О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София,11.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 65 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Варненски окръжен съд, ГК, № 1* от 19.10.2009г. постановено по гр.д. № 2086/2008г., с което е отменено изцяло решение на Варненски районен съд № 2* от 01.07.2008г. по гр.д. № 7904/2007 и вместо това са отхвърлени предявените от Б. Д. В., И. Д. И., Д. Д. С., С. Д. Т., Г. Д. Г., С. Д. Г., П. Д. Ж., Ж. К. Я., Д. Ж. И. и Д. Ж. Д., чрез пълномощника им адв. М, искове срещу П. Д. П. и И. Д. Д. за признаване за установено, че Д. не са собственици на реална част с площ 325 кв.м. от ПИ № 611 по ПНИ на с.о. „А”, гр. В., при граници на частта: ПИ № 6* път, ПИ № 610 и останалата част от ПИ № 611.
Касационната жалба е подадена от Д. Д. С. чрез пълномощника й адв. Г. П. се в жалбата, че решението е неправилно. Съдът е приел за допустимо и за основателно направеното от ответниците възражение за липса на идентичност между притежавания от наследодателя и възстановения имот, като е поставил в тежест на ищците доказването на това обстоятелство. По този начин е разместена доказателствената тежест. Според жалбоподателката в тежест на ищците в случая е да докажат единствено, че им е възстановен имот с решение на ОСЗГ- В. и че в този имот попада процесната реална част от ПИ № 6* върху която имат претенции ответниците. Освен това съдът необосновано не е кредитирал заключението на приетата техническа експертиза.
Ответниците по жалбата П. П. и И. П. в писмен отговор, подаден от пълномощника им адв. К, я оспорват. Намират, че обжалваното решение е законосъобразно.
Останалите насрещни страни по жалбата – ищци в процеса не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост от ищците в качеството им на лица, на които е признато правото на собственост върху нива от 5 дка в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ срещу ответниците в качеството им приобретатели на имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е уважен отрицателния установителен иск за собственост, Варненски окръжен съд е приел, че ищците носят доказателствена тежест да установят, че имотът, върху който им е признато право на реституция, е идентичен с процесния имот, за който ответниците са се снабдили с титул за собственост. С оглед на събраните доказателства и по-конкретно на приетата във въззивното производство техническа експертиза съдът е достигнал до извод, че местностите „Б”, в която се намира предоставения за ползване имот, и „Д”, в която е възстановения на ищците имот, не са идентични местности. С оглед на това съдът е приел, че липсва материалноправна легитимация за ищците да отричат правото на собственост на ответниците и съответно, че искът е неоснователен.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е в производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост, основан на решение на ОЗСГ, ответникът да оспорва материалноправната легитимация на ищците с твърдение, че липсва идентичност между притежавания от наследодателя и възстановения имот и в чия тежест е доказването на тази идентичност. Твърди се, че изводите на съда в обжалваното решение са в противоречие с трайната практика на ВКС по този въпрос, установена в няколко посочени и представени решения – основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. В подкрепа на второто основание жалбоподателката е посочила, че във Варненски съдебен район са висящи множество дела, образувани по идентични казуси.
При преценка на приложените съдебни решения, а именно: Решение № 122 от 17.03.2006г. по гр.д. № 2436/2004г., ІVа г.о., Решение № 971 от 27.10.2008г. по гр.д. № 3343/2007г. на І Г. О., Решение № 426 от 21.07.2009г. по гр.д. № 2713/2008г. на ІІ г.о. и Решение № 1* от 05.12.2008г. по гр.д. № 2570/2007г. на ІІ г.о. съдът констатира следното: В първото решение е прието, че ответниците не могат да оспорват легитимацията на ищците, чиято собственост е възстановена по ЗСПЗЗ, с възражение, че наследодателят им не е бил собственик на имота, след като самите те не предявяват такива права. Решение № 1082/2008г. дава идентично разрешение: когато ответникът не притежава качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот той няма правен интерес да оспорва принадлежността на правото на собственост към патримониума на възстановения собственик с оглед конститутивното действие на административния акт за възстановяване на собствеността, а също и не може да твърди, че не е налице идентичност между възстановените имоти с притежаваните преди масовизацията. Решение № 971/2008г. не третира директно формулирания от жалбоподателката въпрос. Решение № 426/2009г. е постановено в производство по чл. 290 ГПК. Според даденото в него разрешение в специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползувател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на §4а от ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота. В обжалваното решение съдът е приел обратното като е допуснал оспорване правата на възстановените собственици и е поставил в тяхна тежест доказването на идентичността между притежавания от наследодателя и възстановения имот. Тъй като решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се включват в обхвата на т.1 на чл. 280 ГПК и в случая е налице противоречие между обжалваното решение и такова решение, а именно Решение № 426/2009г., то е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решенията №№ 122/2006г. и 1082/2008г. са в същия смисъл като Решение № 426/2009г. Те съставляват част от незадължителната съдебна практика, което обуславя основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, каквото не е въведено изрично от жалбоподателката.
Не може да се приеме наличие на основание по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, което е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона с цел отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, както и когато съдът за първи път се произнася по даден въпрос или изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая е налице задължителна практика по приложение на закона и няма основание същата да бъде изоставяна. Наличието на висящи дела по сходни казуси само по себе си не обосновава допускането на обжалването с оглед развитието на правото, както счита жалбоподателката.
Предвид изложеното с оглед наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 1* от 19.10.2009г. постановено по гр.д. № 2086/2008г. по жалбата на Д. Д. С..
У. на жалбоподателката Д. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или след изтичане на срока за изпълнението им.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: