О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 03.02.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 67 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. К., представляван от директора П. Д. М., чрез адв. Ю. Х. Я., срещу въззивно решение № 254/22.10.2015 г. постановено от Сливенския окръжен съд по гр.д. № 477/2015 г.
Излага доводи за неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, както и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна С. Й. И., чрез адв. Л. А., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от С. Й. И. против И. – К.. Първостепенният Котелски районен съд отменил уволнението на И., възстановил го на заеманата преди това длъжност и осъдил работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 305,73 лв. и обезщетение в размер на 1,90 лв. по чл. 225, ал. 2 КТ, както и лихва върху главниците, считано от 16.02.2015 г. до окончателното издължаване. Отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата до 720 лв. Възложил тежестта за разноските на работодателя – ответник по исковете.
Въззивна жалба е подадена от И. К. срещу първостепенния съдебен акт в частта, с която са уважени исковете.
Въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционното решение, включително и в необжалваната част.
За да постанови своето решение Сливенският окръжен съд, чрез препращане към мотивите на първата инстанция, е приел за установено, че С. И. е работил по трудов договор с И. – К. като „уредник“ с място на работа къща-музей „К. къща“ в [населено място]. Със заповед № РД 13-04/16.12.2014 г., връчена на 17.12.2014 г., И. е дисциплинарно уволнен поради извършване на нарушения, описани в седем пункта, за които работодателят е намерил, че съставляват нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 9 КТ.
Съдът установил още, че работодателят е искал предварително обяснения единствено за нарушенията, описани в точки 1, 3 и 6 от заповедта. Направил заключение, че за деянията, описани в т. 2, т.4, т.5 и т.7 не може да се налага дисциплинарно наказание поради нарушение на чл. 193 Кт.
По отношение на нарушенията, посочени в пункт 1 (неизпълнение на заповедите на министъра на културата за замяна на старите инвентарни книги с нови и поставяне на новите отчетни обозначения върху движимите културни ценности, инвентирани във фондовете на музейната експозиция) и в пункт 3 (непоказване на движими културни ценности), съдът намерил, че наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушенията и е незаконно поради нарушение на чл. 194 КТ.
По отношение на нарушението, описано в пункт 6, съдът намерил, че заповедта е немотивирана и поради това незаконна поради нарушение на чл. 195 КТ – посочено е обективното деяние: изключване на камерите за наблюдение през определени дни, но не и, че ищецът е извършител. Съдът посочил, че по правило дисциплинарно наказание се налага на работник, който виновно не изпълнява трудовите си задължения, а по начина, по който е формулирано нарушението, същото се явява неконкретизирано и немотивирано.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса (уточнен от състава на ВКС) за начина, по който работодателят следва да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание, за да се счете, че тя е съобразена с чл. 195, ал. 1 КТ. Въпросът е включен в предмета на спора и на постановеното от въззивния съд относно немотивиране на заповедта за уволнение за деянието, описано в пункт 6.
Без значение е дали в цитираните от касатора решения на ВКС е постановено, че мотивирането на заповедта за уволнение може да се извърши и чрез препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работника или служителя. В случая няма препращане към друг акт на работодателя, в който да е посочен служителят И. като извършител на деянието.
Установява се обаче противоречи между разрешението на въззивния съд при тълкуването на чл. 195, ал. 1 КТ по поставения материалноправен въпрос и разрешенията, дадени с цитираните от касатора актове на ВКС, с които е възприета принципната постановка, че заповедта е мотивирана, когато съдържанието й е достатъчно, за да се направи преценка на условието за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие между тълкуването на въззивния съд и даденото в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 377/26.10.2011 г. по гр.д. № 1962/2010 г. на IV г.о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на III г.о. на ВКС.
В изложението към касационната жалба е поставен и правния въпрос: когато дисциплинарното нарушение е осъществено в рамките на определен период, спецификата и изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, дали са изпълнени изискванията на КТ. Поддържа се противоречие между разрешението на въззивния съд и разясненията в решения по чл. 290 ГПК – решение № 676/12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г., на IV г.о. на ВКС, решение № 30/08.02.2012 г. по гр.д. № 388/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 69/07.05.2013 г. по гр.д. № 372/2012 г. на IV г.о. на ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че правният въпрос има отношение към нарушенията, описани в пункт 1 и пункт 3 от заповедта. В същото време, въззивният съд не е отказал да приеме, че нарушенията са индивидуализирани в заповедта, въпреки, че не са посочени ден и час на извършването им. Напротив, посочено, е че е налице продължавано нарушение, извършено нееднократно, чрез повтарящи се действия през определен период от време, като моментът на извършването му е целият период до прекратяване на действията или бездействията, осъществяващи нарушението. Съдът е намерил, че наказанието за нарушенията в т. 1 и т. 3 от заповедта е наложено след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, защото работодателят е узнал за тях от констатациите на назначени от него комисии, съответно на 11.07.2014 г. и на 17.07.2013 г. Заповедта за уволнение е връчена на служителя на 17.12.2014 г.
В заключение, въпросът, така като е поставен не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните от касатора съдебни актове, а и не с оглед неговото разрешаване е направен извод за незаконност на уволнението по пункт 1 и 3 от заповедта.
При така изложеното, касационно обжалване следва да се допусне с оглед хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, осъществена по отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване служебно следва да се допусне и по въпроса дали въззивният съд може да се произнесе по законосъобразността на първоинстанционно решение и в необжалваната му част. Въпросът е във връзка с въззивното решение, постановено по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, с което е потвърдено решението на първата инстанция и в необжалваната частта, с която е отхвърлена претенцията до пълния предявен размер от 720 лв. Разрешението по въпроса има отношение към допустимостта на обжалваното решение в посочената част и е по тълкуването на чл.269 и чл. 270, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 254/22.10.2015 г. постановено от Сливенския окръжен съд по гр.д. № 477/2015 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 75 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: