3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 482/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение от 8. 11. 2010 г. по гр. д. № 5222/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба В. И. В. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение.
Ответницата Ф. С. К. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против В. И. В. и Ф. С. К. искове по чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 208, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, за солидарното им осъждане за сумата 17703, 99 лв. – липса на парични средства от касата на дружеството, установена на 19. 06. 2008 г., за сумата 2592, 08 лв. – липса на парични средства от касата на дружеството, установена от 1. 07. 2008 г. и за сумата 1171, 08 лв. – обезщетение за забавено плащане на главниците от изискуемостта на всяко от вземанията до 26. 02. 2009 г.
За да постанови този резултат съдебният състав е приел, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, че ответниците не могат да отговарят солидарно по реда на чл. 208, т. 1 КТ, тъй като едната е заемала отчетническа длъжност по трудово правоотношение, а другата по граждански договор. Приел е, че искът срещу Ф. К., наета по граждански договор, се основава на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и в тежест на ищеца е било да докаже, при условията на пълно и главно доказване, неизпълнение на трудовите задължения по граждански договор и причинна връзка между това неизпълнение и липсата на парични средства, което не е сторено и искът се явява недоказан /стр. 3 от мотивите на решението на районния съд, към които препраща въззивното решение/. По отношение на иска срещу В. В. е прието, че същият се основава на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ предвид обстоятелството, че посоченото лице е заемало отчетническа длъжност по трудов договор. Приел е, че в случая недостигът на парични средства не би могъл да се определи като липса по смисъла на чл. 207 КТ, т.е. като щета с неустановен произход, за която се презумира, че е причинена от отчетника, тъй като работодателят е осигурил и възложил достъп до касата и задължение за съхраняване и пазене на намиращите се в нея парични и материални ценности и на трето на трудовото правоотношение лице – ответницата Ф. К., а това обстоятелство поражда възможност вредата да е настъпила по причина, различна от неизпълнение на трудовите задължение от В. В.. Приел е, че искът срещу В. В. също се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /”допълнение към касационна жалба”/ касаторът е посочил следните правни въпроси: а/. при констатиран недостиг на парични или материални ценности, възложени от работодателя за съхранение, разходване и отчитане на две лица /на едното с трудов, а на другото с граждански договор/, презумира ли се, че щетата е причинена от двете лица и в тежест на последните ли е да установят, че не са причинили недостига или не са го причинил виновно; б/. солидарна спрямо работодателя ли е отговорността на две лица за щета, представляваща недостиг на парични средства или материални ценности, ако и двете лица са били задължени да събират, съхраняват и отчитат тези парични средства и материални ценности – едното по трудов, а другото по граждански договор. Твърди се, че посочените въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са приложени решения на ВКС /постановени по отменения ГПК/, решения на САС, на СГС и на ОС – Велико Търново.
Не е доказано твърдението на работодателя, че тези въпроси са решени в противоречие с други влезли в сила съдебни решения. От мотивите към цитираните от жалбоподателя и приложени съдебни актове – решение № 1304 от 13. 07. 2005 г. по гр. д. № 838/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 801 от 27. 04. 2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение от 14. 08. 2008 г. по гр. д. № 136/2006 г. на ОС – Велико Търново /за което няма данни да е влязло в сила/ и решение № 60 от 15. 01. 2010 г. по гр. д. № 2364/2007 г. на САС /за което също няма данни да е влязло в сила/, определение № 404 от 21. 04. 2010 г. по гр. д. № 81/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., е видно, че със същите не са разгледани поставените от касатора въпроси. Във всички цитирани решения се приема, че при констатирана липса на парични или материални ценности, поверени за съхранение, изразходване и отчет на едно лице по трудов договор се презумира, че щетата е причинена от това лице, в резултат на виновно неизпълнение на трудови задължения, като в тежест на отчетника е да установи, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, а ако вредата е причинена от няколко работници или служители, на които са възложени отчетнически функции по трудови договори, те отговарят солидарно. Тоест, предмет на обсъждане са били случаи, при които паричните и материални ценности са били възложени за съхранение, изразходване и отчитане само на едно лице по трудов договор или на няколко лица по трудов договор /въпроси, по които вече има формирана и задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 380 от 2. 06. 2010 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о./, но не хипотеза, при която съхранението на изчезналите пари и ценности е било възложено и вменено в отговорност на две лица – на едното с трудов, а на другото с граждански договор, какъвто е настоящият казус.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 8. 11. 2010 г. по гр. д. № 5222/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: