7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
Гр. София, 26.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 782/2015 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] със седалище в [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 32 от 10.01.2013 г., постановено по т. д. № 417/2012 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение, потвърдено с решение по т. д. № 262/2013 г. на Варненски апелативен съд, е отхвърлен предявеният от дружеството – молител против [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ частичен иск с правно основание чл.21, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 234 000 евро, представляваща част от вземане с общ размер 1 200 000 евро за обезщетение за вреди във връзка със сключен между [фирма] и [фирма] договор от 01.10.2008 г.
Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение с наличието на новооткрити писмени доказателства, за които твърди, че доказват в пълен обем фактическия състав на чл.21, ал.2 ЗЗД и основателността на отхвърления с решението иск. Поддържа, че доказателствата са съществували и са му били известни по време на разглеждане на делото, но не са представени поради невъзможността да се снабди с тях до изтичане на предвидените в ГПК преклузивни срокове за представяне на доказателства.
Ответникът [фирма] /преди „Е.ОН България Мрежи АД”/ със седалище в [населено място] оспорва молбата за отмяна като недопустима и евентуално – като неоснователна, по съображения, изложени от процесуалните му представители в писмен отговор от 29.01.2015 г. и в съдебно заседание на 30.09.2015 г. Недопустимостта на молбата е аргументирана с възражения, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, броен от датата 06.11.2014 г., твърдяна от молителя като момент на узнаване на новите доказателства, и с непосочването на конкретни причини, препятствали представянето на доказателствата при разглеждането на делото. Неоснователността на молбата е обоснована с доводи, че представените доказателства не са ноовооткрити по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителят е могъл да се снабди своевременно с тях и да ги представи по делото, което не е сторил поради проявена процесуална небрежност. Предвид посочените съображения, ответникът изразява становище, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане или без уважение. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на ответника за подаване на молбата извън предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, срокът за отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство или е узнал за съществуването на новото обстоятелство. В случая молителят твърди, че доказателствата са му били известни по време на разглеждане на делото, но не са представени поради невъзможността да се снабди с тях до изтичане на преклузивните срокове за представяне на доказателства. При тези твърдения за начало на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК следва да се приеме датата на влизане в сила на решението, тъй като преди влизане на решението в сила срок за отмяната му не е текъл и съответно не е могъл да изтече. Решението е влязло в сила на 13.11.2014 г., когато е постановено определение № 638/13.11.2014 г. по т. д. № 479/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 262/2013 г. на Варненски апелативен съд. Молбата за отмяна е депозирана чрез първоинстанционния съд на 08.12.2014 г., т. е преди изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за иницииране на производството по отмяна, и е допустима.
Възражението на ответника, че представените от молителя доказателства не са новооткрити, е относимо към преценката на основателността на молбата за отмяна, а не към нейната допустимост. В молбата за отмяна молителят е посочил причината за непредставяне на доказателствата в исковото производство – настъпване на преклузия по ГПК за ангажирането им. Въпросът дали тази причина може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение при предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обсъждане при произнасянето по основателността на молбата за отмяна и не касае нейната допустимост.
С влязлото в сила решение № 32 от 10.01.2013 г. по т. д. № 417/2012 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен предявеният като частичен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.21, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 234 000 евро, претендирана като част от дължимо обезщетение в размер на 1 200 000 евро за вреди от нереализирана печалба по договор от 01.10.2008 г. с Ventureal Invest a. s. / [фирма]/. В исковата молба ищецът /молител в настоящото производство/ е поддържал, че е пропуснал да реализира очакваната печалба от договора, тъй като договорът е развален едностранно от неговия съконтрахент поради безполезност на изпълнението, забавено вследствие недобросъвестното поведение на ответника като трето за договорното правоотношение лице.
За да отхвърли иска, Варненски окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на чл.21, ал.2 ЗЗД, на който е основана исковата претенция. На първо място, за недоказано е счетено твърдението на ищеца за разваляне на договора от страна на [фирма] като правнорелевантен факт, препятствал реализирането на очакваната печалба. Съдът е приел също, че доказателствата по делото не водят до извод дължимата от [фирма] престация да е станала безполезна за съконтрахента му [фирма] по причина на забава в присъединяването към енергийната мрежа на съоръженията във ветроенергийния парк на учредените в изпълнение на договора от 01.10.2008 г. [фирма] и [фирма], за да е възникнало право за едностранно разваляне на договора. На второ място, като недоказано е преценено и твърдението, че ответникът е попречил недобросъвестно на своевременното изпълнение на поетите от ищеца договорни задължения към [фирма]. След анализ на доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че забавата в присъединяването се дължи на причини от обективен характер и на такива, свързани с констатираната от [фирма] техническа невъзможност за присъединяване на съоръженията от ветроенергийния парк, които причини са били известни на ищеца при сключването на договора и не могат да се вменят във вина на ответника. Отсъствието на виновно поведение на ответника като предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.21, ал.2 ЗЗД е мотивирано и със съображения, че фактическият състав на чл.21, ал.2 ЗЗД изисква ответникът да е попречил умишлено на изпълнението на сключения от ищеца договор, което предполага той да е знаел за съществуването на договора и за конкретните негови параметри, в частност – за уговорените срокове за присъединяване и за очакваната от ищеца печалба, каквото знание не е доказано по делото.
Решението на Варненски окръжен съд е потвърдено с решение № 276 от 18.10.2013 г. по т. д. 262/2013 г. на Варненски апелативен съд, в което въззивният съд е направил аналогични изводи за недоказаност и неоснователност на иска по чл.21, ал.2 ЗЗД. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 638/13.11.2014 г. по т. д. № 479/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от молителя основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 417/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, за да ги представи при разглеждане на делото. В константната практика на ВКС по приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е възприето разрешението, че не са новооткрити онези писмени доказателства, които са били известни на страната при разглеждане на делото и които тя не е представила поради процесуална небрежност и неполагане на дължимата грижа за водене на процеса. Съдебната практика е категорична, че страната не може да ползва отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като средство за поправяне на неблагоприятните последици от собственото си процесуално бездействие, довело до непопълване на делото с писмени доказателства от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор.
Молителят признава, че писмените доказателства, заради които иска отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 417/2012 г. на Варненски окръжен съд, са му били известни по време на разглеждане на делото пред инстанциите по същество. За да обоснове отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, същият твърди, че не е могъл да се снабди с доказателствата и да ги представи по делото до изтичане на установените в ГПК преклузивни срокове. Посочената причина обаче не може да бъде подведена под хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК поради следното :
От приложеното т. д. № 417/2012 г. на Варненски окръжен съд се установява, че всички приложени към молбата за отмяна писмени доказателства са се намирали в държане на молителя – ищец по иска с правно основание чл.21, ал.2 ЗЗД, още в хода на първоинстанционното производство. В първото заседание по делото на 19.09.2012 г. молителят е представил и е поискал да бъдат приети като доказателства писмо изх. № 5555/01.11.2010 г., допълнително споразумение № 1/13.10.2010 г. към предварителен договор № ЕП-502, предварителен договор № ЕП-107/15.04.2010 г., писмо изх. № ЕВGG-1135-5/01.06.2011 г. и писмо изх. № 1617/27.05.2010 г. В следващото заседание на 14.11.2012 г. е направено искане за приемане на протокол от проведено на 14.06.2011 г. общо събрание на съдружниците във [фирма]. Първата група доказателства са ангажирани за доказване на наведените в исковата молба твърдения за недобросъвестно поведение на ответника [фирма], станало причина за неизпълнението и за развалянето на договора от 01.10.2008 г., а протоколът – за доказване на факта, че договорът е развален едностранно от [фирма] поради безполезност на изпълнението, забавено по вина на ответника. Първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията за приемане на първата група доказателства, след като е преценил, че ищецът /сега молител/ е могъл да ги представи с допълнителната искова молба във връзка с възраженията на ответника в отговора по чл.131 ГПК. Неприемането на протокола от 14.06.2011 г. е мотивирано със съображения, че твърдението за разваляне на договора поради безполезност на забавеното изпълнение се съдържа в исковата молба и поради това ищецът е имал възможност да ангажира доказателства за установяването му още при предявяване на иска. В адресираната до Варненски апелативен съд въззивна жалба молителят повторно е направил искане посочените писмени доказателства да бъдат приети във въззивното производство. Въззивният съд е оставил искането без уважение, след като е направил извод, че доказателствата са представени извън преклузивния срок по чл.367, ал.3 ГПК и че обжалващата страна не е обосновала наличие на нито една от хипотезите на чл.266 ГПК, при които е допустимо доказателствата да бъдат приети едва във въззивното производство.
Съображенията, с които инстанциите по същество са отказали да приемат представените в производството по отмяна писмени доказателства, оборват тезата на молителя, че непредставянето им по време на разглеждане на спора по иска с правно основание чл.21, ал.2 ЗЗД се дължи на извинителна невъзможност за снабдяване с тях преди изтичане на преклузивните срокове за ангажиране на доказателства. Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд, са мотивирали неприемането на доказателствата с преценката, че молителят е имал възможност да ги ангажира своевременно с исковата молба или най-късно с допълнителната искова молба, от която възможност той не се е възползвал. Направената в този смисъл преценка насочва към извод, че непредставянето на доказателствата не се дължи на обективна невъзможност за набавянето им, а е последица от неполагане на нормално дължимата за всеки ищец грижа да ангажира доказателства, необходими за доказване на исковата претенция, като съобрази предвидените в процесуалния закон преклузивни срокове за попълване на делото с доказателствен материал. Изтичането на преклузивните срокове за представяне на доказателства в исковото производство е релевантно за отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК само тогава, когато страната е проявила дължимата грижа да се снабди с доказателствата и да ги представи по делото преди изтичане на сроковете, но по независещи от нея причини не е успяла да стори това. В конкретния случай инстанциите по същество са отрекли наличието на такива извинителни причини, включително на основания по чл.266 ГПК за събиране на доказателствата във въззивното производство, поради което пропускането на сроковете не може да служи като основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по чл.21, ал.2 ЗЗД. Не може да се разглежда като извинителна причина за непредставяне на доказателствата релевираното от молителя обстоятелство, че част от същите представляват кореспонденция между ответника и трето лице / [фирма]/. В чл.190 ГПК и чл.192 ГПК са уредени процесуални способи за събиране на доказателства, намиращи се в държане на насрещната страна и на трето лице, от които молителят е имал възможност да се възползва своевременно. Отделен е въпросът доколко тези способи са били необходими на молителя, след като в първото съдебно заседание той е разполагал с копия от кореспонденцията. Що се отнася до протокола от 14.06.2011 г., тезата на молителя, че не е могъл да го представи навреме поради незнание за съществуването му, се разколебава от исковата молба по т. д. № 417/2012 г., която съдържа твърдения за предхождащо предявяването на иска разваляне на договора от страна на [фирма]. Развалянето на договора е твърдяно още в исковата молба като правнорелевантен факт, обосноваващ исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди по чл.21, ал.2 ЗЗД. Минимално дължимата грижа за добро водене на процеса е изисквала молителят да се снабди предварително с намиращия се у съконтрахента му документ, доказващ взетото решение за разваляне на договора от 01.10.2008 г. и причината за развалянето – безполезност на забавеното изпълнение на договора. Пропускът да се положи дължимата грижа за успешно доказване на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.21, ал.2 ЗЗД, вследствие на който искът по чл.21, ал.2 ЗЗД е отхвърлен като недоказан и неоснователен, не създава за молителя право да иска отмяна на влязлото в сила решение с цел поправяне на грешките от собственото му процесуално бездействие.
По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 417/2012 г. Варненски окръжен съд следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В зависимост от изхода на делото и по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски за производството по отмяна. Разноските са поискани с отговора по чл.306, ал.3 ГПК и според представения по делото списък по чл.80 ГПК включват адвокатско възнаграждение в размер на 34 212 лв., уговорено в договор за правна защита и съдействие № 3746/29.01.2015 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 04.02.2015 г.
В съдебно заседание на 30.09.2015 г. процесуалният представител на молителя е противопоставил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение и е поискал неговото намаляване. След преценка на относимите към чл.78, ал.5 ГПК факти настоящият състав на ВКС намира възражението за основателно. В молбата за отмяна е поддържано само едно отменително основание – чл.303, ал.1, т.1 ГПК, и ответникът е ангажирал адвокатска помощ за защита срещу така заявеното основание. В изпълнение на договора за правна защита и съдействие процесуалният представител на ответника е изготвил отговор по чл.306, ал.3 ГПК с възражения за недопустимост на молбата за отмяна и за неоснователност на молбата поради отсъствие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Впоследствие процесуалният представител на ответника се е явил в откритото съдебно заседание пред ВКС, за да обоснове недопустимостта и неоснователността на молбата по съображенията, изложени в отговора. Съпоставено с действителния обем на осъществената адвокатска услуга, адвокатското възнаграждение от 34 212 лв. се явява прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид, че минималното възнаграждение за защита по делото, изчислено съобразно чл.9, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. на ВАС, е 10 694.94 лв. В съответствие с изложеното и на основание чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано по преценка на съда до размер на ? от уговорените 34 212 лв., а именно – до сумата 17 106 лв., която следва да бъде присъдена на ответника като разноски за производството по отмяна. Претенцията за присъждане на разноски до пълния размер на възнаграждението е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със седалище в [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 32 от 10.01.2013 г., постановено по т. д. № 417/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Д. Ес Е.” О. с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], В. Т., кула Е, [улица], сумата 17 106 лв. /седемнадесет хиляди сто и шест лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :