7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. София, 14 юни 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Рушанова дело № 414/2018 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби от повереника на ответниците по гражданския иск К. И. Д. и Т. И. Д. и от повереника на гражданския ищец П. С. М. срещу решение № 455 от 30.10.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 755/2017 г. по описа на Апелативен съд – София.
С касационната жалба на гражданските ответници и постъпилите към нея писмени бележки към се ангажират всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като се излагат доводи за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила. Сочи се, че при разглеждането на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, по-конкретно на разпоредбата на чл. 12 от НПК. Като резултат от допуснатите съществени процесуални нарушения се претендира и неправилен извод на предходните съдилища за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия П. М.. Иска се решението на Апелативен съд – София да бъде отменено и предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.
С жалбата на гражданския ищец са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като допуснато съществено процесуално нарушение се сочи липса на мотиви на предходната инстанция относно определения размер на присъденото обезщетението за претърпени от пострадалия М. неимуществени вреди. Твърди се неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се защитава с довод за неотчетени обстоятелства и подценяване на тяхното значение при определяне на обезвредата за претърпените неимуществени вреди от деянието. С жалбата се претендира от касационната инстанция увеличаване на размера на присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 65 000/ шестдесет и пет хиляди/ лева.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция ответниците по гражданския иск и техният повереник адв. К. Г., редовно призовани, не се явяват. Постъпили са писмени бележки от повереникът на ответниците, в които последният заявява, че не може да се яви за съдебното заседание и моли делото да се разгледа в негово отсъствие при поддържане на касационната жалба по изложените в нея съображения.
Гражданският ищец П. М. редовно призован не се явява. Подадената касационната жалба се поддържа от упълномощения му повереник адв. М. Х. с молба за увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен с гражданския иск размер.
Прокурорът при ВКП намира подадените от страните жалби за неоснователни и моли атакуваното въззивно съдебно решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда от 05.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 4853/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ответниците по гражданския иск Т. И. Д. и К. И. Д., наследници на И. И. Д., са осъдени да заплатят на П. С. М. сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди в резултат на причинено от И. Д. непозволено увреждане, извършено на 24.06.2013 г. около 04.10 часа в [населено място],[жк]пред [жилищен адрес] при което направил опит да умъртви П. С. М., като му нанесъл удар с нож в областта на корема, с което му причинил прободно-порезно нараняване в областта на коремната кухина, две разрязвания на тънките черва, едно разрязване на чреводържателя и навлизане на кръв в перитонеалната кухина, което нараняване представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като макар да е довършено, не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици – смъртта на П. М., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 24.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева.
С присъдата ответниците по гражданския иск Т. Д. и К. Д. са осъдени да заплатят държавна такса върху уважения част на гражданския иск в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С решение № 455/30.10.2017г. по внохд № 755/2017г./образувано по жалби на ответниците по гражданския иск и гражданския ищец/ на Софийски апелативен съд първоинстанционния съдебен акт е потвърден изцяло.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира подадените в законния срок и от активно легитимирани лица жалби за допустими. Изложените в същите доводи следва да получат отделен отговор по същество, доколкото изхождат от противостоящи в процеса страни.
І. По касационната жалба на ответниците по гражданския иск Т. Д. и К. Д.:
Настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати твърдените в касационната им жалба процесуални нарушения. Неоснователно е оплакването, че при разглеждането на делото предходните инстанции са допуснали нарушение на принципите визирани в чл. 12 от НПК, с доводи за нарушение на състезателното начало и равенството на страните в съдебното производство. Цитираните принципи изискват на първо място делото да бъде разгледано и решеното от непредубеден съд, какъвто в случая е налице, тъй като е нямало основания за отвод на някои от членовете на състава на първоинстанционния и въззивния съд, а такъв не е искан и от страните. На следващо място не е налице нарушение на принципите за състезателност и равни права на страните в процеса, тъй като последните са били поставени при еднакви условия пред органа, осъществяващ ръководната функция в наказателния процес. След като наказателното производство срещу подсъдимия Д. било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и след направено искане от страна на гражданския ищец производството да продължи по отношение на предявения граждански иск, първоинстанционния съд, съобразявайки указанията дадени в ТР № 1/2013 по тълкувателно дело № 2/2012 г. на ВКС, предприел действия по конституиране като ответници по предявения и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на наследниците на починалия подсъдим Д.. За конституираните нови страни- ответници по гражданския иск- Т. Д. и К. Д.- се е явявал надлежно упълномощен от тях повереник – адв. Г., тъй като те живеят извън пределите на Р. България и не са се явявали на проведените пред инстанциите съдебни заседания. Това само по себе си не води до нарушаване на посочените в чл. 12 от НПК принципи, тъй като процесуалния закон предвижда задължително присъствие в производството единствено по отношение на подсъдимия и то в случаите предвидени в чл. 269 ал. 1 и 2 от НПК. По отношение на конституираните ответници по гражданския иск задължително присъствие не е предвидено. Те са били надлежно конституирани, редовно са уведомявани за провеждане на съдебните заседания пред първата и въззивната инстанции чрез техния упълномощен повереник, като сами са избрали процесуалното си поведение да не се явяват на провежданите съдебни заседания. На следващо място гаранция за защита на техните права и законни интереси се явява и участието на упълномощен от тях повереник. От материалите по делото се установява активно процесуално поведение от повереника им при събирането на доказателствени материали и по обжалването на постановените от инстанциите крайни актове, които са преценени от тях като нарушаващи техните права и законни интереси. С оглед на изложеното в конкретния случай се установява, че спрямо конституираните наследници на починалия подсъдим Д. са били приложени същите процесуални правила в процеса на събиране на доказателства и възможност за проверка на постановените актове, както спрямо останалите страни – прокурора и гражданския ищец. На никоя от страните не е било отнета възможността да прави доказателствени искания и да обжалва съдебните актове, които смятат, че нарушават техни права и законни интереси.
Настоящата инстанция не споделя и виждането за налично съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.. Фактическата обстановка е установена при спазване изискванията на чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК за анализ и оценка на доказателствения материал, както и при съблюдаване на правилата предвидени в чл. 13 и 14 от НПК. Предходните инстанции законосъобразно са заключили, че починалият подсъдим И. Д. е осъществил непозволено увреждане спрямо П. М. чрез нанасяне на удар в областта на корема, с което му причинил прободно-порезно нараняване в областта на коремната кухина, две разрязвания на тънките черва, едно разрязване на чреводържателя и навлизане на кръв в перитонеалната кухина, което нараняване представлявало постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Известно е, че при съпричиняване на престъпните последици следва пострадалият със своето поведение да е допринесъл за тяхното настъпване. В случая, от доказателствената съвкупност по делото не може да бъде направен извод за поведение на пострадалия, което да е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Не се установява пострадалия М. да е демонстрирал поведение чрез което да провокира починалия Д. да му причини настъпилите вредоносни последици. Напротив – от показанията на св. Ч., А. и П. се установява, че Д. се е държал агресивно спрямо пострадалия /какво и спрямо св. Б./, отправял му е закани, че ще го убие, а М. по никакъв начин не е отвръщал на проявената срещу него вербална агресия. Следователно твърдението за съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия М. следва да бъде преценено като неоснователно, тъй като не се установяват действия, с които да е съпричинил претърпените от него увреждания.
С оглед на изложеното, подадената от ответниците по гражданския иск касационна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
ІІ. По касационната жалба на гражданския ищец П. М.:
Жалбата съдържа оспорване на въззивния съдебен акт в две насоки. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните от въззивната инстанция при постановяване на въззивното решение, изразяващо се в липса на мотиви в частта досежно присъдения размер на обезщетение за неимуществените вреди. На следващо място се твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, при претенция за уважаване на иска в пълния му размер.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Не е налице релевираното касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Постановеният въззивен акт отговаря на изискванията на чл. 339 ал. 2 от НПК. С решението си в частта относно гражданския иск и в какъв размер същият следва да бъде уважен, Апелативен съд – София е проверил изцяло разсъжденията на първата инстанция като ги е приел за правилни и се е солидаризирал напълно с тях. Същевременно е изложил и свои съображения защо искът следва да бъде уважен частично за сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, както е приел и Софийски градски съд, поради което е отхвърлил изложената с въззивната жалба на гражданския ищец претенция за уважаване на гражданския иск в пълния предявен размер от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева като неоснователна. В оспореното въззивно решение в необходимата и достатъчна степен е обективирана волята на съда и е аргументиран начинът, по който е формирано вътрешното му убеждение относно основателността на гражданския иск и размерът, в който следва да бъде уважен.
На следващо място не се констатира основание за изменение на решението в гражданската му част. Настоящата инстанция не намира да е допуснато от предходните инстанции претендираното от защитата нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от инкриминираното деяние. От решаващите инстанции са съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото му определяне, като са изложени съображения, с които ВКС се съгласява. Гражданският иск е доказан по основание и е уважен в справедлив размер. Изживяните от пострадалия болки и страдания са пряка и непосредствена последица от деянието, поради което искът се явява доказан по основание. При определяне на размера им не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, действителният времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения. Съдилищата са съобразили изживения от него стрес, физически болки и страдания, създадените му затруднения, и са определили размера на дължимото му се обезщетение по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Апелативният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение към правилното отмерване на понесените от П. М. неимуществени вреди и законосъобразно е потвърдил определения от първата инстанция размер на последните на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева. Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съответен на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е в състояние да обезщети пострадалия. При така изложеното, подадената от гражданския ищец касационна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Настоящият състав констатира депозирано изрично искане за разноски от гражданския ищец, чрез повереника му адв. М. Х. в размер на 2000 лв., за което е представен договор за правна помощ, поради което направените от частният обвинител разноски пред ВКС за упълномощаване на повереник следва да бъдат възложени в тежест на гражданските ответници Т. Д. и К. Д..
Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 455 от 30.10.2017 г. постановено по в.н.о.х.д. № 755/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което изцяло е потвърдена присъда от 05.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 4853/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА гражданските ответници Т. Д. и К. Д. да заплатят в полза на гражданския ищец П. М. сумата 2000 / две хиляди/ лв., представляваща разноски пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: