3
3
Определение по т. д. № 2737/13г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2737/2013 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№130
София, 21.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2737 описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. Н. Ц. срещу въззивно определение № 2548/30.11.2012 г. по гр. д. № 1432/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 69/12.01.2010 г. по т. д. № 1014/2010 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от дружеството – касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327 ТЗ за сумата 338 937,20 лв., представляваща неплатена цена на доставени стоки по договор от 26.09.2003 г.,ведно със законната лихва.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът, след указания е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Препращането към въпросите, предмет на обжалване не би могло да замести посочването на конкретни правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. В случая, посочването на правния въпрос, който, според жалбоподателя, е от значение за изхода на делото, а именно: ” че жалбоподателят е бил длъжен в дадения му шестмесечен срок да поиска от регистърния съд обявяване в ликвидация, и че сам и съзнателно се е поставил в положение да загуби процесуална правоспособност, след като, въпреки на два пъти удължавания законов срок за пререгистрция, не се е пререгистрирал до 31.12.2011 г.”, всъщност съставлява цитат от въззивното решение и не представлява конкретен правен въпрос, а по-скоро има характеристика на правен извод по повод тълкуване съдържание на законова норма от ПЗР на ЗТР.
В изложението не се съдържа и аргументация, свързана с разрешения на съдилищата по въпроса, който се счита за значим, тъй като не е посочена и приложена съдебна практика, нито е маркирано някое от основанията по чл. 280 т. т. 1 – 3 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо отсъстват. Обстоятелството, че § 5 и сл. ПЗР на ЗТР въвежда ново правно разрешение, във връзка с преминаване от хартиен на електронен търговски регистър и въведеното задължение за търговците да се пререгистрират в посочения от закона срок, не означава автоматично обосноваване на предпоставките по т. 3 на чл.280 ГПК. А дали е извлечен точния смисъл на § 5а ПЗР на ЗТР е въпрос, свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, която не би могло да се проверява във фазата по допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2548/ 30.11.2012 г. по т. д. № 1432/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: