О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
София, 19.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5367/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Т. И.,чрез пълномощника й адв.М. Т. срещу решение № 1035/17.05.2013 г. по гр.д.№812/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба Х. В. Х. и И. П. Х., чрез пълномощника си адв.Д. Б., в писмен отговор я оспорват.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 5256/13.12.2012 г. по гр.д.№4802/2011 г. на Варненския районен съд, Х състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 21 000 лв.,представляваща половината от дължимото месечно обезщетение в размер на 700 лв. за периода 29.03.2006 г.-29.03.2011 г., за ползването на вилна сграда, намираща се в [населено място], на посочен адрес, състояща се от сутерен с площ 46,32 кв.м., първи жилищен етаж с площ 60,59 кв.м.,състоящ се от две спални,дневна, кухненска ниша със столова, баня и тоалетна, втори жилищен етаж с площ 42,07 кв.м.,състоящ се от две спални, баня и тоалетна и коридор с дрешник, построена в парцел ІV-1213 кв.32,състоящ се от 700 кв.м. по плана на „вилна зона”, подр.Е., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Въззивният съд е приел, че касаторката е собственица на ? ид.част от описания имот, както и че са налице различия с площите на същия имот, който е бил предмет на гр.д.№ 318/ 2008 г. на Варненския районен съд, по което с влязло в сила решение е допусната делба при равни дялове между касаторката и нейния бивш съпруг В. В. – син на ответниците по касационната жалба,който не е страна по делото.Направил е извод , че те са допуснати в имота от сина си, да ползват неговата част, но реално заемат по-малко от половината.Счел е, че с оглед изложените в исковата молба факти претенцията следва да се квалифицира по чл.59 ЗЗД. Отговорност по реда на този законов текст за ответниците не може да възникне,тъй като ползват имота заедно със съсобственик.Приел е ,че е налице упражняване на фактическа власт върху целия съсобствен имот от единия съсобственик по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС и че е ирелевантно дали ползващият съсобственик си служи с вещта чрез непосредствени свои действия или чрез трето лице, на което я е предоставил безвъзмездно. Счел е, че касаторката следва да защити правата си с иск по чл.31 ал.2 ЗС, а не с иск по чл. 59 ЗЗД, който е неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Касаторката извежда материалноправен въпрос, свързан с извода на въззивния съд за неприложимост на чл. 59 ЗЗД при съвместно ползване само върху част от съсобствения имот, осъществявано от ползващия съсобственик и трето лице и възможността да бъде упражнено правото на неползващия съсобственик за обезщетяването му за неосъщественото ползване на притежаваната от него идеална част от съсобствения имот с иск срещу другия съсобственик на основание чл. 31 ал.2 ЗС. Счита, че е налице противоречие на изводите на въззивния съд с ТР № 129/30.06.1986 г. ОСГК, както и че е налице противоречие в разясненията на това ТР и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. ОСГК. В тази връзка поддържа касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя въпросите:
-може ли да се приеме,че е отпаднало действието на ТР № 129/30.06.1986 г., въпреки че в ТР № 7/2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. това не е указано.Отговорът на този въпрос е извън компетентността на състав на ВКС.
-даденото в ТР № 7/2012 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. ОСГК на понятието лично ползване по смисъла на чл. 31 ал.2 ЗС приложимо ли е в случай,че съвместното ползване от съсобственика и третото лице е осъществено само върху част от имота.
-може ли да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване за ползващия съсобственик, ако последният е предоставил на трето лице безвъзмездно ползване върху общата вещ, като не е събрал граждански добиви и плодове от общата вещ.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, във всяко положение на делото, включително и в производство по чл. 288 ГПК, съдът има служебното задължение на съда да следи за валидността и допустимостта на съдебните решения.Прието е, че даденото разрешение с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК- т.10, следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост трябва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В процесния случай касационният съд констатира, че съществува вероятност да е налице произнасяне по искова молба,която е нередовна, с оглед твърдяното в нея материалноправно правоотношение между съсобственици и насочване на иска срещу ответници , които не са пасивно легитимирани и които не са от кръга на съсобствениците.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касаторите основания за допустимост на касационния контрол.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1035/17.05.2013 г. по гр.д.№812/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касаторката М. Т. И. ,че следва да заплати по сметка на ВКС сумата 420 лв. държавна такса и да представи писмен документ за това в 7-дневен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: