надлежен начин желанието си да започне работа.
-следва ли при явяването в срока по чл.345 ал.1 КТ и при валидно изразена от него воля за започване на работа, работникът да отговаря на изискванията за заемане на длъжността , на която е възстановен; ако работникът не отговаря на изискванията,това не опорочава ли волята му, която е изразил, че желае да заеме старата си длъжност и да започне да изпълнява задълженията си. Въззивният съд не се е занимал в произнесеното от него решение с така поставения въпрос,което се признава и от касатора.
-следва ли работодателят да извърши конкретни действия, за да се счита фактическият състав на чл.345 ал.1 КТ за изпълнен.Във връзка с допускането на работа на възстановения работник е налице задължителна съдебна практика,която настоящия съдебен състав намира за правилна, а именно: решение № 550 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 228/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 187/2011 г., IV г. о., ГК, и др.,според която изисквания към работодателя за извършване на конкретни действия няма, той следва да прецени дали ще изпълни или не съдебното решение за възстановяване.В случая въпросът е обусловен от погрешното възприемане от страна на касатора на направените изводи от въззивния съд,че работникът не е бил допуснат на работа, като такива за необходимост от съдействие от негова страна.
-връчването на съобщението по чл.345 ал.1 КТ или документ, обективиращ волята на работника да започне работа на длъжността на която е възстановен на адвокат по делото, а не на работодателя, на упълномощено от него лице или на лице от предприятието на работодателя, равнозначно ли е на валидно връчване и валидно изразена воля, може ли да се презумира в описания случай, че волята на работника, и то ако е изразена по валиден начин, е достигнала до работодателя. Въпросът е свързан със становището на касатора за неправилност на въззивното решение и за необоснованост на фактическите изводи на съда, доколкото е прието,че извършените от ответника по касационната жалба действия ,с които е изразил желанието си да започне работа са станали известни на работодателя, независимо,че съобщението е било връчено на адвокат.
С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Според дадените разрешения в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д № 1/2009 г. касаторът следва да обоснове интереса си от него , доказвайки общо и допълнително основание. В случая недоволството на касатора е обусловено от фактическите изводи, които въззивния съд е направил, но тези оплаквания могат да бъдат обсъждани в следващото производство по ч.290 ГПК, след преодоляване на селекцията в настоящото производство.Липсва каквато и да било аргументация за наличието на някоя от хипотезите на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна съдебна практика, на съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на такава . Касаторът не е изложил доводи за неправилност на цитираната съдебната практика, или защо трябва да бъде променена в поддържана от него насока или ако липсва -в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска, в съответствие с разясненията в цитираното ТР ,т. 4. Доводите му са по-скоро за наличие на противоречива съдебна практика, като за липсата и на това касационно основание са изложени съображения по-горе.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8336/12.12.2012 г. по гр.д.№9441/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: