4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
София, 14.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Д. Ц.
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6140 /2013 год.
Производството е по чл. 304 и сл. ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 82506 от 3.8.2012 г, подадена от [фирма], представлявано от управителя А. Ф. К., подадена чрез пълномощника му адв.П. К. за отмяна на влязлото в сила на 1.2.2011 г решение № 520 по гр.дело № 955/2010 г на Върховният касационен съд на РБ, Второ гражданско отделение, с което е признато за установено по отношение на С. И. О. и Е. П. О., че А. А. Т. и К. А. Т. са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] на [улица], във вх.В, на петия етаж, а именно апартамент № 35, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 94, 63 кв.м при съседи : [улица], стълбище и тераса, ап.36, ап. на Г.П. и Г., заедно с принадлежащото му таванско помещение с площ от 12, 70 кв.м, при съседи : [улица], коридор, таван на Н. Т. и таван на С. Велен, както и с избено помещение с площ от 8, 78 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото върху което е построена сградата, като на основание чл.108 от ЗС е осъдил С. И. О. и Е. П. О. да предадат на А. А. Т. и К. А. Т. владението върху описания имот.Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от С. И. О. и Е. П. О. против А. А. Т. и К. А. Т. иск за установяване правото им на собственост върху гореописания недвижим имот.
Молбата на [фирма] е подадена на основание чл. 304 ГПК вр.чл.303 ал.1 т.1 от ГПК като се твърди, че решението разпростира силата си и по отношение на молителя като приобретател на спорния имот. Молителят подържа и основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК- налице е новооткрито доказателство, а именно копие от нотариално публично завещание, както и ново обстоятелство, обективирано в удостоверение на Службата по вписванията, удостоверяващо недействително нотариално действие, тъй като в представеното по делото завещанието не е посочено името на извършилия го нотариус.
Ответниците по молбата А. А. Т. и К. А. Т. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника им адв.Р. К..Подържат, че молбата е недопустима, тъй като молителят не е трето лице по смисъла на чл.304 от ГПК.Същият не е необходим другар на С. и Е. Орозови по смисъла на чл.216 ал.2 от ГПК, следователно не може да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, както и да се позовава на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК тъй като няма качеството на страна по делото.
При проверката по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и затова следва да се остави без разглеждане.
От данните по делото е видно, че искът по чл.108 от ЗС е предявен на 29.12.1998 г.На 10.8.2009 г [фирма] е продал на [фирма] процесния апартамент.На това основание твърди, че решението, с което се отричат правата на неговите праводатели има действие и спрямо него и затова е следвало да участва като страна в делото.Поради неучастието му по делото моли решението да се отмени на основание чл. 304 ГПК.Евентуално подържа основание по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Молбата е подадена от лице, което не е било страна по делото.
Отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.304 от ГПК може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т. е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участващите в производството по делото лица. Следователно, легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В случая обаче подобна хипотеза не е налице-молителят е придобил правото на собственост върху имота на 10.8. 2009 г и няма качеството на необходим другар на ответника по иска. Решението по ревандикационен иск е непротивопоставимо на лице, което претендира, че е собственик, но не е било страна по делото.Това е така поради обстоятелството,че прехвърлителят на недвижим имот не е необходим другар с приобретателя по сделката, когато по предявен иск се отрича правото на собственост на приобретателя, тъй като не е налице еднаквост на спорното правоотношение и решенията спрямо другарите може и да са различни – дори да се отрече правото на собственост на прехвърлителя, приобрателят пак да бъде признат за собственик, например ако е придобил имота по давност.
Молителят не разполага с правомощието да иска отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като сочената хипотеза е неприложима.Тази разпоредба дава възможност на страна по делото да иска отмяна на влязлото в сила решение, ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, и които са от съществено значение за делото.
Безспорно е че молителят не е бил страна в процеса и не може да иска отмяна на посоченото основание.
Молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.12.2013 г, с което е даден ход за разглеждане на спора по същество по молба вх.№ 82506 от 3.8.2012 г, подадена от [фирма]
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 82506 от 3.8.2012 г, подадена от [фирма], представлявано от управителя А. Ф. К., подадена чрез пълномощника му адв.П. К. за отмяна на влязлото в сила на 1.2.2011 г решение № 520 по гр.дело № 955/2010 г на Върховният касационен съд на РБ, Второ гражданско отделение,
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.