О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр.София, 29.01.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6087описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.07.2014г. по гр.д.№402/2014г., с което ОС Благоевград е отхвърлил иск, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Жалбоподателите – М. М. Я. и Р. Я. Я., чрез процесуалния си представител, поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Молият да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът С. Л. К., чрез процесуалния си представител, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на М. и Р. Я., срещу С. Л., за признаване за установено съществуването на вземането им срещу последния за следните суми: за 10010 евро, представляваща неизплатена парична втора вноска по спогодба от 27.11.2009г., ведно със законната лихва от датата па подаване на заявлението – 20.07.2012г. до окончателното изплащане на цялата сума, както и за 391,56лв, платени за държавна такса в заповедното производство, предмет на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1960/2012г по описа на Б.. Със същото решение е отхвърлил искането по чл.193 ГПК на С. Л. за признаване по отношение на М. и Р. Я., неистинността на договора за цесия от 26.11.2009г., в която част решението като необжалвно е влязло в законна сила
Прието е за установено, че според предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.2008г. [фирма] е обещал да продаде на С. Л. право на строеж върху подробно описания апартамент 7, който ще бъде изграден в жилищната сграда в „УПИ ІІ-2032, кв.65, м.”В.”-С.. Установено е, че в т.2 страните са се договорили продажната цена на описаното право на строеж да е 78390 евро, платима от купувача по описан в договор ред: 30 000евро в деня на сключването на договора, а останалите 48 390 евро – по равни месечни вноски за 24 месеца или до прехвърлянето с нотариален акт. Прието е, че е договорено дружеството да продаде на ответника по жалба горния недвижим имот чрез сключването на окончателен договор за покупко-продажба в 3-дневен срок „от плащането на 100% от продажната цена”(вж.чл.4), както е посочено и състоянието, в което продавача ще предаде имота на купувача- завършено строителство със озброени по вид СМР, неустойки и пр. Установено е, че с нотариална покана рег.№4939/20.10.2009г, връчена на ответника на 23.10.2009г, [фирма] кани последния в срок до 30.10.2009г. да изплати остатъка от задължението си по предварителния договор до 30.10.2009г, като при неизпълнение ще счита договора за развален.
Установено е, че с договор за цесия от 26.11.2009г [фирма] прехвърля на едноличният му собственик и управител Я. Я. „цялото си вземане” срещу жалбоподателя в размер на 24 105 евро(т.1) и „встъпва като кредитор на остатъка на вземането по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 23.10.2008г.(т.2), а на 27.11.2009г. е подписана спогодба между него и Стефан Л., по силата на която последния се задължава да заплати на Я. сумата от 24105 евро, платима на два пъти, вторият от които е на 15.09.2010г. и е за сумата от 12 050 евро – след издаване разрешение на ползване на цялата сграда с акт обр.16, в която сграда се намира и недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 23.10.2008г, „подписан между страните по настоящата спогодба”. Посочено е, че в спогодбата изрично е уговорена възможността при неплащане Я. да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.3 ГПК.
Прието е, че с нотариален акт №191/2009г. [фирма] чрез управителя си на 02.12.2009г. продава на въззивника апартамент 7, ведно с гараж и посочените общи части от сградата, всички индивидуализирани чрез местонахождение площ, съседи, построени в груб стоеж, като е записано, че продавачът „изплатил”, а купувача „получил” договорената цена от 79514лева, „изцяло преди подписване на настоящият нотариален акт по банков път”. Установено е, че на 05.12.2010г. Я. Я. почива, оставяйки за свои наследници съпруга и три деца, като не се спори, че две от тях са се отказали от наследството му(вж. у-ние за н-ци №1342/08.06.12г).Видно от кредитен превод от 22.07.2011г от името на ответника трето лице е превело по сметка на М.Я. сумата от 4 000лв по спогодба от 27.11.2009г. Прието е , че видно от удостоверение №4/2 от 06.04.2012г жилищната сграда с гаражите и магазините е въведена в експлоатация.
При така установените факти по делото съдът е изложил съображения за това, че жалбоподателите не се легитимират като визскатели в заповедното производство, тъй като цесията от 26.11.2009г. не е породила действие, поради неспазване разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД – да бъде съобщена на длъжника.
Прието и също така, че жалбоподателите не са установили качеството си на взискатели и по силата на сключената на 27.11.2009г. спогодба. Изложени са съображения за това, че споразумението няма характер на спогодба, тъй като липсват на данни за прекратяване на съществуващи спорове между страните или избягване на бъдещи такива, което сочи на невъзможност квалифицирането на спогодбата като самостоятелен договор по см. на чл.365 и сл. от ЗЗД. Прието е, че със сключването на 02.12.2009г на окончателния договор за покупко-продажба между [фирма] и С. Л., материализиран в нотариален акт №191/2009г, така сложилите се между праводателя на жалбоподателите и ответника отношения по заплащането на цената(уговорена в предварителния договор и предмет на горната спогодба), са разрешени.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно: представлява ли процесуално нарушение неотлагане на делото при едновременно неяваване на страна и пълномощник, действувал ли е въззивния съд добросъвестно като е задължил страна, по време когато здравословното й състояние не е позволило яваване в съда, да организира защитата си до следващото съдебно заседание и насрочването на такова и даване ход на делото по същество без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката до заседанието/26.06.2014г. до 03.07.2014г./, длъжен ли е въззивния съд да следи за допуснати нарушения на чл.146, ал.2 ГПК в доклада на първата инстанци, за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви и да обсъди свидетелските показания и признания на страните, за правното значение на спогодбата в заповедното производство. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Представят множество решения на състави на ВКС по тълкуването и приложението на чл.142, ал.2 ГПК, чл.146 ГПК, чл.99, ал.4 ЗЗД, и такива, които са неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по въпросите представлява ли процесуално нарушение неотлагане на делото при едновременно неяваване на страна и пълномощник, длъжен ли е въззивния съд да следи за допуснати нарушения на чл.146, ал.2 ГПК в доклада на първата инстанци, за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви и да обсъди свидетелските показания, не е налице общо основние за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Що се касае до въпросите за насрочването на съдебно заседание и даване ход на делото по същество без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката от страна до заседанието, за необходимостта да обсъди признанието на страна и за правното значение на спогодбата в заповедното производство, настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същете са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително посочената такава от жалбоподателите.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.07.2014г. по гр.д.№402/2014г. на ОС Благоевград.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 196,50 лева от М. М. Я. и Р. Я. Я., в седмичен срок от съобщаването им за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: