О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
[населено място], 30.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1468 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.05.2010г. на С. градски съд, ІІ-г въззивен състав, постановено по гр.д. №3191/2007г., с което е отменено решение от 08.06.2007г. по гр.д. № 1791/2006г. на С. районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Г. К. В., С. К. В., В. Б. Т. и Й. Б. А. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Б. Д. С. и Г. Д. С., че наследодателя на ищците Л. М. В. е била собственик по давност на имот с площ 307 кв.м. в местн. Св. Д.” в[населено място], заснета като част от имот пл. № 306 в к.л. № 10-8-Б по неодобрен кадастрален план на[населено място].
Жалбоподателят С. К. В. счита решението за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници, издадено от компетентен орган. Позовава се и на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Навежда противоречие с ТРОСГК № 1/1997г., противоречие с определение № 134 от 2010г. на ВКС, ІІ г.о. и с решение на СГС по гр.д. № 3054/2008г. Също така изтъква основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от произнасяне на касационната инстанция по поставения въпрос за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при висяща административна процедура. Сочи, че при направените от съда изводи е следвало да прекрати производството, а не да отхвърля иска.
Ответникът по жалбата Б. Д. С. възразява срещу допускането на касационно обжалване.
Ответницата Г. Д. С. не е представила писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищците са наследници на Л. М. В., починала 1994г, а ответниците са наследници на Д. М. С., починал 1960г. Наследодателката на ищците притежава съгласно протокол за делба от 1950г. нива с площ 5,4 дка в м. Св.М.” при съседи: М. З., С. Д., Н. Б.. С решение на ПК от 1996г. е възстановено правото на собственост на наследниците в съществуващи стари реални граници върху нива от 3,100дка и друга нива в същата местност от 2,300 дка. С решение № 548 от 21.03.2005г. на ОСЗГ е признато правото на наследниците върху същите две ниви. Същевременно, на ответниците като наследници на Д. С., е възстановена собствеността с решение от 1999г. върху нива от 1794кв.м., съставляваща имот № 1008 в м. Св.Д. и е издадена скица. През 1999г. на базата на това решение имотът е заснет и нанесен в кадастралния план на[населено място] с нов пл. № 306 в кл. Г-10-8-Б с площ 1794кв.м. Относно имота на ищците е съставена скица-схема на заснемане на реални граници, при която е установено, че границите спрямо имоти с №№ 1008 и 1010 са променени – същите навлизат в посочените имоти. Поради това с протокол на ОСЗГ П. от 01.07.2005г. е спряно производството по заявлението на ищците за възстановяване на имот с площ 3,100 дка в м. Св. Д.” в землището на[населено място] до решаване възникналия спор за материално право с наследниците на Д. М. С.. Установено е, че при идентифициране на местоположението на тази нива тя попада върху вече идентифициран имот с № 1008, който е възстановен на наследниците на Д. М. С. с решение от 1999г. по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и върху имот № 1010, възстановен на наследници на Г. Б. В.. Техническата експертиза е приела, че имот № 1003 от 3,100 дка, заедно с имот № 152049 от 2,3дка съответстват по местност и съседи на имота по разделителния протокол от 1950г., като на място съществуват граници с ответника от юг – това е слог-скат. Реалната граница по линия АВ на скицата отговаря на границите, в които имотите са обработвани преди ТКЗС. Спорният имот е от 310 кв.м. и е обозначен от вещото лице. Във въззивното производство са приети две нови заключения на технически експертизи. Те определят спорната площ на 289 кв.м.
Въззивният съд е установил, че имотите са заявени за възстановяване от страните въз основа на записвания в емлячен регистър и не може да се направи извод за съвпадащи насрещни претенции при постъпване на заявленията. Затова е счел, че спорът е възникнал при действията по техническото определяне на земите, подлежащи на възстановяване, за което е съставен протокол на ОСЗГ П.. Поради това въззивният съд е приел, че за ищците е преклудирана възможността да повдигат спор за материално право, тъй като са можели да защитят интересите си чрез обжалване на плана за земеразделяне. Приел е, че ответниците не оспорват правото на възстановяване на собствеността на ищците, а ищците целят да променят границите на имотите заснети и възстановени след приключена процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с влязъл в сила план за земеразделяне.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за правния интерес от водене на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ досежно имот, за който е налице висяща, неприключила процедура по възстановяване на собствеността, като на първо място изтъква противоречие на решението с ТРОСГК № 1/1997г.
Визираното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК е налице. Според даденото в посоченото Тълкувателно решение разрешение искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим когато за ищеца е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността, което не е приключило с окончателен отказ. В обжалваното решение съдът е приел, че за ищците е преклудирана възможността да повдигат спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, независимо че е налице висяща процедура по възстановяване на собствеността, която е спряна именно с цел да бъде разрешен възникналия спор относно границите на възстановените имоти. Същевременно, съдът се е мотивирал с преклудиране правото на иск, т.е. с липса на правен интерес, но не е постановил прекратяване на производството, а е отхвърлил иска по същество. На второ място, приел е, че влезлият в сила план за земеразделяне обуславя невъзможността да бъдат променяни границите на имотите, до което се домогват ищците, без да отчете, че в случая собствеността и на двете страни е възстановена в стари реални граници, а не с план за земеразделяне. Следователно установява се противоречие на решението със задължителната практика на съдилищата – ТРОСГК № 1/1997г., което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правният интерес от иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато спрямо ищците има висяща процедура по възстановяване на собствеността, спряна от административния орган до разрешаване на възникнал спор за материално право, касаещ границите на възстановените имоти.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 06.05.2010г. на С. градски съд, ІІ-г въззивен състав, постановено по гр.д. №3191/2007г. по касационната жалба на С. К. В. от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за платена държавна такса за касационно обжалване по сметка на ВКС в размер на 25/двадесет и пет/ лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: