3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
С., 21.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 65 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. И. и И. А. М., чрез пълномощника им адвокат Н. И., против решение от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 4959 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 3.08.2009 г. по гр.д. № 2811/2008 г. на Софийски районен съд, 66 състав за допускане на съдебна делба на земеделски земи между П. С. Д., С. П. Д., Й. П. Д., П. К. М., Л. Г. М. и С. Г. М. и отхвърляне на иска за делба по отношение на И. А. И. и И. А. М., както и отхвърляне на иска за делба на УПИ * от кв.* по плана на [населено място],[жк]заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда.
Ответниците по касационната жалба П. К. М., С. Г. М. и Л. Г. М. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като П. К. М. претендира възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба С. П. Д., Й. П. Д. и П. С. Д. не са изразили становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното:
Софийски градски съд е приел, че страните са наследници на М. М. П., Г. С. М. и Н. К. Д., като правото на собственост върху земеделските земи е възстановено на наследниците на М. М. П. с две решения и скици към тях от 1999 г. на ПК-Нови Искър, а урегулирания поземлен имот е придобит от С. М. М. и Г. С. С. при права съответно * ид.ч. и * ид.ч. По повод представените по делото завещания, чиято автентичност е оспорена, е прието, че графологичните експертизи установяват, че завещанието на С. М. М. от 19.01.1995 г. и на С. М. М. от 3.04.1991 г. са автентични, а това на С. М. М. от 10.03.1995 г. не е автентично. При отчитане универсалните завещателни разпореждания е направен извод, че правоприемници на С. М. по завещанието от 19.01.1995 г. са Н. Д. и П. Д., а на С. М. по завещанието от 3.04.1991 г. – Г. С. М.. С оглед универсалния характер на завещанията за неоснователен е счетен довода на И. И. и И. М., че същите нямат действие по отношение на земеделските земи, тъй като към момента на откриване на наследствата имотите не са били възстановени.
К. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.,1, т.2 ГПК.
По въпроса „дали експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, установява автентичността на документа” е налице противоречива съдебна практика. С решения № 202 от 24.07.2001 г. по гр.д. № 583/2000 г., ВКС, І г.о., № 493 от 9.07.2003 г. по гр.д. № 106/2003 г., ВКС, І г.о. и № 92 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 120/2011 г. на Окръжен съд-Сливен е прието, че експертиза, която установява само вероятност завещанието да е написано изцяло и подписано от лицето, посочено като негов автор, не доказва автентичността на завещателното разпореждане. Изводите на въззивния съд по поставения въпрос противоречат на тази съдебна практика, доколкото в атакуваното решение е прието, че експертното заключение, че завещанието от 3.04.1991 г. е подписано от С. М. М. и вероятно ръкописния му текст е написан от него, установява автентичността на оспорения документ.
Установена е и противоречива съдебна практика и по втория поставен въпрос – има ли действие съгласно чл.19, ал.1 ЗН и чл.90а ЗН универсално завещание, произвело действие преди реалното възстановяване на земеделски земи – доколкото с атакуваното решение е прието, че универсалното завещание има действие и по отношение на земеделските земи, чието реално възстановяване не извършено след откриване на наследствата, а с решение от 26.04.2011 г. по гр.д. № 158/2001 г. на Окръжен съд-Ловеч, че универсално завещание, извършено след заявяване на земеделски имоти, но произвело действие преди окончателното им възстановяване, няма действие по отношение на тези имоти.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 4959 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд по жалбата на И. А. И. и И. А. М., чрез пълномощника им адвокат Н. И..
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върхония касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: