Р Е Ш Е Н И Е
№ 1291
гр.София, 20. 12. 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Трето гражданско отделение ,в съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 235 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на З. Д. К. против решение № І* от 5.09.07г.по гр.дело № 787/06г.на Бургаския окръжен съд в отхвърлителната му част. С въззивното решение е отменено решение № 109 от 7.06.06г.на Районен съд П. по гр.дело № 314/05г.и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на Р. П. М.,С. С. М.,В. Д. Г. ,Г. Я. Г.,С. Д. С.,Н. Г. С.,Г. Д. А.,П. Д. К. и С. Д. В.,че З. Д. К. е собственик на основание изтекла придобивна давност на 5/6 ид.части от недвижим имот,находящ се в с. А.,община П. ,представляващ УПИ * в кв.33 по плана на селото,целият с площ от 995 кв.м.,ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда-тип бежанска,цялата с площ от 40 кв.м.,като искът е отхвърлен за останалата 1/6 ид.част от описания имот.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК/отм./Искането е решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което касаторката да бъде призната за собственик по давност на целия имот.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,приема,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
По делото е установено,че ищцата З ответниците Р,П. К. ,С. В. ,В. Г. ,С. С. и Г. А. са наследници на Д. М. ,починала на 22.04.78г.,като първите четири са нейни дъщери,а следващите три-внуци и наследници по заместване на починалата през 1982г.дъщеря К. А. Първият съпруг на Д. М. – Д. Д. е починал през 1944г. На 2.11.49г.е сключила граждански брак с П. М. ,починал на 3.06.1994г. С нот.акт № 186/75г.наследодателката Д. М. се легитимира като собственик по наследство и давност на два парцела- п.ІІ-31 в кв.33 по плана на с. А.,застроен с жилищна сграда-тип бежанска,който съдържа 1158 кв.м.,от които собствено място 931 кв.м. и п.ІІІ-31 в кв.33 по плана на селото,в който се намира част от жилищната сграда и съдържа 1000 кв.м.,от които собствено място 962 кв.м. Предмет на предявения установителен иск за собственост е УПИ-ІІ-31в кв.33 с построената в него едноетажна жилищна сграда-тип бежанска,като ищцата З твърди,че сама е владяла процесния имот повече от 10 години и го е придобила по давност.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че след смъртта на наследодателката Д ищцата З е упражнявала фактическата власт върху целия имот,като е владяла собствената си ид.част от имота,а по отношение на останалите сънаследници е имала качеството на държател. Изложил е съображения,че извършената съдебна спогодба по гр.дело № 89/90г.на РС П. не е могла да породи правно действие поради това ,че при сключването й не са участвали всички осем сънаследници,което води до нищожност на делбата съгласно чл.75 ал.2 от ЗН. От свидетелските показания и с оглед процесуалното поведение на ответниците Р,П. К. ,В. Г. ,С. С. и Г. А. и конституираните като ответници техни съпрузи ,които признават иска,съдът е приел за доказано,че ищцата е придобила по давност идеалните части на посочените съсобственици. По отношение на идеалната част,притежавана от сестрата на К. С. В. е счел,че не е могла да бъде придобита по давност,тъй като В. е упражнявала владение върху имота,изградила е две стаи още докато наследодателката е била жива,като ги ползва и понастоящем,отдавайки ги под наем. За тази част -1/6 ид.ч. съдът е отхвърлил предявения установителен иск ,като е признал собственически права на ищцата върху 5/6 ид.части.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Поддържаният в касационната жалба довод,че отдаваните под наем две стаи от С. В. не касаят спора по настоящото дело,е основателен. Видно от заключението на вещото лице А. Н. и скицата към него –приложение № 3, изградената от С. В. незаконна постройка пред 1981-82г. се намира изцяло в УПИ-ІІІ,съседен на процесния УПИ-ІІ. Този извод не противоречи на свидетелските показания,които се отнасят до целия имот от 2 дка,притежаван от наследодателката Д които установяват,че стаите,които С. В. отдава под наем имат отделен вход,а дворното място и старата къща –бежански тип се ползват само от З. К. Може да се направи обоснован извод,че и по отношение на ответницата С ищцата е проявила намерението си да владее като собствен процесния парцел. Доводът,който се прави в касационната жалба,че В. не е съсобственик на имота след делбата от 1990г.,е неоснователен. От представения препис от съдебния протокол по образуваното производство за делба не може да се установи самоличността на всички лица,участвали в него. Подписалите спогодбата лица са седем,а към момента на сключването й наследниците на Д. М. са били осем – четири дъщери,трима низходящи на починалата преди нея дъщеря К. А. и преживял съпруг П. Ето защо,обоснован е изводът на въззивния съд,че извършената делба е нищожна и квотите в съсобствеността на парцела са запазили разпределението си съобразно наследяването по закон.
По изложените съображения предявеният установителен иск по отношение на притежаваната от С. В. 1/6 ид.част от процесния имот е основателен и следва да бъде уважен.
Въззивното решение е неправилно в обжалваната част,с която е отхвърлен установителния иск за 1/6 ид.ч. от имота,като е прието,че за тази част ищцата не е могла да го придобие по давност. В тази му част решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано– основания за отмяна по чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК/отм./
В останалата част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І* от 5.09.07г.на Бургаския окръжен съд,постановено по гр.дело № 787/06г.в частта,с която е отменено решение № 109/7.06.06г.по гр.дело № 314/05г.на Районен съд –Поморие и е отхвърлен предявения установителен иск за собственост на основание придобивна давност за 1/6 ид.част от УПИ * в кв.33 по плана на с. А. ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда-тип бежанска,както и в частта,с която З. Д. К. е осъдена да заплати на С. Д. В. сумата 107.50 лв /сто и седем и петдесет/деловодни разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. М.,С. С. М.,двамата от гр. С.,ул.”С”№ 2*,двамата от гр. Б.,ЖК”М”бл.420 ,вх.4,ет.4,С. Д. С.,Н. Г. С.,двамата от гр. Б.,ЖК”М”бл.9 вх.7,Г. Д. А. от гр. Б.,ул. Любен К. ”№”Велико Т. ”№”С”№ 20,че З. Д. К. от с. А.,община П. ,ул.”Ш”№ 29 е собственик на основание изтекла придобивна давност на 1/ 6 ид.част /една шеста/ от недвижим имот,находящ се в с. А.,община П. ,представляващ УПИ * м кв.33 по плана на селото,целият с площ от 995 кв.м.,ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда-тип бежанска,цялата с площ от 40 кв.м.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.