Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.София, 26.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 3306 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА.
Предявен е иск от Д. К. Димитров от [населено място] за отмяна на решение № 533/23.04.2015г. на арбитър ad hoc Б. Г., постановено по арб.дело № 533/2015г., с което Д. Димитров е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 3944,43 лв. със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът поддържа, че не е подписвал писмен договор и не е подписвал арбитражни клаузи, подписал се е на празна бланка, която в последствие е била запълнена със съдържание, което към момента на подписването не му е било известно. Поддържа, че не е бил уведомяван за арбитражното дело и не е бил призоваван за арбитражното заседание, нито му е бил връчен препис от арбитражното решение. Узнал е за тези факти след като му е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20158380408584 на ЧСИ рег. № 838 с район на действие СГС. Моли за отмяна на арбитражното решение.
Ответникът [фирма], [населено място] в подадения от него писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на иска. Прави възражение, че в договора за револвиращ заем ищецът е посочил адрес за кореспонденция в [населено място], където чрез куриерска фирма са били доставяни съобщение за арбитражното дело и арбитражното решение и са правени няколко опита за връчване, но лицето не е било открито. Според чл.13.4 от ОУ съобщенията за арбитражното производство се изпращат на адреса, посочен за кореспонденция в договора и се считат за получени от адресата на петия работен ден от изпращането им от арбитъра.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение. Настоящият състав не споделя възражението на ответника за изтекъл преклузивен срок към датата на подаване на исковата молба от Д. Димитров пред ВКС – 30.10.2015г. Позоваването на чл.13.4 от Общите условия към договор за револвиращ заем не би могло да бъде възприето, тъй като товарителница № 1051005895701 на [фирма], съдържаща решение № 533/23.04.2015г. на арбитър ad hoc Б. Г., е изпратена само на единия от посочените в договора адреси и не отразява данни за връчителя : име и фамилия, подпис, датата на доставката, основание за връщане на пратката.
По основателността на исковата молба:
Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на липса на арбитражно споразумение, поради неподписване на такова от страна на ищеца, на осн. чл.47,т.2 ЗМТА, е неоснователен. Съобразно уточнението в открито съдебно заседание не се оспорва подписът на ищеца за клиент върху договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 14.05.2012г., а и според наведените в исковата молба обстоятелства не се оспорва, че Д. Димитров реално е получил вписаната като дадена в заем сума от 1800лв. Част от съдържанието на горепосочения договор касае обективираното изявление на клиента-заемател, че е запознат с Общите условия към договора, които са му били предадени при подписване и които той приема. В настоящия процес не се доказва с допустими за това доказателствени средства, че в конкретния случай Д. Димитров се е подписал на празна бланка и тя в последствие е била попълнена със съдържанието, което е обективирано върху представения по арбитражното дело договор. Позоваването на заповед на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на ответника да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по см. на чл.68е,ал.2,пр.3 вр. чл.68г, ал.4 З., и решение на ВАС, е неотносимо към спора. Съобразно чл. 68м, ал.1 З. потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд. На осн. чл.68м, ал.2 З. влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна. Следователно законът предвижда задължителна за гражданския съд сила на влязлото в сила решение на ВАС относно констатираната с ИАА нелоялна практика само във връзка с предприето от потребителя упражняване на право по разваляне на договора и претендиране на обезщетение поради наличие на такава практика. Настоящето исково производство не попада в тези две хипотези.
Следователно наличието на подпис на ищеца след обективираното изявление, че са му били предоставени ОУ и той е запознат с тях и е съгласен с клаузите му, представлява признание за неизгодни за подписалия го факти и обвързва решаващият съд с материална доказателствена сила. Видно от чл.13 от ОУ към процесния договор между страните е сключена арбитражна клауза, която предвижда компетентност и на едноличен арбитър по всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора за револвиращ заем, като в посочената клауза е изрично посочен поименно и арбитър ad hoc Б. Г.. Ето защо оплакването на ищеца, че не е подписвал арбитражна клауза е неоснователно.
По отношение на иска за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47,т.4 ЗМТА:
От съдържащите се по арбитражното дело доказателства е видно, че призовката за арбитражно заседание и препис от исковата молба по арб.д. № 533/15г. на арбитър ad hoc Б. Г. са били изпратени на Д. Димитров на посочения в договора адрес за кореспонденция – [населено място] , [улица] . В приложената товарителница № 1051005723684, издадена от [фирма], липсва оформяне от връчителя на полето, касаещо описание на опита за доставка. В прикачените към товарителницата два броя разписки за неуспешно предаване на пратки, също издадени от куриерската фирма с посочване на цитираната товарителница, е удостоверено с вписване на име на връчителя и негов подпис, че на 02.04. и 03.04.2015г. са правени опити за връчване на пратката по товарителницата, но същите са неуспешни с отразено основание № 5. Съобразно представено в настоящето производство удостоверение, изходящо от [фирма], под № 5 куриерската фирма удостоверява „отсъствие“ на адресата.
Неоснователно е позоваването от ответника „Профи Кредит България“ Е. на чл.13.4 от ОУ: В същия не се урежда хипотеза на презумпция за връчване на адресата, ако съобщението до него е изпратено на адреса за кореспонденция, посочен в договора за револвиращ заем. Визираната клауза изрично регламентира, че призовките и съобщенията по арбитражното дело следва да се връчват на посочените в договора адреси, а в случая освен адресът за кореспонденция в [населено място] е вписан и постоянният адрес на заемателя в [населено място], където той не е призоваван. Отделно от това, за да се приложи фингираното връчване, в посочената разпоредба като причини за неполучаване на пратката е предвидено: отказ да се получи, непотърсени, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Следователно отразената от куриерската фирма причина за връщане на пратката – отсъствие, не е сред изброените по-горе. Следва да се има предвид, че е недопустимо по волята на страните да се дерогира законовата разпоредба на чл.31 ЗМТА вр. чл.27 ЗМТА, изискващи редовна искова молба и нейното реално връчване на ответника по арбитражното дело, както и действителното уведомяване на последния за насроченото открито съдебно заседание. В съдебната практика на ВКС – Решение 189/17.12.2014г. по т.д. № 1605/2014г. на ВКС, II т.о.; Решение № 190/05.01.2016г. по т.д. № 3126/2014г. на ВКС, II т.о. по приложението на чл.31 ЗМТА се приема, че редовното призоваване на ответника за открито арбитражно заседание съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл.47,т.4, пр.2 и 3 ЗМТА предпоставки – неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него, поради което атакуваното арбитражно решение следва да се отмени, а делото да се върне на арбитъра за ново разглеждане.
С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него разноски в размер на 490,86лв.
Водим от горното, ВКС, ТК, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 533/23.04.2015г. на арбитър ad hoc Б. Г., постановено по арб.дело № 533/2015г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] , [улица],бл.53 Е, вх.В, представлявано от управителите З. Р. и С. Н., да заплати на Д. К. ДИМИТРОВ ЕГН [ЕГН] ОТ ГР.И.,кв.“В. А.“ [жилищен адрес] сумата от 490,86лв., представляваща извършени от последния съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: