О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
Гр.С., 13.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5516 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 6.06.2014г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав, по г.д.№.3502/14г. – с което решение на СРС, ІІ ГО, 63с., от 4.02.2014г., постановено по г.д.№.41519/13г., е отменено, като дисциплинарното уволнение на Д. М. П., извършено със Заповед №.Н-136/5.03.13г., е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, тя е възстановена на длъжност кондуктор – Превозна служба С. ПЦ С. при [фирма] на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и й е пресъдено 4498,44лв. обезщетение за периода 3.09.13г.-3.03.14г. на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ.
Ответната страна Д. М. П. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е намерил предявените от ищцата искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за основателни и, като е отменил първоинстанционното решение, ги е уважил. Съдът е приел, че ищцата – работила на длъжност кондуктор в ответното предприятие, като е оставила да пътува пътник без да издаде превозен документ и без да предприеме действия по събиране на сумата или приканване на пътника да слезе, с информиране за проблема на началника на влака, не е изпълнила възложената й работа съответно на правилата, изрично установени от работодателя /Инструкцията за влаковия кондуктор/. Заключил е, че това поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 КТ – като несъбирането на сумата за билет /цена на превоза/ за работодателя е било и имуществена вреда. Посочил е, че дисциплинарната заповед е мотивирана и съответства на изискванията на чл.195 КТ, че е била спазена процедурата по чл.193 КТ, както и предвидените в чл.194 КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание. Отразил е, че доколкото по делото не е установено ищцата да е взела 1 лев от пътуващата без билет пътничка, при липса на установени злоумишлени действия /преднамерени действия с цел извличане на имотна облага/, не е установено тя да е злоупотребила с доверието на работодателя. При тези обстоятелства, доколкото злоупотреба с доверието на работодателя не се установява, при установения състав на дисциплинарно нарушение по чл.187 т.3 КТ /единствено неизпълнение на възложената работа/, при съвкупната преценка на обстоятелствата по нарушението, наложеното дисциплинарно наказание уволнение не съответства на тежестта на извършеното /чл.189 ал.1 вр. с чл.190 ал.2 КТ/. Изложени са мотиви, че се касае за единично бездействие по отношение на един пътник /жена с бебе, без достатъчно средства да плати цената на пътуването/ при несъбран приход за работодателя в размер на малката сума от 6лв. /цената на билета/, а дисциплинарното минало на ищцата също не може да обоснове в достатъчна степен предприетото уволнение.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 КТ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителната практика на ВКС по следните въпроси: 1. „Следва ли да има умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина когато е квалифицирано като злоупотреба с доверие?” /реш. №.86/25.05.11. по г.д.№.1734/09г., ГК, ІV ГО на ВКС, реш. №.513/14.01.13г. по г.д.№.1559/11г./; 2. „Следва ли да има имуществена вреда при злоупотреба с доверие и не е ли достатъчна самата възможност за вредоносен резултат?” /реш. №.379/11.10.11 по г.д. №.100811г., ГК, ІV ГО, реш. №.3/12.03.12 по г.д.№.1325/12г./; 3. „При преценка тежестта на нарушението следва ли да се изследват предишните наказания на ищеца при положение, че са заличени с оглед на цялостното отношение на работника/служителя към изпълнението на трудовите му задължения?” /реш. №.106/12г. по г.д.№.1275/11г., ІІІ ГО на ВКС, реш. №.227/12г. по г.д.№.1417/11г. на ІІІ ГО на ВКС, реш. №.207/2.08.12г. по г.д.№.1218/11г./; 4. „Възможно ли е съдът да признае незаконността на уволнението на основание, което не се претендира от ищеца?” /реш. №.503/5.01.12г. на ВКС по г.д.№.77/11, ГК, ІV ГО, реш. №.665/1.11.10г. по г.д.№.242/09г., ІV ГО на ВКС, реш. №.84/28.02.12г. по г.д.№.1430/11г. на ІV ГО на ВКС/; 5. „Следи ли въззивният съд служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и следва ли да се произнася по доклада след като няма оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада?” /ТР 1/9.12.13г. по т.д.№.1/13 на ОСГТК на ВКС/; 6. „Какви действия следва да предприеме въззивният съд, когато доклада по делото по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд е непълен или неточен /ТР 1/9.12.13г. по т.д.№.1/13 на ОСГТК на ВКС/; 7. „Кои получени през последния месец допълнителни трудови възнаграждения следва да се приемат за такива с постоянен характер?” /реш.№.727/6.12.10г. по г..д№.432810 на ІІІ ГО на ВКС/; 8. ”Следва ли при преценка тежестта на нарушенията да се вземе предвид характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение?” /реш. 227/29.06.12г. по г.д.№.1417/11г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия изведен въпрос /т.1/, който е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Съгласно същата неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността; нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател; злоупотреба с доверието на работодателя е налице когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос от значение за изхода на спора в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 139,97лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6.06.2014г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав, по г.д.№.3502/14г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 139,97лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ