3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 844/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Д. К., чрез адв. Л. В., против решение от 7. 02. 2011 г. по гр. д. № 8241/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Б отделение. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба С. Ц. М. и И. Н. М. изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Софийски районен съд, с което е обезсилено, на основание чл. 362, ал. 2 ГПК, по предявения от С. Ц. М. и И. Н. М. против И. Д. К. иск по чл. 362, ал. 2 ГПК, решение № 403 от 234. 10. 2006 г. по гр. д. № 1348/2006 г. на Софийски градски съд, ІV Д отделение, оставено в сила с решение № 1406 от 19. 01. 2009 г. по гр. д. № 448/2007 г. на ВКС, с което въззивно решение е отменено решение по гр. д. № 6004/2005 г. на СРС, І г.о., 28 с-в и вместо него е постановено решение, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 8. 06. 2004 г., с който С. Ц. М. и И. Н. М. се задължават да продадат на И. Д. К., за сумата 25000 евро, недвижим имот – трети етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 164 кв.м., ведно с дворното място с площ от 592 кв.м., съставляващо имот пл. № 891а, в кв. 158 по плана на [населено място], кв. „О., при условие, че И. Д. К. им заплати сумата 1400 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел че в двуседмичния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД купувачът не е платил на продавача остатъка от продажната цена в размер на 1400 евро., както и че в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК съдът няма право, при преценка основателността на искането за обезсилване, да извършва преценка на обстоятелството дали неизпълнената част от задължението е незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил два правни въпроса: а/. кой е началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 362, ал. 2 ГПК в хипотезите, при които решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е потвърдено с решение на горна инстанция /в случая на ВКС/, неподлежащо на обжалване; б/. може ли в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК да се прилага чл. 87, ал. 4 ЗЗД, касаеща разваляне на договорите, и да се преценява дали неизпълнената част е незначителна с оглед интересите на кредитора. Твърди се, че по посочените въпроси има противоречива съдебна практика, както и че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Относно първия поставен въпрос /за началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 362, ал. 2 ГПК в хипотезите, при които решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е потвърдено с неподлежащо на обжалване решение на горна инстанция, в случая с решение на ВКС/ – не са налице основания по чл. 280, ал 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като съществуващата противоречива съдебна практика е преодоляна с постановено решение на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 965 от 18. 12. 2009 г. по гр. д. № 112/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., представено от жалбоподателя, и изводите на въззивния съд по този въпрос съответстват на приетото в цитираното решение. В цитираното решение на ВКС е прието по посочения по-горе въпрос, че процесуалният закон не предписва изрично съобщаване на страните на момента на влизане в сила на неподлежащи на обжалване съдебни решения или на обявяването им в срочната книга, страните са в обективна възможност сами да следят за това, поради което началният момент, от който започват да текат сроковете, свързани с влизане в сила на окончателно решение, в рамките на които следва да се реализират определени права или изпълнят задължения, е обявяването на съответното окончателно решение в срочната книга под съответен номер и на съответната дата, които се отбелязват на титулната част на съдебния акт. Този въпрос не е решен противоречиво от въззивния съд, приел в мотивите към решението си, че двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 ГПК в случая е започнал да тече от обявяване на решението на ВКС, оставящо в сила въззивното решение по чл. 19, ал. 3 ГПК, в съответната срочна книга.
Относно втория поставен въпрос /за възможността в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК да се прилага чл. 87, ал. 4 ЗЗД, касаеща разваляне на договорите, и да се преценява дали неизпълнената част е незначителна с оглед интересите на кредитора/ е доказано решаването му в противоречие с други влезли в сила съдебни решения. С обжалваното въззивно решение е прието, че в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК съдът няма право, при преценка основателността на искането за обезсилване, да извършва преценка на обстоятелството дали неизпълнената част от задължението е незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Касаторът представя влязло в сила съдебно решение на ВКС, постановено по отменения ГПК, в което се приема, че в производството по обезсилване съдът може да извършва тази преценка и, ако неизпълнената част е незначителна, да откаже обезсилване на решението /решение № 2341/27. 11. 1968 г. по гр.д. № 1685/68 г. на ВКС, І г.о./. Следва да се посочи, че по този въпрос има формирана и задължителна практика – решение № 226 от 8. 09. 2010 г. по т.д. № 141/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., приемащо, че при разглеждане на иска по чл. 362, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, независимо от особения и формален характер на производството по обезсилване, намират приложение общите правила на договорното право, включително и чл. 87, ал. 4 ЗЗД, до колкото по своята същност обезсилването е равнозначно на разваляне на двустранен договор. С оглед на горното, по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 80 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 7. 02. 2011 г. по гр. д. № 8241/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Б отделение.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя И. Д. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 80 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: