4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София,10.01.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 139/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Н. от [населено място] против решение № 525 от 15.11.2011 г. по в. т. д. № 1028/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 421 от 08.08.2011 г. по т. д. № 378/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу В. В. Н. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 35 185.62 лв. /равностойност на 17 990.40 евро/, произтичащо от запис на заповед от 05.09.2007 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК от 26.04.2010 г. по ч. гр. д. № 5493/2010 г. на Пловдивски районен съд.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че изводът на въззивния съд за дължимост на исковата сума е резултат от необсъждането на възражението за наличие на връзка между записа на заповед, за която същият е издаден, и сключения между страните договор за лизинг № 182 от 05.09.2007 г. Според касатора, решаващият състав не е взел предвид обстоятелството, изрично заявено във въззивната жалба, за допуснато в първоинстанционното производство процесуално нарушение във връзка с доклада по делото и по-конкретно – че в същия не е отразена липсата на важно за спора доказателство – договора за лизинг, както и че след приемането му във въззивното производство това доказателство неправилно е оценено като неустановяващо връзка между каузалното и менителничното правоотношение.
Именно с въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за неговото издаване е аргументирано и допускането на касационното обжалване. По отношение на него касаторът поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС при действието на отменения ГПК – решение № 229 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 899/2000 г. на V г. о.; решение № 125 от 25.07.2005 г. по гр. д. № 528/2004 г. на V т. о.; решение № 1231 от 11.05.2006 г. по т. д. № 530/2005 г. на ІІ т. о.; решение № 1270 от 20.10.1999 г. по гр. д. № 564/1999 г. на V г. о.; решение 0 1221 от 30.11.2000 г. по гр. д. № 1305/2000 г. на V г. о. и решение № 615 от 20.08.2007 г. по т. д. № 283/2007 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор и становище от 06.02.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу В. В. Н. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 35 185.62 лв. /равностойност на 17 990.40 евро/ по заповед за незабавно изпълнение от 26.04.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 5493/2010 г. на Пловдивски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 05.09.2007 г., въззивният съд е приел за безспорно доказано съществуването на вземане за посочената сума в полза на ищеца [фирма], [населено място] срещу В. В. Н. от [населено място] – издател на записа на заповед. Този извод е мотивиран с приетата от решаващия състав недоказаност на възражението на ответника по иска за връзка между процесния запис на заповед и сключения между страните договор за лизинг № 182 от 05.09.2007 г., приобщен към доказателствения материал в хода на въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Според въззивния съд, в нито една от клаузите на договора не е упоменато и предвидено гарантиране на ежегодните задължения на лизингополучателя чрез записа на заповед, в т. ч. и за 2009 г., като подобна връзка не може да се извлече и от съдържанието на останалите представени по делото писмени доказателства.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос, който безспорно е от значение за изхода на конкретното дело, е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за долустоящите съдилища съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, според която, в производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК, при твърдение на някоя от страните за наличие на каузално правоотношение, ищецът следва да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът – неговото погасяване. В този смисъл са: решение № 128 от 23.10.2012 г. по т. д. № 561/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 105 от 03.07.2012 г. по т. д. № 564/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 149 от 05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на І т. о. и др. С оглед съществуването на задължителна съдебна практика по релевантния за спора въпрос, настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани представените от касатора решения, постановения по реда на отменения ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 525 от 15.11.2011 г. по в. т. д. № 1028/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на В. В. Н. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 703.71 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: