О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1286
София, 12.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на шести ноември…………………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело № 4426/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Г. С. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Е. от АК-С.З., е подала касационна жалба срещу решение № 105 от 19.03.2014 година по гр.д. № 1023/2014 година на Старозагорския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1293 от 08.11.2013 г. по гр.д. № 2092/2013 г. на Старозагорския районен съд, като е отхвърлен иск на касаторката срещу Р. К. Р. от [населено място] с правно основание чл.422 ГПК – за установяване на вземане в размер на 22 763 лева, представляващо задължение за плащане в изпълнение на договор за правна помощ и съдействие от 16.11.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 805 от 20.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1383/2013 г. на Старозагорския районен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Р. К. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. Д. от АК-С. З., е депозирал отговор на касационната жалба. С него оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са представени три групи въпроси. Първата група от тях е формулирана в общотеоретичен аспект, който предпоставя отговорите: „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка и всички свързани и относими по спора факти и обстоятелства, както и доводите на страните по делото, предвид направените оплаквания във въззивната жалба, в качеството на втора инстанция по същество?” и „Може ли въззивният съд да остави без уважение исканията за събиране на доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения?”. Видно е, че съдържанието им е риторично, а отговорите – всеизвестни, тъй като се съдържат в закона и не налагат какъвто и да е коментар. Липсва и обосновка защо касаторката смята, че въззивното решение е постановено в противоречие на установената съдебна практика и закона.
Втората група въпроси са свързани с представената по делото разписка и нейното необходимо съдържание. Те са формулирани така: „Трябва ли документ, удостоверяващ получаване на парични суми, каквато е разписката, да е посочена конкретно получената сума?” и „ Каква е доказателствената тежест на приложената и приета от първоинстанционния съд разписка, като документ удостоверяващ получаване на парична суми, без да е посочена конкретно получената сума?” По тези въпроси не е посочено допълнително основание за обжалване, не е представена задължителна практика на ВС и ВКС, нито практика на съдилищата, която да е в противоречие с приетото по делото. Не е обосновано и становище за липса на практика по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от това трябва да се има предвид, че сумата по разписката е основен елемент от нейното съдържание и тя може да е определена както като абсолютна стойност, така и да е определяема съобразно заложен в нея критерий.
Останалите питания „Следва ли при направено оспорване на документ по чл.193 от ГПК, макар и частен свидетелстващ документ – разписка, съдът да открие производство по чл.193 ГПК?” и „Има ли разписката, като частен свидетелстващ документ, материална доказателствена сила, която да обвъзрва съда и следва ли при оспорване на отразеното в нея, съдът да открие производство по чл.193 от ГПК?” – са свързани с решителните мотиви на въззивното решение, че разписката „няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в нея не е нужно откриване на производство по чл.193 ГПК”.
Това становище на въззивния съд е в разрез с представени от касаторката решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – напр. № 151 от 18.03.2013 г. по т.д. № 609/2011 г. ВКС, ТК, І от.; р. № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 807/2012 г. на І г.о; р. № 249 от 12.11.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и цитираното в тях ТР № 5 от 18.10.2012 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не е съобразил обстоятелството, че оспорването на процесния документ е обосновано с изявление на пълномощника на касаторката, че подписът може да е бил поставен върху празен лист хартия, т.е. че изявлението в разписката не принадлежи на лицето, подписало документа. Това налага да се допусне касационно обжалване само по последната група въпроси, които могат да повлияят върху правилността на решението и са важни за изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 19.03.2014 година по гр.д. № 1023/2014 година на Старозагорския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката Г. С. П. от [населено място], действаща чрез процесуалния си представител адв. Д. Е. от АК-С. З., че следва в 7-дневен срок от съобщението да внесе в полза на ВКС държавна такса в размер на 455, 24 лева. При неизпълнение на указанието делото ще се прекрати.
С оглед горното след изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.