О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1300
София, 19. 11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 ноември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 119/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. С. като пълномощник на Р. Г. А. против решение № 424 от 06.08.2008 г. по гр.д. № 861/06 г. на Б. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Р. А. против М. В. А. и К. С. А. иск за ревандикация на ? ид. част от зимнично помещение със застроена площ от 10.89 кв.м., находящо се в югоизточната част на жилищната сграда в гр. Б., ул.”А” № 5 при съседи на мазето: мазе на пристройката на Г. А. , мазе на М. А. , навес, стълбище и коридор. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на въззивния съд, че процесното мазе се явява единственото складово помещение в сградата, обслужващо двата жилищни етажа, тъй като останалите две складови помещения били предназначени за задоволяване на жилищни нужди. Сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като в противоречие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че обслужващите помещения, преустроени в жилищни, придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, а въпросът за характеристиките, на които следва да отговаря един обект, за бъде определен като жилище, е от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор, подаден чрез техния пълномощник адв. А. Б. , ответниците по касация М. и К. А. изразяват становище, че не са налице сочените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по въпроса за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, съобрази следното:
Предмет на иска за ревандикация е югоизточното помещение с площ 10.89 кв.м., разположено в зимничния етаж на сградата, находяща се в гр. Б., ул. ”. № 5.становено е по делото, че на този етаж по архитектурен проект са предвидени три помещения с общ коридор, които имат характер на обслужващи към двата самостоятелни етажа. През 1970 г. собствениците на жилищната сграда дарили на своя син – праводателя на ищеца, втория етаж от жилищната сграда, а през 1985 г. дарили на другия син – ответника М първия етаж. В двата нотариални акта не е упоменато нищо по отношение на избените помещения. Помещенията в северозападната и югозападната част на сградата били преустроени в стаи за живеене със санитарен възел, без необходимите строителни книжа. През 1995 г. Владимир А. и В. А. продали на ответника М дворното място, в което е построена сградата, ведно с ползуваните като жилище зимнични помещения и санитерен възел. Въз основа на така установените факти въззивният съд е направил извод, че процесното помещение фактически е било единственото складово помещение, обслужващо двата жилищни обекта в сградата и като такова има статут на обща част по предназначение. Приел е, че никоя от страните не е упражнявала върху това помещение спокойно, явно, несмущавано владение за себе си в рамките на установения от закона срок, поради което не го е придобила по давност. Оттук е заключил, че ищецът Р се легитимира като собственик на ? ид. част от спорното мазе, а останалата 1/2 ид. част принадлежи на ответниците.
Поставеният в касационната жалба материалноправен въпрос дали обслужващите помещения, преустроени за задоволяване на жилищни нужди, придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, не е разрешен в противоречие с представените по делото решения на ВКС- № 585 от 06.11.2003 г. по гр.д. № 248/03 г. на І г.о, № 844 от 01.12.2004 г. по гр.д. №521/04 г. на І г.о. и № 2* от 19.01.2005 г. по гр.д. № 613/02 г. на ІV г.о. В тях е посочено, че складовите помещения нямат самостоятелен статут и следват принадлежността на правото на собственост на жилището, което обслужват, както и че преустройството им за задоволяване на жилищни нужди не ги превръща в самостоятелен обект на собственост, ако не отговарят на изискванията за жилище. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд, който е приел, че с придобиване на правото на собственост върху жилищните етажи, праводателят на ищеца и ответникът са придобили и принадлежащите към тях избени помещения. Поради несамостоятелния им характер, след разпореждане с отделните жилища, първоначалният собственик на сградата не би могъл да запази правото си на собственост само върху тях. В тази връзка следва да се посочи също, че правото на собственост върху преустроените в жилище избени помещения, не е предмет на настоящото дело.
Твърдяното от касатора противоречие между мотиви и диспозитив на съдебното решение, не е основание за допускане на касационно обжалване. Наведените в касационната жалба и приложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК доводи в тази насока са относими към правилността на въззивното решение и съставляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, чийто предмет е единствено проверка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание се свързва с необходимостта да се даде тълкуване на неясни правни норми с цел да се осигури еднаквото им прилагане от съдилищата, или да се преодолее противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика. Жалбоподателят не обосновава с какво произнасянето на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на чл. 37 ЗС и чл. 40 ЗУТ ще допринесе за точното прилагане на закона.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424 от 06.08.2008 г. по гр.д. № 861/06 г. на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: