Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. София, 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1758 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на М. Х. Т. и П. И. Т. – двамата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. В, против въззивното решение № 26 от 15 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 956 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 10 май 2007 г., постановено по гр.д. № 310 по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г. и вместо него е унищожен договор за покупко-продажба до размера на 1/3 идеална част от недвижимите имот. и е прието за установено по отношение на М. и П. Т. , че С. М. от гр. Б. е собственик на 1/3 идеална част от две ливади в м. „Е” в землището на гр. Б. и Т. са осъдени да предадат на М. владението на ливадата от 9,176 декара. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснат. нарушения на материални закон, допуснат. съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторите изтъкват, че по делото не са събрани доказателства за това, че касаторката е мотивирала ищцата, нито да й е обяснявала какво ще подписва; дори ищцата да е лесно манипулируема, поддаваща се на внушение и влияние, не е установено в конкретния случай върху нея да е упражнено някакво внушение или да е била мотивирана да извърши нещо против волята си; от момента на извършването на сделката до завеждането на делото са изминали десет години, като касаторите са добросъвестни владелци и те са го придобили по давност.
Ответницата С. Г. М. , чрез процесуалния си представител адв. Г, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че са събрани достатъчно данни от свидетелските показания за въвеждането й в заблуждение; по друго дело е установено, че подписът на друга от сестрите за същата сделка е неистински; ищцата е лесно манипулируема и податлива на внушение, поради което при подписването на сделката е извършила нещо противно на истинската си воля; владението на касаторката е започнало едва след узнаването на намерението й да владее, а и касаторите не са добросъвестни владелци. В хода на процеса поради смъртта на касаторката на нейно място е конституирана дъщеря й Л. И. Х.. В писмена молба ответницата Х, чрез процесуалния си представител адв. И, оспорва жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че сделката не е нищожна поради липса на съгласие, защото умствената изостаналост на ищцата не е основание да се счете, че е налице липса на съгласие; нотариалното действие не е нищожно, защото ищцата се е явила пред нотариуса и е положила подписа си в нотариалния акт; състоянието на ищцата е такова, че не й позволява да разбира и ръководи действията си, като, макар сключена от дееспособно лице, сделката следва да се унищожи поради въвеждане в заблуждение, защото при сключването й лицето не е могло да разбира и да ръководи постъпките си и поради особеното състояние на психиката й; ревандикационният иск е основателен.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове при условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на сделка поради липса на съгласие и нищожност на нотариалното действие или за унищожаването на сделката поради грешка в предмета или умишлено въвеждане в заблуждение, както и осъдителен иск за собственост за 1/3 идеална част от едната нива, предмет на сделката. В исковата си молба ищцата сочи, че съвсем скоро разбрала, че касаторката иска да продаде земеделска земя, която била собственост на ищцата и двете й сестри и че освен констативен нотариален акт за земите имало и сделка за продажба от страна на сестрите на касаторката – дъщеря на една от тях; ищцата сочи, че никога не е давала съгласие за прехвърлянето на имота и ако се е подписала, е била въведена в заблуждение, а и договорът не е бил прочетен; ищцата освен това била неграмотна и страда от редица психични заболявания, което е било пречка да разбира ясно естеството на документа, който е подписала.
Атакуваното решение е правилно.
Страните не спорят, че с нотариален акт от 1996 г. ищцата и сестрите й продали на касаторката две ливади в землището на гр. Б., които в деня на изповядването на сделката им били признат. за собствени по силата на земеделската реституция, а единият от имотите по-късно бил продаден от касаторите на трето за спора лице, което е встъпило в процеса като помагач на касаторката. Свидетелските показания сочат, че ищцата е неграмотна, не може да чете и да пише и не може да се грижи за своите работ. , като дъщеря й държи личните й документ. и й дава пари, а ищцата е много лесно внушаема. Според съдебно-психиатричната експертиза, ищцата страда от умствена изостаналост, която се проявява в ранна детска възраст и може да се предположи, че към 1996 г. ищцата е била в идентично състояние – ищцата не може да чете и да пише, в състояние е да разбира и извършва прост. инструкции, не умее да борави с пари, наивна е и е склонна към подражание.
При тези данни изводите на съда за квалификацията на предявените искове, предвид изложените фактически твърдения, а оттам – и за порока на сделката, са правилни. Според чл. 31 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си. Неспособността да се разбират или ръководят действията по посочения текст от ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест, а липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини вън от слабоумието и душевната болест. В процесния случай умствената изостаналост на продавачката е непреходно състояние и към момента на сключването на сделката ищцата не е могла да разбира и да ръководи действията си. Ищцата е била формално дееспособна, защото към момента на сделката не е била поставена под запрещение. Нейното волеизявление обаче е опорочено, защото изхожда от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си.
На последно място, неоснователно се прави възражение за придобиване на имота по давност.становеният порок на сделката не дава възможност осъщественото върху имотите владение от страна на касаторката и съпруга й да се квалифицира като добросъвестно. Затова и двата реституирани имота не са придобит. от касаторката й съпругът й в качеството им на добросъвестни владелци.
Ответницата С. М. претендира заплащането на разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.). За касационната инстанция те са 500 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие и следва да бъдат заплатени на конституираната в процеса нейна наследница.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 15 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 956 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 10 май 2007 г., постановено по гр.д. № 310 по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г. и вместо него е унищожен договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 24 от 1 август 1996 г. по нотариално дело № 506 от 1996 г. на районния съдия при районния съд в гр. П. до размера на 1/3 идеална част от ливада в землището на гр. Б., м. “Е” с площ от 9,176 декара – имот пл. № 9* и ливада в същата местност с площ от 1,890 декара – имот пл. № 9* и е прието за установено по отношение на М. и П. Т. , че С. М. от гр. Б. е собственик на 1/3 идеална част от посочените имот. и Т. са осъдени да предадат на М. владението на ливадата от 9,176 декара.
ОСЪЖДА М. Х. Т. , ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. “. № 6, вх. А и П. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. “. № 7, да заплатят на Л. И. Х. от гр. Б., ул. “. № 1 и съдебен адрес в гр. П., ул. “. № 8, ет. 1 офис 1 – адв. И, сумата от 500,00 (петстотин лева) разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: