2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
гр. София, 28.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 527 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 10/01.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1443/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 93/03.11.2011 г. по гр. дело № 290/2011 г. на Еленския районен съд, като краен резултат са уважени предявени от П. А. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 396/05.07.2011 г. на кмета на общината-касатор, ищецът е възстановен на предишната работа на длъжността „изпълнител-куриер” при общината -касатор и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата 1 129.38 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2011 г. до окончателното плащане; в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. А. П. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен материалноправен въпрос по приложението на чл. 21 и чл. 44 от ЗМСМА, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, а именно: следва ли съкращаването на длъжност, попадаща в допълнително (а не в основното) щатно разписание на общинската администрация да се извърши след решение на общинския съвет за промяна на общата численост и структурата на общинската администрация (въпросът е уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, като в тази връзка се сочат и са представени (в преписи) решение № 284/21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 231/20.02.2004 г. по гр. дело № 1267/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
И. от касатора материалноправен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от съществено значение за изхода на правния спор по предявените искове, поради което представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността „изпълнител-куриер”, на която е бил възстановен с влязло в сила предходно съдебно решение. С решение на общинския съвет № 443/30.10.2009 г., считано от 01.11.2009 г. общата численост на персонала в общината е определена на 55 щатни бройки, като въззивният съд е приел, че по делото лисват данни тази численост на персонала в общината, както и структурата на общинската администрация, да са променени от общинския съвет към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца с атакуваната по настоящото дело заповед. В тази връзка окръжният съд е посочил, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, в компетентност на общинския съвет е да определя общата численост и структурата на общинската администрация, а в правомощията на кмета на общината, съгласно чл. 44 от ЗМСМА, е в рамките на утвърдената от общинския съвет обща численост и структура на персонала да изготви щатно разписание, с което да определи конкретните длъжности във всяка една от утвърдените структури на общината, в който смисъл е и чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА. Прието е и че на 20.06.2011 г. кметът е утвърдил длъжностно разписание на общината, с обща численост на персонала 47 щатни бройки, при взето решение на общинския съвет за 55 щатни бройки, и допълнително щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г., във връзка с ПМС № 321/28.12.2010 г. Прието е и че с така утвърдените основно и допълнително длъжностни разписания, без да е налице решение на общинския съвет за промяна в общата численост и структура на персонала в общинската администрация, заеманата от ищеца длъжност „изпълнител-куриер” е била извадена от основното длъжностно разписание и общата численост на персонала в общината, и е била включена в допълнителното щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г. Окръжният съд е приел, че освен, че липсва решение на общинския съвет за промяна в общата численост и структура на общинската администрация, утвърденото от кмета на общината на 20.06.2011 г. допълнително длъжностно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г., с което заеманата от ищеца длъжност се изважда от общата численост на персонала на общината, респ. – от длъжностното разписание и се включва в допълнителното такова, противоречи и на самото ПМС № 258/2005 г. Прието е също, че със заповед № 394/04.07.2011 г., отново без да е налице каквото и да било решение на общинския съвет за промяна в общата численост и структура на администрацията в общината, кметът на общината е наредил да се съкрати процесната длъжност „изпълнител-куриер” от допълнителното длъжностно разписание по ПМС № 258/2005 г., считано от 04.07.2011 г., т.е. две седмици след като незаконосъобразно е било одобрено последното. След издаването на заповед № 394/04.07.2011 г. е издадена и атакуваната от ищеца заповед № 396/05.07.2011 г. за прекратяването на трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на заеманата от него длъжност „изпълнител-куриер”. В заключение въззивният съд е приел, че извършените промени в длъжностното разписание и допълнителното такова на ответната община, съответно – съкращаването на процесната длъжност „изпълнител-куриер”, са извършени в грубо нарушение на закона, с оглед освобождаването на ищеца от работа, което е недопустимо. В тази връзка е посочено, че промените в длъжностното разписание и допълнителното такова по ПМС № 258/2005 г., на 20.06.2011 г. и две седмици по-късно – на 04.07.2011 г., респ. – съкращаването на процесната длъжност „изпълнител-куриер”, са извършени от кмета на ответната община в нарушение на ПМС № 258/2005 г., на чл. 21, ал. 1, т. 2 и на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, което обуславя незаконността на извършеното с процесната заповед № 396/05.07.2011 г. уволнение на ищеца.
С посоченото от касатора, решение № 284/21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е възприето друго принципно разрешение на изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос. Там е прието следното: Съгласно чл. 21, т. 2 от ЗМСМА, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат и основание за назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА.
Видно от горното, въззивният съд е решил изведения от касатора материалноправен въпрос в противоречие с решение № 284/21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, поради което е налице и соченото от касатора, допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото и представено от касатора, решение № 231/20.02.2004 г. по гр. дело № 1267/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос по приложението на чл. 21 и чл. 44 от ЗМСМА, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, а именно: следва ли съкращаването на длъжност, попадаща в допълнително (а не в основното) щатно разписание на общинската администрация да се извърши след решение на общинския съвет за промяна на общата численост и структурата на общинската администрация, който правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 284/21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно чл. 84, т. 3 от ГПК, общината-касатор е освободена от заплащането на държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 10/01.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1443/2011 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.