3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1821/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. З. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв.Б. срещу определение, обективирано в решение № 1871 от 23.11.2012 г по гр.дело № 1948/2012 г на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 25.1.2012 г на СГС, 1-12 състав по гр.дело № 10500/2009 г.С първоинстанционното определение СГС е оставил без уважение искането по чл.248 от ГПК за изменение на определението, с което на чл.78 ал.5 от ГПК е намалил заплатеното адвокатско възнаграждение на 5 000 лв.В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и вместо него постановено друго, с което бъде присъден изцяло заплатения от страната на пълномощника адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба Ж.” Български художник” оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана срана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неснователна.
С решение № 1871 от 23.11.2012 г, постановено по гр.дело №[ЕИК] г Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав е потвърдил решение № 6701 от 12.12.2011 г на СГС, ГО, 1-12 състав по гр.дело № 10500/2009 г.Със същото решение е потвърдено определението на СГС, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на определението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв, след отчитане нормата на чл.78 ал.5 от ГПК
С определение № 379 от 1.8.13 г, ВКС, Първо ГО е спрял производството по ч.гр.дело № 1822/13 г до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 6/12 г на ОСГТК на ВКС на основание чл.229 ал.1 т.4 поради преюдициалност.
Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос, за който се подържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и по който съществува противоречива практика-основание за допускане по касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е „при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК, обвързан ли е съдът с предвиденото в пар.2 от Наредба № 1/9.7.2004 г ограничение или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.”С ТР № 6/12 г е прието, че с § 2 ДР Наредба №1/2004г. се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, като се въвеждат правила за процедиране на съда и се допълва разпоредба на ГПК, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на Висшия адвокатски съвет. Обсъжданата наредба е подзаконов нормативен акт, поради което при противоречие с основен нормативен акт, правораздавателният орган е задължен да приложи акта от по-висока степен – чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая § 2 ДР Наредба № 1/2004г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК, като променя, без да има такава правна възможност, процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА. Намаляването на адвокатското възнаграждение по този ред не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. То е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, поради което следва да се приеме, че разпоредбата на § 2 ДР Наредба №1/2004 г. влиза в противоречие и с този принцип, тъй като ограничението за намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение до трикратния размер на минималното дължимо в много от случаите дерогира правото на страната по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Поставеният от касатора процесуално правен въпрос е разрешен в пълно съответствие с даденото по-горе разрешение поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото посочените от касатора определения са постановени преди датата на приемане на ТР І 6/12 г, с което противоречивата практика е уеднаквена.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело № 1821/13 г на ВКС, Първо ГО.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение, обективирано в решение № 1871 от 23.11.2012 г по гр.дело № 1948/2012 г на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 25.1.2012 г на СГС, 1-12 състав по гр.дело № 10500/2009 г .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.