О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София 03.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 883 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Х. А. чрез адв.Н. Л. срещу решение № 1264 от 8.03.11г.по в.гр.дело № 487/11г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 28.07.10г.по гр.дело № 44 267/09г.на Софийски районен съд,68 състав и са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочат основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 26 от 23.07.09г.,с която управителят и прокуристът на [фирма] са прекратили трудовото правоотношение с ищеца И. Х. А. от длъжността”системен инженер електро” на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че ищецът не може да се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 КТ като страдащ от захарна болест,тъй като не е изпълнил задължението си по чл.37.7.2 от Правилника за вътрешния трудов ред да уведоми работодателя за своето заболяване.Изложени са съображения,че е допустимо работодателят да обективира решението си за намаляване на персонала съобразно с намаления обем на работата в самия акт за прекратяване на трудовото правоотношение.Прието е,че трудовата функция,осъществявана от ищеца е единствена по рода си,поради което за ответното дружество не е имало задължение да извърши подбор.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставеният от жалбоподателя въпрос допустимо ли е при уволнение поради намаляване обема на работа самата уволнителна заповед да замества нарочното решение на компетентния орган на работодателя,прието по надлежния ред, за намаляване на персонала, е от значение за изхода на делото и от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
Процесуалният въпрос относно допустимостта на доказателствата,които могат да се представят пред въззивната инстанция не е обусловил правните изводи на съда,поради което по този въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК.Приложените към въззивната жалба писмени доказателства се отнасят до извършен от комисия подбор,а въззивният съд е приел,че заеманата от ищеца длъжност е била единствена и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор при прекратяване на трудовото му правоотношение.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК –разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Жалбоподателят не е посочил правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения.
Тъй като спорът е трудов жалбоподателят И. А. не дължи заплащане на държавна такса.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1264 от 8.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 487/11г.на Софийски градски съд на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.