Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр.София, 22.07.2015година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА
като разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гражданско дело № 1999 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез юрисконсулти Г. и К. срещу Решение от 05.01.2015г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 35/2014г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител А. Б., с рег. №850 и район на действие Софийски градски съд.
В жалбата се заявяват доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. След излагане на фактите по извършена проверка от инспектората към министъра на правосъдието се посочват като неправилни изводите на дисциплинарния състав за липса на допуснато от частния съдебен изпълнител нарушение. Оспорват се изводите на дисциплинарния състав и се излагат подробни съображения защо следва да се приеме, че визираните в искането дисциплинарни нарушения са извършени от ЧСИ Б.. Иска се неговата отмяна и уважаване искането на Министъра на правосъдието. Ответникът по жалбата ЧСИ А. Б. чрез адв.А. поддържа становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за уважаване на искането за налагане на дисциплинарно наказание. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата –К. на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и извърши проверка на данните по делото, намери за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
До Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ искане на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарни наказания срещу ЧСИ А. Б. поради констатирани, при извършена по повод подадена от М. А. жалба проверка, допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения по изпълнително дело № 1152/ 2012 г. по описа на ЧСИ. Твърденията са за извършени от Б. нарушения, подробно описани в искането – нарушение на чл.78 ал.1 ЗЧСИ, нарушение на чл.446 ГПК – невдигане на наложен запор върху несеквестируема част от дохода на длъжника; нарушение на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ и нарушение на чл.435 ал.2 ГПК. Според жалбоподателя описаните действия на ЧСИ сочат на виновно неизпълнение на задълженията му по закона и Устава на К., по смисъла на чл.67 ЗЧСИ и са основания за ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност.
Установено е по делото, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС, 79 с-в по гр.д. № 31147/2012 г. По силата на същия длъжниците А. Г. А. и М. Н. А. от [населено място], следва да заплатят солидарно на кредитора [фирма] сумата от 53 120.83 евро, ведно със законната лихва за периода от 27.06.2012 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 8168.24 евро за периода от 23.11.2009 г. до 22.06.2012 г., лихва в размер на 22.67 евро за периода от 23.06.2012 г. до 26.06.2012 г., наказателна лихва в размер на 1699.11 евро за периода от 23.09.2009 г. до 26.06.2012 г., такса в размер на 704.45 евро, такса в размер на 60 лв. и 4190.29 лв. разноски по делото, а именно: 2493.53 лв. държавна такса и 1696.76 лв. възнаграждение па юрисконсулт.
Въз основа на посочения изпълнителен лист на 08.10.2012 г. е образувано изп. дело № 20128500401152 по описа на ЧСИ Б.. До длъжниците е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на посочените по- горе суми, както и за сумите от 1614.00 лв. присъединено за събиране по делото юрисконсултско възнаграждение, такси в общ размер на 1242.00 лв. по ТТР към ЗЧСИ, а така също и пропорционална такса по т. 26 от ТТР в размер на 7074.87 лв. За обикновените такси е издадена сметка № 5657/09.10.2012г., но за сумата от 1326.00 лв., като тя е заплатена от взискателя на 18.10.2012 г. По делото от страна па взискателя е поискано налагането на определен брой и вид обезпечителни мерки, като това е изпълнено от страна на ЧСИ Б., а в изпълнение на задължението си по закон, взискателят е заплатил определения размер на таксите по ТТР от ЗЧСИ, включително по 30 броя запорни съобщения за запор на банкови сметки на всеки от длъжниците във всички лицензирани банки на територията на Република България, както и в клоновете на чуждестранните такива. Наложен е и запор върху пенсията на длъжника М. А., като от НОИ е постъпил отговор, вх. № 7125/22.10.2012 г. по описа на ЧСИ Б., с посочен изчислен размер на удръжките. След налагане на запора в [фирма], третото задължено лице е отговорило в изпълнение на задължението си по ГПК на запорното съобщение с документ вх. № 7209/24.10.2012 г., че по посочената банкова сметка се получава пенсия. По делото е входирана молба, вх. № 61/03.01.2013г., за вдигане на запора върху банковите сметки на длъжника в [фирма]. Запорът е вдигнат със съобщение изх. № 28453/26.03.2013 г. На длъжника по делото са изпратени три броя съобщения, съответно изх. № 27625/23.03.2013 г., изх. № 95489/19.10.2013 г. и изх. № 43569/19.05.2014 г. с призовкар с приложени изготвени сметки, с посочени номера и дати на съставяне, но М. А. не е намерена на адреса и са залепени уведомления.
С оглед горното основателно е прието от дисциплинарния състав, че не може да се приеме частният съдебен изпълнител да е извършил първото, визирано в искането, нарушение на чл.78 ЗЧСИ. Според изложените в искането аргументи нарушението се изразява в това, че ЧСИ е събрал такса в размер 1080.00 лв. с ДДС за изпратените 30 броя запорни съобщения, като са наложени реално само три запора, таксата за които е 54лв. с ДДС, а останалите двадесет и седем не са осъществени, поради което и разликата от 1026.00 лв. следва да остане за взискателя. Внасянето на авансови такси по чл.80 ЗЧСИ е задължение на взискателя. Съдебният изпълнител може да извърши дисциплинарно нарушение ако не събере тези такси с цел да се облагодетелства – напр. да привлече и други взискатели или да се образуват и други дела на същия взискател при тези условия, да възложи плащането на авансовите такси от длъжника без такива разноски да са направени по делото, за да се съберат по-високи такси след това и др. В случая няма данни и твърдения за такова поведение на съдебния изпълнител, поради което действията му не могат да бъдат предмет на санкционното производство по чл.73 ЗЧСИ. В случая взискателят е сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху всички сметки на двамата длъжници във всички банки в страната; изпратени са общо 60 броя запорни съобщения или по 30 за всеки от дължиците; според т. 9 от ТТР към ЗЧСИ за всеки един запор се събира обикновена такса в размер на – 15.00 лв. или 18.00 лв. с ДДС; внесени са от взискателя 1080 лв. авансово за изпратените запорни съобщения; тези такси са заплатени от длъжника директно към взискателя, ведно с задължението по делото с преводно нареждане от „А. банка- клон България”, тр. № 2312ТКР12341002Р/06.12.2012г. съдебният изпълнител не може да знае дали конкретен длъжник има или няма открити банкови сметки в определена банка. По самото действие – налагане на запор, т.е. изпращане на изготвено запорно съобщение с изискуемите реквизити, се дължи таксата по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ. Тези действия са извършени. Следва да се има предвид и това, че нито взискателят, нито съдебният изпълнител могат да знаят дали конкретен длъжник има или няма открити банкови сметки в определена банка.
На следващо място правилен е изводът на дисциплинарният съвет, че ЧСИ Б. не е извършил и второто нарушение, визирано в искането- забавеното вдигане на наложения в [фирма] запор върху банковите сметки на длъжника и по конкретно запор върху несеквсстируемо вземане, превеждано по сметка в посочената банка, представляващо остатък от пенсия, което е квалифицирано като нарушение на чл.446 ГПК. Към момента на налагане на запорите ЧСИ не е разполагал с информация за произхода на средствата по сметките, затова и на гърба на всяко от запорните съобщения е вписал указания за съобразяване нормата на чл.446 ГПК. В случая третото задължено лице не спазва разпореждането на ЧСИ А. Б. и не съобразява посочената разпоредба, като удържа и превежда изцяло постъпилите суми по банковата сметка, без да уточнява на съдебния изпълнител е или не е взел под внимание несеквестируемата част от постъпленията. Действително се констатира забавяне от страна на ЧСИ по отношение вдигането на запора, но при съобразяване данните по делото и липсата на доказателства за настъпили вредоносни последици, се обосновава извод за малозначително деяние. Предвид това обосновано дисциплинарният съвет е приел, че не са налице предпоставки за налагане на дисциплинарно нарушение.
В искането се поддържа, че от ЧСИ е допуснато и нарушение на чл.79 ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ – неиздаването или ненавременното издаване на счетоводни документи, а именно сметки за постъпилите по изпълнителното дело суми.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнение се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в алинея втора от същата норма е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. В конкретния случай се установява, че от ЧСИ са издадени 8 броя сметки с основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, а именно: № 9123/30.01.2013 г. 560.86 лв., № 9290/09.02.2013 г. – 500.00 лв., № 9345/12.02.2013 г. -1 124.92 лв., № 10087/23.03.2013 г. – 1830.48 лв., № 10923/19.06.2013 г. -416.70 лв., № 11456/19.10.2013 г. – 572.56 лв. и № 14822/18.05.2014 г. – 868.84 лв. или в общ размер па 5874.36 лв., като за сумата от 251.38 лв. липсват данни за издадена сметка . С оглед допуснатото забавяне в издаването на тези счетоводни документи, съответно неиздаването на една единствена сметка за сумата от 251.38 лв. следва да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.79 ал.1 и ал.2 ЗЧСИ. Правилно са ценени като неоснователни твърденията в искането за допуснати нарушения във връзка с изготвянето на съобщения и таксите за тях по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ . При съобразяване на обстоятелството, че към дата 06.12.2012 г. тези обикновени такси са погасени от длъжника заедно със задължението по изпълнителен лист директно към взискателя, се обосновава извода, че към посочената дата за съдебния изпълнител не е настьпило данъчното събитие, а именно превод и получаване от страна на взискателя към ЧСИ на сума, развняваща се на заплатените от М. А. обикновени такси, в които следва да са включени и тези за изготвените цитирани 3 /три/ броя съобщения : изх. № 63350/11.10.2012 г., изх. № 75436/03.12.2012 г. и № 75434/03.12.2012 г. Същевременно видно от данните по делото за всеки насрочен опис е изпращано надлежно уведомление до страните, като насрочването и отсрочването е ставало по молба на взискателя. Липсват доказателства единствено за изпращане и връчване на искане за съдействие от 8-мо РПУ във връзка с насрочен опис. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че ЧСИ е длъжен да уведоми страните по изпълнението за всяко предприето действие в хода на производството, и същият очевидно е сторил това, не може да се обоснове извод, че при неизвършване на самото действие направените разноски по това уведомяване са недължими. В тази връзка и настоящата инстанция споделя извода на дисциплинарния съвет, че допуснатите забавяния в издаването на сметки по чл.79 ЗЧСИ, респективно неиздаването на такава за сумата 251.38 лв. са малозначителни нарушения и доколкото липсват и доказателства за настъпили вредни последици от тях, при съобразяване вида и тежестта на нарушенията, то не е налице основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ във връзка с тях.
На последно място основателно е прието от дисциплинарния съвет , че не е налице основание за налагане дисциплинарно наказание и във връзка с твърдяното нарушение на чл. 435, ал. 2 от ЗЧСИ, а именно неизпълнение на мълчаливо вменено задължение на ЧСИ да издава постановление за разноски. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските (дължими такси, адвокатско възнаграждение и др.) в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, които по естеството си са неоснователно причинени имуществени вреди. Обстоятелството, че в нормата на чл.435 ал.2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва постановлението на разноски не води до извод, че именно с тази норма се вменява в задължение на ЧСИ издаването на такова постановление. Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва постановлението на разноски е създаден процесуален ред за защита на длъжника срещу изпълнението, а не е очертан кръгът от правомощия и задължения на съдебния изпълнител.
При този изход на делото касаторът дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на К. на частните съдебни изпълнители, което Върховния касационен съд определя в размер на 300 лева.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 05.01.2015г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 35/2014г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител А. Б., с рег. №850 и район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, София, ДА ЗАПЛАТИ на К. на частните съдебни изпълнители – София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева /триста лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :