3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
София, 17.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на дванадесети декември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 5985/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. К. К. срещу решение №61 от 17.04.2013г по гр.дело № 116/2013г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение №2554 от 15.12.2012г по гр.д.2550/2010г на Варненски окръжен съд, но с други съображения. Искът му по чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД, отхвърлен като неоснователен на първа инстанция , е приет за доказан по основание , но погасен по давност .
В приложеното към жалбата изложение се поставя процесуалноправен въпрос , следва ли да се отхвърля като погасен по давност иска срещу ответника ,подпомаган от трето лице помагач , обосновано с възражението на третото лице помагач , при положение че възражението не е направено от подпомагания (т.е от ответника) и е извън срока , даден му за отговор на исковата молба . На следващо място се поставят въпроси кой е началния момент , от който започва да тече погасителната давност ,като са посочени три варианта на отговор .Сочи се практика (реш.№836 от 1985г д.№605/1985г ІІ г.о) е се цитират решения ,според които погасителната давност при непозволено увреждане тече от по-късния момент на проявлението на вредите и откриването на дееца . Изтъква се противоречие с ППВС №21981г и „евентуално” ТР №3/2004г ОСГК (защитата видно има предвид ТР №3 от 22.04.2005г по т.с №3/2004г ОСГК ) .Допустимо , относимо и правилно ли е прилагането на т.4 от същото тълкувателно решение по аналогия , в конкретния и сходни казуси .Поставя се като въпрос тече ли изобщо погасителна давност , когато е висящ спор за собственост , който се явява преюдициален по законността на въвода . В случая твърдението за незаконен въвод , извършен от Държавен съдебен изпълнител , е бил сочен като увреждащо действие и основание на иска за вреди , предявен срещу Министерство на Правосъдието сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът Министерство на Правосъдието заявява в отговор , че не е налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като изложението не е обосновано .Въпросът за началния момент на давността при деликт е изяснен.Сочената задължителна практика е по различни въпроси .
Отговор е постъпил и от третото лице помагач на ответника Въпросите не отговарят на изискванията на чл. 280 ГПК ,не са ясно формулирани По процесуалния въпрос разпоредбата на чл. 221 ГПК е ясна във всичките си предложения и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. По останалите съображения в изложението липсват въпроси , но и доводите са общи , неотносими или несъстоятелни при положение , че в исковата молба е било изрично посочено за кое увреждащо действие се търси отговорност .Това е въвода в имота , състоял се на 25.06.2003г..
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване единствено по първия , процесуален въпрос ,като довода на касатора за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по следните съображения
.Действително , обилна и непротиворечиво установена е практиката по прилагането на чл. 221 ГПК , самата норма също е ясна, но въпросът е поставен във връзка с института на процесуалните преклузии след срока за отговор по чл. 131 ГПК и засяга материалните възражения на ответника . Както се прие в т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013г по т.д1/2013 ОСГТК ,общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за погасителна давност. Поставеният въпрос по същество е за надлежното въвеждане на възражението за давност в процеса , когато не ответникът го е направил с отговора , а при конституиране на трето лице помагач ,което при нормалния ход на процеса настъпва след дадения на ответника срок за отговор , подпомагащият се позове на погасителната давност като основание за отхвърляне на иска срещу ответника Този въпрос се оказал решаващ за изхода на делото с оглед приетото от въззивния съд ,че възражението , направено от третото лице помагач по иска срещу привличащата страна , ползва и ответника. Стълкновението , породено от правното положение на третото лице помагач , възможностите му съгласно чл. 221 ГПК и принципа , изведен от изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК от друга страна , дават основание въпросът да намери отговор при допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 т.3 ГПК В тази част изложението е пестеливо , но достатъчно .
В останалата част , изложението действително не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ГПК, както се сочи в отговор на жалбата . Въпроси са поставени , но без връзка с делото и решаващите изводи на съда Това ги лишава от конкретност, напълно липсва и обосновка по тях , дори като правна проблематика. Не е ясно защо касаторът смята , че случаите на последващо влошаване на здравословното състояние като самостоятелно основание на обезщетение за вреди от деликт , имат връзка с преценените от съда в насоящия случай обстоятелства , с оглед началния момент на давността. Непонятно остава и за каква аналогия при прилагането на задължителната съдебна практика (ППВС и Тълкувателни решения ) може да става дума, нито къде е връзката между преюдициалност и основанията за спиране на погасителната давност. Не настоящия съд трябва да търси и намери обосновката на въпросите , защитата на касатора следва да ги обоснове по основанията за допускане до касационно обжалване ..
Предвид изложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №61 от 17.04.2013г по гр.дело № 116/2013г. на Варненски апелативен съд .
Оставя без движение касационната жалба , в седмичен срок жалбоподателят да внесе 915 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва, за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .