Р Е Ш Е Н И Е
№ 1283
гр. София, 16. 01. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на единадесети декември, през две хиляди и осма година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 318/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2 ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Н. от гр. П., Варненска област, срещу въззивно решение № 1* от 16.11.2007 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 538/2007 г., с което е оставено в сила решение № 259 от 18.12.2006 г. на П. районен съд по гр.д. № 40/2006 г., с което е допусната делба на апартамент № 8, находящ се в гр. П., ул. “. № 95, вх. “В”, трети етаж, при равни квоти между съделителите В. П. Д. и В. В. Н. и е отхвърлен иска на В. В. Н. за делба на движими вещи, подробно описани в молбата му до първоинстанционния съд.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответницата по жалбата, В. П. Д. от гр. Р., чрез повереника си адв. С от АК – Р. , в писмена защита оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявен е от В. П. Д. против В. В. Н., иск за делба на придобит от нея и ответника по време на брака им в СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. П., ул. “. № 95, вх. “В”, етаж 3. По молба на ответника, в делбената маса са включени движими вещи, подробно описани в молбата. С решение от № 259 от 18.12.2006 г. по гр.д. № 40/2006 г. на П. районен съд, е допусната делба на процесния имот при равни квоти между съделителите, за всеки по ? идеална част. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на движимите вещи и решението влязло в тази му част, поради необжалването му от страните. За да постанови своето решение в обжалваната му част, ПРС е приел, че ответникът не е доказал по-голям личен принос в придобиването на процесния недвижим имот с оглед разпоредбата на чл. 21 СК. По жалба на ответника в тази част, с решение № 1* от 16.11.2007 г. по в.гр.д. № 538/2007 г. Варненският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че ответникът не е доказал наличието на частична трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот, обосноваваща по-голям негов дял.
Въззивното решение е правилно.
Предмет на касационното обжалване е въззивното решение, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за допускане на делба на процесния апартамент при равни квоти на страните. Не се спори, че процесния имот е придобит от страните по делото по време на брака и е представлявал семейна имуществена общност. Не се спори, че апартаментът е придобит по силата на договор за замяна, материализиран в нот. акт № 14, т. І, н.д. № 517/1991 г. по описа на ПРС, с друг техен апартамент, придобит по време на брака им по реда на НДИ. Не се спори и обстоятелството, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 28.03.1997 г. решение № 17 от 20.01.1997 г. на Русенския районен съд по гр.д. № Б-299/1995 г. Спорното е твърдението на ответника, че изплащането на апартамента е станало със средства, дарени му от неговите родители. Настоящият състав споделя извода на въззивният съд, че делбата на процесния апартамент следва да бъде допусната при равни квоти между съделителите, тъй като ответникът не е доказал наличието на частична трансформация на лични средства, дарени му от неговите родители. Имотът е придобит от страните по време на брака им с договор за замяна, обективиран в нот. акт № 14/1991 г. от който договор е видно, че се извършва замяна на процесния имот с друг такъв, придобит в предходен момент от съделителите по време на брака им. На твърдението на ответника за трансформация на лични средства се противопоставя нотариалният акт по договора за замяна и оборването на неговата материална доказателствена сила може да стане единствено с писмени доказателства, с оглед забраната на чл. 133, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ за допускане на свидетелски показания. Оборването на официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, какъвто представлява нотариалният акт, може да стане и при условията на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, но по делото не е представен документ, изходящ от противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство и въз основа на него да бъдат допуснати исканите в производството пред въззивния съд свидетели. В тази вразка е неоснователно релевираното възражение в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който не е уважил искането на въззивника за изслушване на свидетелски показания в тази насока.
Поради това настоящият състав на ВКС приема, че е правилен изводът на въззивния съд, че делбата между страните следва да бъде допусната при равни квоти, тъй като процесният апартамент е придобит по време на брака им и от касатора не е оборена презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос на съпрузите.
Въззивното решението не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./. Разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 21 СК са приложени правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените по делото разноски за настоящата инстанция на основание чл. 64 ГПК/отм./, в размер на 200 лева адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* на Варненския окръжен съд от 16.11.2007 г., постановено по в.гр. дело № 538/2007 г. ОСЪЖДА В. В. Н. от гр. П. да заплати на В. П. Д. от гр. Р., деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: