3
a
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 29.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 915 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № ІІІ-159 от 24.11.2011 година по гр.д. № 1545/2011 година на Бургаски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от Н. Н. Г. Д. за прогласяване недействителност на покупко-продажба на имот в землищено на [населено място], сключена между Н. К. К. и М. Г. Т. по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. Предявеният иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД от малолетната Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието, че ищцата Е. Н. К. е кредитор на ответника Н. К. по вземане за издръжка, но за обезпечаване на вземането и върху имота, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка е вписана ипотека, поради което искът е неоснователен. Прието е, че ищцата Н. Н. Г. Д. е кредитор по вземания, възникнали след сключване на сделката по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г., произхождащи от присъдени и суми за разноски по други дела. Въз основа на тези факти, въззивният съд е приел, че сключената между ответниците сделка уврежда ищцата Н. Г., предвид което е прогласил недействителността на сделката по отношение на нея на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД. С определение № ІІІ-219 от 04.04.2012 г. съдът е изменил решението в частта му за съдебните разноски.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от Н. К. К. и М. Г. Т.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението му съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2001 г. по ТД № 1/2000 г. ОСГТК ВКС): допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти, както и относно правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор. Поддържа се и че по така повдигнатите въпроси е налице противоречива практика, обективирана в приложени към касационната жалба съдебни актове.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила и от Н. Н. Г. Д. лично и като майка и законен представител Е. Н. К.. Решението е обжалвано в частта му, с която искът е отхвърлен против малолетната ищца Е. Н. К., както и в частта му, с която са определени дължимите по делото държавни такси. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по въпросите налице ли е правен интерес от павлов иск, когато сделката е с възбранен имот, обезпечаващ вече изплатено задължение, но същевременно ищцата е кредитор и по други вземания; следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат съображения по всички доводи и възражения на страните и представените по делото доказателства и следва ли съдът да допусне искане за събиране на доказателства, които въззивникът не е могъл да посочи нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба. Изведени са въпроси и относно реда на определяне на държавната такса по иска и разноските по делото.
Определение № ІІІ-219 от 04.04.2012 г., с което решението е изменено в частта му за съдебните разноски е обжалвано с частна жалба от Н. Н. Г. Димитрова лично и като майка и законен представител Е. Н. К. с оплаквания за незаконосъобразността му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият въпрос следва ли съдът да допусне събиране на доказателства, които въззивникът не е могъл да посочи нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба не дава основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд допуска доказателства на основание чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК само когато страната не е могла да узнае за тях, да ги посочи и представи с въззивната жалба, съответно в срока за отговор и които доказателства са относими към предмета на делото. Поисканите от въззивните доказателства след подаване на въззивната жалба са неотносими към спорното право – доказателствата образувани ли са прокурорски преписки за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК срещу ответника Н. К. и въз основа на какъв титул е образувано изпълнителното производство срещу този ответник нямат връзка с въпросите кредитори ли са ищците и увреждаща ли е извършената между ответниците прехвърлителна сделка.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпросите допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти, както и относно правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, както и по въпроса следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат съображения по всички доводи и възражения на страните и представените по делото доказателства, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По въпросите, касаещи определените от съда държавни такси и разноски по делото съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК, поради което не следва да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-159 от 24.11.2011 година по гр.д. № 1545/2011 година на Бургаски окръжен съд, изменено в частта му за съдебните разноски с определение № ІІІ-219 от 04.04.2012 г.
УКАЗВА на касаторите Н. К. К., М. Г. Т., Н. Н. Г. Д. и Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. Д., в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по жалбата от всеки един в размер на 55,38 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: