4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1269
София, 17.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на дванадесети декември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5665/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. „Начало” с. Д. В. , общ Х. срещу решение№37 от 12.03.2013г по гр.дело № 33/2013г. на Варненски апелативен съд , с което в една обжалвана от настоящия касатор част е обезсилено , а в друга обжалвана от него част е потвърдено решение №208 от 25.10.2012г по гр.д.58/2012г на Шуменски окръжен съд , постановено по обективно съединени искове с ищец П. „Начало”. При въззивния съдебния контрол е прието ,че съдът не е поизнесъл на предявеното основание първия от исковете ,който следва да бъдат разгледан съгласно чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД , а не на основание чл. 59 ЗЗД , както погрешно ищецът е посочил квалификацията му.Потвърдено е отхвърянето на иск по чл. 49 ЗЗД за други претендирани вреди ,само в обжалваната част
В приложеното към жалбата изложение се поставя процесуален въпрос ,Съдът е основал решаващите си изводи на документи , които първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК, в случая писмени договори за аренда на земеделска земя , сключени между ответниците и трети лица .Като въпрос е изведена недопустимостта от подобно позоваване ,на изключени доказателства , при решаващата дейност на съда , в противоречие с приложените реш. № 226 от 2011г по гр.д № 921/2010 ІV г.о и рещ. № 38 от 2012г по гр.д.№8/2011г ТК , практика на ВКС , формирана по чл. 290 ГПК и дала принципно разрешение на въпроса за нормите на ГПК като определящи доказателствената сила на частните писмени документи. Поставя се като въпрос и оплакването ,че съдът е разгледал само една от предпоставките за отговорност при деликт, противоправността на поведението ,основал изводите си на нейната липса , като не е обсъдил останалите предпоставки сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците [фирма] и [фирма] заявяват в отговор , че не е налице основания за допускане до касационно обжалване. По процесуалния въпрос приложените решения от практиката на ВКС са неотносими, тъй като няма връзка между казусите . Няма и ясно формулирани въпроси .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, процесуален въпрос – за задължението на съда да основе решението си на доказателствата по делото, в конкретност – когато този съд основе решението си на писмени доказателства, изключени от първоинстанционния съд съгласно чл. 183 ГПК . Въпросът има решаващо значение , тъй като по основанието на иска с оглед предпоставките за търсената отговорност, на основание чл. 49 ЗЗД , е изтъкната нуждата от комулативност , за да бъде искът уважен. Като липсваща предпоставка , елемент на фактическия състав при деликт, въззивният съд е изтъкнал противоправността , а изводът е собствен , направен въз основа на представените от ответниците по иска 16 бр. писмени договора за аренда на земеделска земя , според които ответниците са имали основание да обработят същата за стопанската 2006-2007г, затова поведението им не е противоправно. Тези документи обаче са били изрично изключени от доказателствата по делото с определение на първоинстанционня съд по реда на чл. 183 ГПК. При това положение въззивният съд е дал разрешение по процесуален въпрос в решаваща за изхода на делото насока и в противоречие с установената практика на ВКС , от която практика е достатъчно позоваването на реш. № 226 от 2011г по гр.д № 921/2010 ІV г.о в изложението. Разрешението ,което свързва приобщаването на доказателствата по делото с решаващата дейност на съда е изразено трайно в практиката на ВКС ,то е предпоставило и се съдържа в отговора на правния въпрос по цитираното решение включително .Ето защо Върховен касационен съд не приема довода на ответниците , че е цитирана неотносима практика по чл. 290 ГПК , поради което доводът за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде отхвърлен . Основателни са възраженията на ответниците , свързани с формулирането на правен въпрос и обосновката на основание за допускане до касационно обжалване по оплакването на касатора , че въззивният съд е изчепал съображенията за отхвърляне на иска само с липсата на противоправност . Оплакването на касатора в тази връзка е касационно , касае обосновката на съда и не е довело до формулиране на правен въпрос ,липсват и доводи за някое от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК Решението следва да се допусне до касационно обжалване само в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 49 ЗЗД и в частта за разноските.В частта , с която е обезсилено първоинстанционното решение и поставовено връщане на делото в този съд , макар да обжалва, касаторът не е изтъкнал нито оплаквания , нито в изложение е поставил правни въпроси .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение№37 от 12.03.2013г по гр.дело № 33/2013г. на Варненски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение №208 от 25.10.2012г по гр.д.58/2012г на Шуменски окръжен съд , както и в частта за разноските
Оставя без движение касационната жалба, в седмичен срок жалбоподателят да внесе 1449 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва, за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .