О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1261
[населено място], 30.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1326 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 18 от 07.04.2010г. на Х. окръжен съд постановено по гр.д. № 690/2009г., с което е отменено решение № 654 от 23.10.2009г. по гр.д. №543 /2008г. на Х. районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т. против [община] и В. Н. Г., Г. Н. Г., М. Г. С., последните трима като наследници на починалия в хода на делото ответник Г. Д. Г., иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено правото на собственост, както и предявения от същите ищци иск по чл. 108 ЗС против Д. М. А. и М. Ш. А. относно нива /земеделски имот/ от 500 кв.м. в м.”К.”/Д. т./, Х. з., представляваща имот № 1540-А по кадастралната карта на[населено място] от 1988г., която е част от имот с площ 2135 кв.м. с идентификатор 77185.704.287 по кадастралната карта на града от 2006г. Отхвърлено е и искането за отмяна на нотариални актове.
Жалбоподателите Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т. намират решението за неправилно – постановено в нарушение на закона, на съществени процесуалноправни разпоредби и необосновано. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК като считат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ОС – Хасково и ВКС по сходни дела. Представят съдебни актове на посочените съдилища.
Подадена е от същите лица и частна жалба срещу определение на въззивния съд по разноските, а именно определение от 01.07.2010г., с което ищците са осъдени да заплатят на [община] разноски за юрисконсултско възнаграждение 600 лв. за двете инстанции
Ответникът по жалбата [община] е взел становище само по частната жалба.
Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба и по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да извърши преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК и по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищците спрямо ответниците [община], В. Н. Г., Г. Н. Г., М. Г. С., както и за предаване на владението спрямо ответниците Д. М. А. и М. Ш. А. относно поземлен имот с площ 500 кв.м. в м. К., Х. землище, представляващ част от имот 1540-А по кадастралната карта на града от 1988г. Правото си на собственост ищците обосновават с наследяване на Я. Д. Т., който е притежавал нива от 9дка в местността и с решение на ПК-Х. от 01.04.1998г. на наследниците му е признато правото на възстановяване върху нива с такава площ в стари реални граници със забележка, че се прилага §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Ответникът Г. Г., който е починал в хода на делото и е заместен от наследниците си, притежава констативен нотариален акт за спорния имот, издаден през 1998г. Установено е, че на Г. е предоставено право на ползване по ПМС 26/1987г. от ОбНС Х. върху 500 кв.м. в м. „П. на п.”, която е идентична с „Д. т.”. През 2006г. той е продал имота на Д. М. А.. Според декларацията на ползвателя от 29.01.1998г. той е декларирал, че посочения имот е единствена земеделска земя на него и семейството му. Същевременно е представено решение по чл. 18ж, ал.2 ЗСПЗЗ, с което на него и на други наследници е признато право на възстановяване върху ниви в същата местност „Д. т.” с обща площ 27 дка.
При посочената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците не могат да установят правото си на собственост с решението на ПК от 01.04.1998г., тъй като в хипотези на възстановяване на имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ реституционната процедура приключва едва след постановяване на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която се конкретизира имота и границите му според плана на новообразуваните имоти. В случая такава заповед няма издадена. А предявените искове са установителен и ревандикационен, които не могат да бъдат основани на решението на ПК за възстановяване на собствеността.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира, че такива са налице. Съображенията са следните:
Касаторите се позовават на противоречиво разрешаване на въпроса за легитимацията им като собственици, предвид постановени решения по сходни спорове, постановени от Върховния касационен съд и Х. окръжен съд. Така,[населено място] № 1235 от 30.12.2008г. по гр.д. № 5000/2007г. на ВКС, І г.о. е уважен иск по чл.108 ЗС на същите ищци спрямо О. К. и Д. К. за съседен имот, представляващ част от възстановената на ищците нива от 9 дка. С влязло в сила на 09.04.2004г. решение на Х. районен съд по гр.д. № 1201/2001г. е уважен иск на настоящите ищци против П. Д. Т. за имот от 0,500 дка, представляващ имот № 1540-В по кадастралния план на м. К., Х.. С решение на ВКС, 4-то г.о. № 585 от 11.06.2007г. по гр.д. № 267/2005г. е оставено в сила решение на Х. окръжен съд за уважаване на иск на ищците против Т. Д. относно имот № 1540 с площ 500 кв.м. Във всички производства съдилищата са приели, че ищците – наследници на Я. Д., се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство и реституция, произтичаща от решение на ПК – Х. № 36-51 от 01.04.1998г. върху нива с площ 9 дка в местн. „Д. т.”, възстановена в стари реални граници, а ответниците са ползватели на имотите, спрямо които не са осъществени предвидените в закона предпоставки на § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. А в обжалваното решение съдът е приел, че реституционната процедура за ищците не е приключила, тъй като не е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и съответно по чл. 28а, ал.1 ППЗСПЗЗ. С оглед на това е видно, че въпросът за правото на собственост на ищците, произтичащо от решението на ПК-Х. от 01.04.1998г., е решен по различен начин в посочените по-горе решения и в обжалваното въззивно решение. Следователно налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречиво разрешаване в практиката на въпроса дали решение на Поземлената комисия, постановено при действието на §4к ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ в редакциите им от ДВ бр. 98 от 1997г., е достатъчно, за да легитимира правото на собственост на бившите собственици.
Предвид допускането на касационно обжалване съдът ще се произнесе по частната жалба срещу определението от 01.07.2010г. за присъждане на разноски заедно с разглеждането на спора по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 18 от 07.04.2010г. на Х. окръжен съд постановено по гр.д. № 690/2009г.
Указва на жалбоподателите Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 44/четиридесет и четири/ лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или след изтичане на срока за изпълнението им.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: